Тъга по изгубеното в „Гробницата на Капуцините“


Затворих последните страници от „Гробницата на капуцините“ в една топла привечер на отиващото си лято, в която слънцето клони към залез, а меката му светлина прави всичко наоколо да изглежда някак златисто, благородно. Затворих я с едно особено усещане, което само досегът с прозата на Йозеф Рот е способна да породи – сякаш душата ми излъчваше светлина. На фона на угасващия ден това беше изумително преживяване.

Книгата се появи преди броени дни в красиво издание, в превод на Ана Димова, с логото на изд. „Лист“ и елегантна корица от Дамян Дамянов. Полиграфично удоволствие за сетивата, каквото несъмнено заслужава великан като Йозеф Рот. Прелистих с благоговение и веднага ми направиха впечатление всички тези детайли. Издателите са посочили дори използвания в книгата шрифт, създаден от Илия Груев, който, заедно с по-широките отстояния на страниците, радва окото и му позволява да се плъзга фино по текста, оставяйки въздух за емоцията от прочетеното.

А емоцията от прочетеното е такава, че ще ви трябва въздух наистина. Истински, съвършен, сломен от събитията и красив в меланхолията си Йозеф Рот!

Историята на младия виенски благородник със словенски корени Трота ни връща в онзи кратък интервал от години преди и след Първата световна война, в които на практика приключва XIX век и започва новото столетие. Времето на елегичния, горчив Götterdämmerung, „Залезът на боговете“, който бележи края на Хабсбургската империя.

„Живеех във веселата, дори разюздана компания на млади аристократи, онази прослойка на обществото, която наред с хората на изкуството най-много обичах в старата империя. Споделях с тях лекомисления скептицизъм, меланхоличното любопитство, безгрижната порочност, надменното чувство за обреченост, всички онези симптоми на залеза, който ние тогава още не виждахме да се приближава“.

В личността на Трота, а както по-късно ще се убедим и в други от героите, Рот влага собствените си размисли, фрагменти от биографията си, за да изрази неутешимата си тъга и носталгия по краха на монархията и на всичко, което е олицетворявала тя.

Великолепни са изреченията, с които описва фаталистичното безгрижие на виенския хайлайф в навечерието на войната:

„По онова време, малко преди голямата война, беше на мода присмехулната арогантност, суетното парадиране с така нареченото „декадентство“, демонстрирането на полутеатрална и преувеличена умора от живота и безпричинно отегчение. В тази атмосфера изживях най-хубавите си години“.

Няколко години по-късно в „Светът от вчера. Записки на един европеец“ големият приятел на Рот, другият гениален австриец Стефан Цвайг пише за същото това явление с неизмерима носталгия.

При Рот обаче черният облак на надвисналото бедствие присъства неизменно, като предчувствие.

„Толкова весело време беше тогава: смъртта вече сключваше костеливите си пръсти над чашите, от които пиехме. Но ние не я виждахме, не виждахме пръстите й“.

Това изречение се повтаря няколко пъти в книгата, като някаква мантра, нагнетяваща очакването за бурята и за края на илюзиите.

Самият сюжет има по-скоро поддържаща роля в книгата, изпълва контурите на картината, вече рамкирана от внушителната рамка на изчезващия стар свят, населяван от причудливи образи. Събитията, които сполетяват виенския бохем Трота са симптоматични за епохата, неговият свят е разрушен от войната („наречена „световна“ с право според мен и не защото се водеше от целия свят, а защото заради нея загубихме един свят, нашия свят“), а поражението го е изпратило в променената следвоенна действителност, където нравите са други, силните на деня са други и отломките от предишната цивилизация са принудени да се адаптират или да останат завинаги в миналото. Не бих искал да ви разкривам подробности от сюжета, защото по-важното е отвъд, в послевкуса от прочетеното, в удовлствието да разпознаеш каква емоция е вложил писателя в характерните черти на героите, на кого симпатизира, в кого е вдъхнал частичка от себе си, кого ненавижда.

С твърде малко, но изключително добре подбрани думи Рот рисува блестящ портрет на епохата, в която умира една империя. Романът е криво огледало, в което предвоенната реалност се оглежда, за да се види деформирана, коренно променена. Великодушието, топлотата в отношенията, щедростта, бохемството, се сблъскват с вододела на Голямата война и излизат от него под формата на мошеничество, печалбарство, спекула и низост. Хората се събуждат в същите дрехи, но вече други, раждат се нови държави, прокарват се нови граници, изплуват нови взаимоотношения. А гласът на големия писател, изпълнен с огорчение, носталгия и скептицизъм към задаващите се нови облаци, говори чрез своите герои, като лудия брат на граф Хойницки, който в пристъп на почти религиозно прозрение обобщава веруюто на самия Йозеф Рот и неговото предупреждение към надигащия се национализъм: „Австрия не е държава, не е родина, не е нация. Тя е религия. Духовниците, църковните тъпаци, които сега са на власт, искат да направят от нас нация; а ние сме свръхнация, единствената свръхнация, която е съществувала някога в света…“.

В края на книгата се прокрадва и образът на онзи омразен тип човек, който ще доминира Европа в последвалите две десетилетия и на когото е посветен друг роман на Рот – „Мрежата на паяка“ – войнстващият щурмовак, прегърнал идеите на крайния национализъм и тласкащ Стария континент към нов катаклизъм.

Финалът на този великолепен роман, зареден с толкова много послания символи, ни отвежда в Императорската гробница в Църквата на капуцините, отпратка към заглавието и мрачна епитафия на книгата, писана през заредената с барут и напрежение 1938 г. На следващата година, обезверен и отчаян, Рот умира в Париж. Светът с бързи стъпки върви към нова катастрофа…

Георги Грънчаров 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.