Аз, ОСТАВА | Биография в сегашно време


Като запален читател на музикални биографии наскоро осъзнах, че в библиотеката си на практика нямам нито една книга, посветена на българска група и това е нелепо. Музикалните томове заемат цял рафт, около 30 красиви издания – Nirvana, Джими Хендрикс, Ози, Кийт Ричардс… и сред тях нищо за група от България, като изключим малка книжка със стихове и текстове на песни от Димитър Воев.

Ето защо появата на книга, посветена на една от най-знаковите български банди, беше събитие, което привлече вниманието ни. „Аз, ОСТАВА“ на изд. Scribens се появи през лятото. Ей така, без помпозен повод, без някаква кръгла годишнина, както сме свикнали иначе. С Девора отидохме на един от последните концерти на ОСТАВА за отминаващото лято на откритата сцена в Кино Кабана, където емоциите ни заляха и въодушевени си тръгнахме с книгата, любезно надписана от Свилен. А емоциите ни заляха, защото е прекрасно да видиш същите тези хора, които навремето си гледал по телевизия ММ, как са проврели през годините една още по-добра версия на самите себе си и са повече от всякога тук и сега – с чудесна публика, със страхотни нови песни, с присъствие и неподправеност и докосват, докосват струни както у нас, 30+ и 40+ порасналите момчета и момичета, така и у цяла армия нови фенове.

Самата книга ме порази още от пръв поглед със стилното, минималистично оформление и качеството на книжното тяло. В моите разбирания музикалните биографии са със статут на свещени книги и при създаването им не бива да се пести нито от дебелината на хартията, нито от гланца, нито от твърдите корици. Е, тук всичко е на много високо ниво. Почти квадратният формат създава усещане, сякаш крие в себе си винилова плоча. Всички страници са гланц, изобилства от снимки и сканирани оригинали на текстове и витае усещането, че държиш в ръцете си нещо, което ще устои на годините. Точно това очаквам като полиграфическо изпълнение от подобна музикална биография. И ще спомена Георги Гаврилов, Мария Куманова и Наталия Иванова, които са редактори и съставители на това издание, както и Антонина Георгиева, на която дължим художественото оформление и предпечат. Дори и най-добре написаната книга би загубила от силата си, ако тези четирима души не бяха си свършили работата така качествено.

В самата книга историята на групата се разказва от самите музиканти. Това е историята на ОСТАВА през очите на Жоро, Свилен, Даниел, Боян и Александър. Но и през очите на хора, които са били част от това приключение през годините – било като членове на групата или като приятели.

Всеки от тях разказва за началото – такова, каквото го е преживял, или началото на своя път във вече оформилата се група. Тези моменти много си приличат, но все пак е интересно да сравниш версиите на всички. И е особено любопитно, а и исторически ценно, да чуеш от тези музиканти какво означава да си проправяш път в музикалната сцена у нас през 90-те и в началото на XXI век. Общите моменти, разбира се, бързо преминават вече в по-лични размисли и разсъждения, истории, случки, пресечни точки с житейски събития, трудности и преоткривания. Удивително е какво означава Остава за тези петима мъже и как във всеки момент от живота им тя е била не просто свързващото звено, а и някакъв стълб, около който се върти всичко. Удивително е и каква връзка са изградили един с друг през тези години, при това толкова различни характери и темпераменти – такава, че им е трудно да си представят живота си без групата. Връзка, заради която са превъзмогвали не едно и две спречквания, разминавания и дрязги.

Удивително е и каква връзка са изградили с публиката си, колко силни познанства са белязали отминалото време и как тяхната приземеност, достъпност, прямота им е спечелила верни приятели с годините, но и вярна публика, която не просто остава, а и се подмладява. И това личи силно в думите на Жоро:

„Много съм щастлив, че Остава успя да достигне не до някакви страшни мащаби и печалби, а до хората, и то по елегантен начин, свързан с тяхна любов, свързан с него лично за тях. Всички, които харесват някоя наша песен и в един момент са били влюбени в тази група, по някакъв начин имат много траен спомен. Това е велико, какво повече можем да искаме?“

Книгата изобилства от много забавни случки, имам чувството, че тези момчета могат цял ден и цяла нощ да вадят от ръкавите си истории след истории – коя абсурдна, коя адски смешна… Особено колоритни са историите от зората на групата, които неминуемо са белязани от абсурдизъм – мизерия, безпаричие, тотална неизвестност и понякога челен сблъсък с особеностите на „онази“ не толкова отдалечена във времето България, която вече не ни се иска да си спомняме.

Цялата книга има много приятна структура и разнообразяването на автобиографичния наратив от включване на външни лица – приятели, музикални журналисти, музиканти, смятам за особено сполучлива идея. Там именно четем разказите на Ирина Флорин, на Иван Милев, на Румен Янев, на Радослав Кавалджиев – Роро. Там са и кратките включвания на музиканти от новото поколение български банди, чиито успехи вече са факт – Ерсин Мустафов от Jeremy?, както и Ивайло и Николай от Jin Monic.

Остава без съмнение е фокусът, голямата сигнална лампа в това красиво издание, но покрай групата изпъкват и други светли точки в координатната система на българската алтернативна сцена, без които този разказ не би бил пълен – тук е телевизия ММ, тук са култовите клубове О!Шипка и Строежа, Яхната в Казанлък и Комина в Созопол, тук са записите в Истанбул и концертите зад граница, а след тази книга мисля, че култов статус в историята на българския рок ще придобият и едно Рено 19, както и боядисаният като крава фоксваген поло на Алекс Марбург.

И все пак над „култовото“ и „иконичното“, тези така често употребявани днес паразитни фрази, виждаме и най-ценното – човешките образи зад името „Остава“. Виждаме едни чувствителни, емоционални хора, с богата душевност, всеки с много различна индивидуалност, но и с много качества, които създават мостове. Обогатяващо преживяване, обогатяващо по различен начин, отколкото да отидеш на концерт или да ги чуеш по радиото.

И най-хубавото от всичко е оптимистичното усещане, с което завършва тази книга. Усещане за още предстоящи песни и албуми, за още емоционални концерти, за още много истинска музика, която да очакваме от тези момчета. А след „Океан“ аз лично определено съм жаден за още!

Георги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.