Остенде 1936 | Лятото на едно приятелство


Началото на миналата година беше белязано от срещата ми с последната книга на Стефан Цвайг – мемоарния шедьовър „Светът от вчера“, който той завършва малко преди смъртта си в Бразилия през 1942 г. След тази среща Цвайг се нареди в личната ми класация много високо – плътно до друг един австрийски писател от онова време – великолепния и също толкова трагично круширал Йозеф Рот. Двамата са не просто приятели и съмишленици, а и изгнаници с много силна чувствителност за заплахата, пред която се изправя светът в средата на 30-те години на ХХ век.

В един момент се присетих смътно, че няколко години по-рано бях видял едно любопитно издание – журналистическа книга, посветена на двамата автори и на тяхното последно лято във все още относително мирна Европа. „Остенде 1936, лятото на едно приятелство“ от немския журналист и литературен критик Фолкер Вайдерман беше, разбира се, изчерпана почти навсякъде, но с помощта на любезните момичета от книжарница „Български книжици“ (когато не откривам нещо другаде, винаги знам, че ще го намеря там, в опияняващото спокойствие на препълнените лавици) и след известно ровене из лабиринта от книги там открихме един екземпляр.

Книгата е доста умел опит за реконструкция на един ключов, преломен момент от житейския път на двамата големи писатели. През лятото на 1936 г. двамата, вече изгнаници от отечеството си, се срещат в белгийския курорт Остенде в един от последните мигове на затишие, преди заплахата от хитлеризма да пропълзи из цяла Европа. Не са сами, сред тях са и други изгнаници – писателите Херман Кестен, Артур Кьостлер и Егон Ервин Киш, журналистът Вили Мюнценберг, социалдемократът Ернст Толер, младата писателка и сценаристка, единствената с арийски произход в групата, Ирмгард Койн.

Вайдерман обрисува картините на белгийския курорт от онова време, разполагайки героите си в тази обстановка, всеки от тях носещ собствения си „багаж“ от проблематично минало. В началото прави и любопитна препратка към предишно гостуване на Стефан Цвайг в Остенде, през лятото на 1914 г., точно когато избухва Първата световна война. Целият епизод е преразказан от мемоарите на самия Цвайг, както впрочем и голяма част от началото на книгата, включително странният момент с „гостуването“ в къщата на зловещия белгийски художник Джеймс Енсор – епизод, който явно силно е впечатлил Вайдерман, защото къщата на Енсор се появява отново и отново, затваряйки кръга на повествованието.

Много е интересен постоянният паралел между Стефан Цвайг и приятеля му Йозеф Рот. Цвайг, богатият, елегантен идеалист и бохем с галантно отношение към всички и с тихо огорчение от съдбата си на изгнаник, чиито книги са горени в Германия, и 10 години по-младият, но в плачевно здравословно състояние и на прага на мизерията галицийски евреин Йозеф Рот, неутешим от загубата на любимата си монархия и от възхода на омразните нацисти. Часовникът тиктака и за двамата, но колко различно приемат те тази неумолимост на съдбата! Рот знае, че краят му е близо, трагизмът се чете в очите му. Той продължава да пие, но и да бъде все така остроумен, интересен събеседник. Дори завързва изненадваща за всички любовна история с младата писателка Ирмгард Койн, която пристига в Остенде бясна на нацистите заради забраната на книгите й в Германия. Стефан Цвайг се опитва да вразуми приятеля си, да го вдигне от обзелото го униние, помага му финансово, дори му купува нов костюм, но дори той е отблъснат от отказа на Рот да вземе живота си в ръце.

Голяма част от реконструираните взаимоотношения между двамата се  базират на кореспонденция между двамата, на пазените в Марбах кутии с писма на Рот. Вайдерман наистина е провел задълбочено проучване, за да придаде на книгата си живот, и опитът му е доста сполучлив. Реконструкцията е почти в кинематографичен вид, а усещането за съдбовност и отчаянието на героите витае във въздуха. В края на книгата Вайдерман накратко описва съдбата на своите герои и в нея еднозначно личи неумолимата жестокост на онова време, която преследва дори оцелелите дълго след края на войната.

Впечатляващият разказ за приятелството между двамата големи писатели и за споделените тревоги и емоции между изгнаниците през онова лято на 1936 г. в Остенде със сигурност ще допадне на всеки, който се е докосвал до прозата на Цвайг и Рот и ще внесе нови щрихи на познание за личността на всеки от тях. Не, уви, в книгата няма надежда, но за съжаление такава не е имало и през онова лято. Ходът на събитията просто е преминал с веригите си през ранимите души на тези двама великолепни писатели и ги е стъпкал като финален етюд на творческия им път.

Георги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.