авиация

Тайните оръжия на Хитлер

Имам особено силно влечение към авиацията и не случайно цял рафт в библиотеката ми е посветен на книги за летци и бойни самолети, които кротко си съжителстват с подбрани авиомодели. Всеки фен на хвъркатите машини обикновено си има любима „тема“. Моите са две – Въздушните войски на Царство България и т. нар. Luft’46, футуристичните реактивни проекти на Третия райх. Години наред прекарвах голяма част от свободното си време в четене на статии, разглеждане на чертежи и сглобяване на авиомодели, илюстриращи великолепните, надминали времето си бойни самолети на германската инженерна мисъл от края на войната. Някои от тях така и не напуснали чертожната дъска, други останали на ниво прототип, трети – сглобени частично, а четвърти – като изумителния Messerchmitt Me-262, „народния“ Heinkel He-162, бомбардировача Ar-234 или ракетната „бълха“ Me-163, дефилирали в небето над Германия в самия край на Втората световна война.

Ето защо, когато разбрах за предстоящото излизане на български на книга, посветена на тези Wunderwaffen, ме обзе ентусиазъм. Зачаках с нетърпение.  „Тайните оръжия на Хитлер“ на Хосе Мигел Романя се очертаваше да излезе като част от отдавна изоставената поредица „Historia incognita“ на „Сиела“. Простих замяната на оригиналната корица, на която блестеше призрачна архивна снимка на футуристичния Horten Ho-229, защото Живко Петров беше направил достатъчно добра алтернатива за българското издание. Търпеливо изчаках излизането на книгата и зачетох с интерес…

Не зная колко от вас са запознати в някаква степен със секретните оръжия на Третия райх, но темата е истински океан. Океан, в който авиационните достижения са само част, да кажем, черешката на тортата. Дръзките творения на германската инженерна мисъл обхващат иновации като реактивните и ракетни двигатели, прибори за нощно виждане, управляеми ракети, усъвършенствани подводници, непознато до този момент стрелково оръжие. Немският учен Вернер фон Браун, който създава прочутите „оръжия-чудо“ V-1 и V-2, след войната става част от американската космическа програма. Първият реактивен изтребител е немски, първият пуснат в серийно производство – също. Рекордът за скорост през Втората световна война принадлежи на малкия и своенравен самолет с ракетен двигател Me-163. Достиженията на Третия райх по отношение на напредничавите технологии е безспорен. Заимствани от реактивните самолети на Luftwaffe са най-популярните следвоенни реактивни изтребители на САЩ и СССР – F-86 Sabre и МиГ-15.

Темата е изключително интересна и предизвиква удивление у всеки, който се „сблъсква“ за първи път с удивителните изобретения на Третия райх. Книгата на Хосе Мигел Романя обаче се оказа далеч от очакваното ниво и твърде, твърде далеч от приемливото за подобно изследване. Всъщност, за „изследване“ трудно можем да говорим – около половината от текста на испанеца представлява заемки от други книги. При това безогледно, щедро цитиране, същественият авторски принос се губи изцяло – така и не видях добавената стойност и смисъла от създаването на още една книга по темата. Горчивият привкус става още по-горчив от невероятната хаотичност, която цари в на пръв поглед тематично подредената книга. Романя не се колебае да прескача през годините, да говори за самолети, разработени в самия край на войната и след това да се връща на предвоенните прототипи, да сравнява машини с модели, които дори не е споменавал до момента, с обяснението „на това ще се спрем в глава шеста“ или нещо подобно. Опитвам се да се сетя за поне нещо положително в цялата каша, забъркана в това издание, но освен близо 50-те страници, посветени на Me-262, които вероятно са най-подробният текст за този самолет, излизал някога на български език, не мога да намеря нищо.

За съжаление, Хосе Мигел Романя не е единственият „за бой“ от всички, замесени в „Тайните оръжия на Хитлер“. Потресаващ превод, липса на каквато и да било редакторска намеса, илюстрации като от неловки опити на четвъртокласник да намести в Paint снимка на пластмасов авиомодел върху еднотипен небесен фон с облачета… Всичките ми опити да прочета някоя глава гладко и без запъване пропаднаха в поредица от сблъсъци с едно или друго неразбираемо словосъчетание. И тук правя уточнението, че дори не говоря за техническите неточности. Смисловото изкривяване просто боде очите. Сериозните книги с толкова специализирана тематика обикновено си имат консултанти, експерти по темата, чиято роля е да помогнат на преводача и да предотвратят появата на абсурди. Липсата им води до фрапантни фрази като „наземна опора на крилата“. Съзнавам напълно, че за издателите е било предварително ясен твърде ограниченият таргет на подобна книга, затова вероятно са спестили пари и усилия точно в това издание. Но на всеки, занимаващ се с книги, трябва да е ясно, че именно читателите на по-специфични и тясно профилирани теми са чувствителни към немарливостта и склонни да вдигат справедлив вой. А реактивните самолети на Третия райх не заслужават подобно отношение.

Въпреки голямото ми желание и първоначален ентусиазъм, дори не успях да дочета книгата докрай. Сбъркана е на толкова много нива, че е на практика нечетима. Ако приемем, че има два вида читатели, то присъдата е следната – тези, които разбират от темата, ще са в потрес от качеството; онези, които си нямат и грам представа, ще се объркат в целия миш-маш от неуредици. Колкото и да ми е болно, вече мога да прозра близкото бъдеще – „Тайните оръжия на Хитлер“ след време ще се търкаля в намалените кашони с преоценени книги в книжарниците.

Публикувано от Георги

Advertisements
Categories: Военни, Исторически, авиация | 2 Коментари

„Северен патрул“ – поглед към летците-герои на Финландия

За военната авиация на Германия и Русия, че и за тази на България от времето на Втората световна война, има голям брой исторически източници. Ако обаче потърсим информация за една от най-интересните, но и най-непознати страни в големия световен конфликт – Финландия, такава почти напълно липсва. Поне на български език. Кратка, съвсем недостатъчна информация, можем да открием в монографията на Ханс Вернер Нойлен „Съюзниците на Луфтвафе“. Много по-детайлен и вълнуващ поглед над битката за Суоми обаче ни дава „Северен патрул“ на Димитър Недялков, чието второ издание се появи на българския пазар в края на миналата година. Ценна книга, която хвърля светлина върху неравната, но изключително героична борба на малкия финландски герой и неговите въздушни войски срещу колосалната мощ на Съветския съюз в годините 1939 – 1945.

Severen Patrul cover„Северен патрул“ е близка среща с най-големия ас на финланските ВВС Ейно Ютилайнен. Неговите 94 потвърдени победи го превръщат в един от най-резултатните пилоти в световната история, а бойният му път преминава от самото начало на Зимната война с СССР през 1939 г. до трагичния завършек на Втората световна война. Изпитание, през което младият летец преминава благодарение на ненадминатите си бойни качества, смелост и съобразителност. Разбира се, и голяма доза късмет.

Като приказка за рицари звучи истинската одисея, разразила се на Север през Зимната война и в последвалата т. нар. Продължителна война между Финландия и Съветския съюз. Малката държава оказва такава ожесточена съпротива на мощния си противник, че в крайна сметка излиза достойно от войната, а Хелзинки се превръща в една от трите европейски столици, през които не минава вражеска армия. В жестоките сражения шепата млади, но смели до безразсъдство финландски пилоти, изиграват решаваща роля. Ейно Ютилайнен и останалите герои от ВВС продължават да бъдат господари на небето над родината си дори при многократно превъзхождащия ги враг, дори в моментите, когато сухопътните сили са принудени да отстъпят под натиска на Червената армия.

„Северен патрул“ проследява цялата бойна кариера на Ютилайнен, ежедневните му сблъсъци първоначално с неопитните и слаби в техническо отношение съветски ВВС, а после и с цялата ударна мощ на сталинските соколи, подкрепени с качествена нова техника, идваща както от уралските заводи, така и по лендлийза от Англия и САЩ. В битките с врага финландските пилоти постигат нечувани резултати – с цената на минимални жертви те завоюват 1567 победи, от които над 550 само през 1944 г.

В интерес на истината, книгата е прекалено подробна, с твърде много информация, която би могла да дойде единствено от разказвач първо лице, отколкото от исторически източници. Предполагам, че в голяма степен е базирана на мемоарите на самия Ейно Ютилайнен, издадени на английски език през 1996 г. под името „Double Fighter Knight“. Във всеки случай е чудесно, че вече имаме на български език подобно ценно четиво за една от най-храбрите въздушни армии в Европа през Втората световна война. Препоръчително за всеки фен на авиацията!

Георги

Categories: Биография, Военни, авиация | Вашият коментар

The history of Bulgarian air power

The name of Dimitar Nedialkov is very well known to all Bulgarians, interested in Bulgarian aviation. Much of the available books on this topic are written by the military pilot and recently a professor in the Military Academy „G. S. Rakovski“. Though, his major work without any doubt is „The history of Bulgarian air power“, first published in Bulgarian on the 100th anniversary of Bulgarian air force.

history of bulgarian air powerA remarkable impression in the beginning of the book is the repetition of the word „first„. And it’s quite not accidental. Few people are aware of the fact, that Bulgaria is among the first nations in the world, that managed to asses the potential of aircraft for military use.

The first combat flight of Bulgarian aviation is in the skies over Odrin on October 15, 1912, executed by Radul Milkov and Prodan Tarakchiev. But the „firsts“ are about to continue. A month later poruchik (lieutenant) Milkov did the Europe’s first successful aerial photography attempt in wartime.

And there were many other firsts as well… The first simultaneous reconnaissance flight, Europe’s first intentional and recorded delivery of munitions from the air, history’s first aerial bombing of an enemy capital city, etc.

Detailed description and stunning photo archive makes the reader feel literally a contemporary of these first steps of Bulgarian aviation 100 years ago.

Nedialkov marks the country’s participation in World War I, when Bulgarian airmen had to prove themselves in a direct clash with the enemy, who rapidly started to make use of the new combat instrument. The aerial fights of the young Bulgarian aviation are described, and the author gives more data of all used types of aircraft during the war until the bitter end with the Treaty of Neuillly, 1919. The Treaty required Bulgaria to cease existing of military air force.

The chronological story of Bulgarian air force continues with the interwar period (1919 – 1939), where the accent is creation and development of Bulgarian aircraft manufacturing in the plants of Lovech and Kazanlak. Once again, great photographs on each page – beside his personal archive, the author has published also archives of Bulgarian Ministry of Defence, veteran pilots, etc., which makes the book a unique collection.

Heinkel51Bulgarian Heinkel He-51, Royal Bulgarian Airforce, 1937

In 1941, when World War Two had already set the world on fire, Bulgaria declared „symbolic war„to the Allied. Hard days were coming for the Bulgarian airmen. This period, although vastly examined by many authors, in this book has been systematized, describing in details all combats of Bulgarian pilots against the more powerful and numerous enemy. The heroic actions of Dimitar Spisarevski, Petar Bochev, Stoyan Stoyanov and other brave men found place among all disadvantages of our weak in technical aspect aviation. When the Red army entered Bulgaria in September 1944, Bulgarian aviation had plenty of outdated aircraft, quite insufficient for modern warfare.

Another new beginning and a long road until the outdated German aircraft was replaced with Soviet jets in the after-war years. MiG-15, MiG-17 and MiG-19 jet fighters, strategic bombers Il-28, were ruling the skies over Bulgaria for long years ahead. Many of the photographs, used here, are published for a first time.

The book ends with a look to the Bulgarian air force nowadays, as part of NATO and EU. With all the problems, challenges and opportunities. Although based extremely on facts, the book brings the author’s huge love for the aviation, which has marked his whole life. And these final pages actually describe the period, when Nedialkov also is one of those pilots, serving in the Bulgarian air force.

Celebrating a honorable 100th anniversary of Bulgarian military aviation, this book will not lose any of its attraction even after new 100 years. A must-read for all aerial combat lovers, history fans and aviation researchers.

Unfortunately the book is available only in few bookstores, but you can find it in The Aviation Bookshop and Aviation Megastore. Of course, Amazon. In Bulgaria it’s available in Greenwitch bookstore and Hobbycult.

Book review by Georgi

Categories: авиация | Вашият коментар

Български изтребители в небето над родината

1491164_10153662278665651_1685053620_nПреди време ви разказах за „История на българската военна авиация“ на Димитър Недялков – безспорно най-подробното изследване по темата, достъпно на български (а отскоро и на английски) език. Тази книга обаче е предшествана от две поредици, излезли няколко години по-рано – „Въздушната мощ на Царство България“ и „Българските изтребители“. Пред мен в момента е част втора на последната, посветена на най-драматичния период от българската авиационна история – „Символичната война“ срещу Съюзниците в годините 1943 – 1944.

„Българските изтребители“, Част II представлява подробна хроника на онези събития. От 1 август 1943 г., когато американската авиация нанася първия масиран въздушен удар срещу цел на Балканския полуостров, чак до 26 август 1944 г., когато са свалени последните два американски самолета, текат дни на върховно изпитание за българските летци-изтребители. Признати за свалени от тях са 54 самолета, а на още 78 са нанесени различни повреди. В същото време Въздушните войски губят 27 самолета и 23-ма пилоти при средно съотношение на силите във въздуха 7:1 в полза на противника.

Всички боеве в небето над България са описани с много фактология и прецизност от автора. Макар и документална по своя характер, книгата позволява на читателя да мислено да се върне в онова тревожно време и да стане свидетел на някои от най-трагичните, но и героични страници от българската история. И наистина, в неравните боеве със стотици вражески самолети българските пилоти показват завидна храброст и себеотрицание. Представям си какво е било изумлението на американските екипажи на ултрамодерните „летящи крепостиB-17 да видят срещу себе си двуплощните  Avia B-534 „Доган“, излезли като от друга епоха. Или колко безумно смел трябва да е бил кап. Кръстю Атанасов, който излита с учебния чешки Avia B-135 „Лястовица“ срещу 65 тежки американски бомбардировача и стреля срещу тях.

000608053-big

Уви, колкото и смелост да показват във въздуха, българските летци дават скъпи жертви в тази т. нар. „Символична война“. Тъжно е да четеш как американските екипажи разстрелват във въздуха дори катапултирали български пилоти, напълно беззащитни под куполите на парашутите си. В същото време падналите на наша територия американски военнослужещи са третирани по всички правила на Женевската конвенция за взети в плен чужди войници. Но това е жестокото лице на войната, което върви ръка за ръка и с безпримерните подвизи, и с победите, и с мъката от загубите.

„Българските изтребители“, Част II е илюстрирана с невероятен снимков материал, както повечето книги на Димитър Недялков. Уникалните кадри показват интересни моменти от „затишието“ между дежурствата, но и заснети във въздуха български „месершмити“, както и паднали на наша територия вражески самолети. Цветните профили на изтребителите от Въздушните войски, дело на популярния Петър Манджуков пък със сигурност ще са от полза на моделистите, които биха решили да пресъздадат умалени модели на наши самолети от Втората световна война.

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на Библиотеката от изд. „Albatros MDV“

Categories: Военни, Исторически, авиация | Вашият коментар

Въздушните асове в небето на войната: Покришкин

Въздушните битки  вероятно са най-вълнуващата част от една война или поне така изглежда, когато гледаме пресъздадените във филмите сражения или пък четем спомените на авиатори. Всъщност нито една документална поредица или кино продукция не може да подейства толкова силно на въображението, както мемоарите на истинските пилоти. Защото всеки ред, всяка страница от тях е жива, пулсираща история, написана от първо лице и буквално миришеща на барут.

1451536_10153566327250651_1905729895_nИзчел съм доста биографии на летци – предимно написани от немски пилоти, господарите на небето през по-голямата част от Втората световна война. Ето защо ми беше изключително любопитно да видя другата гледна точка през погледа на съветски летец. И то не кой да е, а три пъти героят на Съветския съюз Александър Покришкин. В своите мемоари, озаглавени „Небе на войната“, той превежда читателя през цялата одисея на войната – от трагичните дни на 1941 г. до триумфа в небето над Берлин 4 години по-късно. Одисея, през която самият той успява да премине невредим, за разлика от милиони други негови сънародници.

Мемоарите на Покришкин се различават доста от тези на немските му съперници. Докато при пилотите на Луфтвафе линията на повествованието води от бляскавите победи към горчивия край в развалините на Германия, то съвсем обратното четем в „Небе на войната“. Там виждаме съветската авиация във време на върховни изпитания – с остарели и малко на брой самолети, превъзхождани по всички параметри от връхлетелия противник. В тези първи седмици и месеци на войната, когато са принудени да отстъпват на изток с всеки изминал ден, съветските летци губят много хора, но в същото време каляват волята си да се сражават. Самият Покришкин е пример за това. В първия си боен полет той прави нещо ужасно – по грешка сваля руски самолет, а навигаторът му загива. Доста трудно е да се възстановиш от подобен инцидент, но бойната обстановка не позволява на младия летец да се двоуми за бъдещето си като изтребител – войната изисква ежедневни усилия, хвърлени срещу врага. Покришкин продължава да изцежда максимума от своя малък МиГ-3, а ежедневните въздушни битки с „месерите“ и „юнкерсите“ на Луфтвафе го научават на тактика, която по-късно ще предаде на по-младите от него летци.

Моментите, в които ветеранът разказва за някое от стотиците сражения или за инфарктно приземяване с повреден самолет, са толкова много, че всичко изглежда почти като на лента. В същото време смъртта и огорчението от загубата на боен другар са вечни спътници на победите. Покришкин разказва с тъга за безчет свои колеги-изтребители, които губят живота си в бой с немците или поради нелеп и злощастен инцидент.

Alexander-Pokryshkin

Любопитни са моментите, в които летецът описва постъпването на нова техника в бойните части или изпитанията на нов самолет. Тогава именно се засилва и убеждението на боеца, че победата в крайна сметка ще бъде на негова страна. С голяма доза късмет и с истинско майсторство в овладяване на тънкостите на въздушния бой, Покришкин сменя няколко типа самолети, представяйки се блестящо както с МиГ-3, така и с Як-1, а после и с „аерокобрата“, докато в крайна сметка настъпва преломния момент и в небето на войната пълновластен господар става съветската авиация.

Книгата не разказва единствено за битки, разбира се. Те са само част от нелекия живот на фронта, но има и още – кратките мигове на завръщане в родния град, влюбването и раждането на първата рожба, чисто човешките вражди и борба за надмощие в един свят от военни чинове и особени характери, и т.н., и т.н.

Чудесно е, че тази автобиография се появи отново на български език по случай 100-годишнината от рождението на Покришкин. Известно недоумение предизвиква странната корица, която определено не говори добре за графичния дизайнер, но нека външният вид не ви подлъгва – съдържанието е 100-процентова вълнуваща сага, която ще ви изстреля в небето на въздушния бой. Там, където само безразсъдно смелите оцеляват.

Публикувано от Жоро

*Книгата бе предоставена на „Библиотеката“ от издателство „Албатрос МДВ“

––––––––––––

Ако публикацията ви е харесала, вижте още:

Димитър Недялков – „История на българската военна авиация“

Адолф Галанд – „Пръв и последен“

Ханс-Улрих Рудел – „Пилот на щука“

Categories: Военни, Мемоари, авиация | 3 Коментари

История на българската военна авиация

Името на Димитър Недялков е познато на всеки българин с интерес към историята на родната авиация. Една немалка част от публикуваните изследвания по тази тема са дело на дългогодишния летец, а отскоро и професор в катедра „ВВС и ПВО“ на Военна академия „Г. С. Раковски“. Неговият най-мащабен труд без съмнение е „История на българската военна авиация“, издаден по повод 100-годишния юбилей на българските ВВС.

BG aviationСилно впечатление още в началото на книгата прави многократното използване на думата „първи“. И това никак не е случайно. Малко хора знаят, че България е сред първите държави в света, осъществили и развили потенциала на летателните апарати за военни цели.

Първият боен полет на българската авиация е в небето над Одрин на 15 октомври 1912 г. и е извършен от поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев. С това първенствата не приключват. Месец по-късно поручик Милков изпълнява първите успешни опити за фотографиране от самолет в бойни условия в Европа. Първият в световната история писмен документ за изпълнение на полети по план на командването на войските в реални бойни действия е издаден от българския полковник Жостов – в него той указва с каква цел, с колко и какви самолети трябва да бъде изпълнена бойната задача. Първото оперативно разузнаване в бойни условия, първо използване на едновременния полет като способ за бойни действия… Детайлното описание и богатият снимков материал позволяват на читателя буквално да се почувства участник в тези първи стъпки на българската авиация отпреди 100 години.

avio

Недялков проследява участието на страната в Първата световна война, когато  българските летци трябва да се докажат в директен сблъсък със своите противници, които бързо осъзнават потенциала на новото средство за водене на бой. Описани са въздушните боеве на младата ни авиация, дадени са подробни данни за всички типове самолети, използвани в хода на войната, както и за печалния край на военновъздушните ни сили, забранени с клаузите на Ньойския договор от 1919 г.

Хронологичното представяне на историята на родните ВВС продължава с междувоенния период, където акцент е създаването и развитието на българското самолетостроение във фабриките в Ловеч и Казанлък. Отново изумителни архивни кадри радват окото от всяка страница. Освен личния си архив, авторът е предоставил стотици кадри от архивите на Министерството на отбраната и ветерани-летци, което превръща книгата в уникален по своето съдържание и богатство документ.

Heinkel51Български изстребител Heinkel He-51, 1937 г.

С разпалването на Втората световна война и обявената от България „символична война“ на Съюзниците, настъпват тежки, но и героични моменти за българските ВВС. Този период е доста силно експлоатиран от редица автори, както и в спомените на летци, но тук го виждаме систематизиран,  описващ детайлно неравните битки на българските пилоти с многократно превъзхождащия ги противник. Подвизите на Димитър Списаревски, Петър Бочев, Стоян Стоянов и други доказани герои намират място наред с всички недостатъци на слабо въоръжената ни авиация, която посреща Девети септември 1944 г. в голямата си част с морално остаряла техника от най-различен тип, неотговаряща на съвременните условия за ефективно водене на война.

Дългият път на преобразуване на ВВС е белязан от навлизането на съветска материална част и постепенното извеждане от употреба на превърналите се в легенда немски самолети – Ме-109, „летящото око“ FW-189, водосамолетът Ar-196 „Акула“ и др. Те отстъпват своето място първоначално на овехтели Як-ове, а след това и на навлизащата реактивна техника. С бързи темпове България започва да възвръща позициите си на въздушна сила в започващата Студена война. В българското небе постепенно навлизат МиГ-15, МиГ-17, първият свръхзвуков самолет у нас МиГ-19, стратегическият бомбардировач Ил-28. Всичко е илюстрирано от десетки снимки, много от които виждам за пръв път.

Книгата завършва с поглед над ВВС днес, в съвременните условия на членство в НАТО и евросъюза. С проблемите, предизвикателствата, новите реалности, но и нови възможности. Макар и написана изключително безпристрастно и изцяло придържаща се към фактологията, книгата не може да скрие огромната любов на автора към родната авиация, белязала на практика целия му живот. Може да се долови най-добре в страниците, описващи моменти от историята, чиито съвременник и вероятно участник в събитията е и самият Недялков.

Отбелязала по достоен начин 100-годишнината на родните ВВС, „История на българската военна авиация“ е книга, която няма да загуби своята актуалност и след още 100 години. Задължително четиво за любителите на въздушните битки, което показва в хронология истинската одисея на човешкото присъствие в защита на родното небе.

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Албатрос МДВ“.

Categories: Военни, Исторически, авиация | 2 Коментари

Далечните полети на 73-то ято

73

Попаднах на тази книжка по време на последния Панаир на книгата в НДК, докато любопитно разглеждах щанда на издателство „Еъргруп 2000“.  Впечатли ме снимката на корицата – величественият бомбардировач Do-17 „Ураган“. Като любител на авиацията не можеше да не посегна към томчето. А то, между другото, се чете на един дъх.

„Далечните полети на 73-то ято“ представлява спомените на българския летец Йордан Пелев и неговите увлекателни разкази за службата му във Въздушните на Негово Величество войски, участието на страната във Втората световна война и ранните години на следвоенния период.

Трудно е началото на 73-то ято. Необходимостта от самолети за далечно разузнаване, заделянето на такива от бомбардировъчния полк и обучението на младите пилоти – тези моменти от родната авиационна история са разгледани отблизо. Любопитни са разказите на Пелев за различните типове самолети – за раздрънкания Avia B-71 („Жерав“), за далеч по-удобния, макар по онова време също морално остарял немски Do-17 („Ураган“). Рядко свидетелство дава летецът за съдбата на тези славни аероплани, които днес можеха да бъдат гордост за авиомузея в Крумово. Повечето от тях са нарязани за скрап по летищата и безвъзвратно изгубени за историята, както с мъка отбелязва авторът.

Do17

Разказите на Пелев за участието му във Втората световна война са изключителни. Досега бях чел предимно мемоари на летци-изтребители и тези спомени допълнително обогатиха картината на военната авиация в периода на войната. Страхът от преградния огън на зенитните оръдия, които пилотите с ловки маневри се опитват да избегнат, силно се е запечатал в спомените на летеца. Силно е и огорчението му от загубата на много бойни другари в небето над Сърбия, Унгария и Македония, но и в нелепи инциденти в родното небе.

Един от най-интересните моменти в книгата е разказът за австрийското летище Целтвейг. В самия край на войната на нашите пилоти е наредено да отлетят за Целтвейг, където са разпръснати голям брой немски самолети, и да вземат като трофеи каквото успеят. Летището е под съветски контрол, но руснаците бързат, защото предстои да го предадат в ръцете на англичаните. Поради чисто българска немарливост, липса на организация и мудност (както описва авторът), нашите не успяват да вземат почти нищо от ценните машини и се прибират единствено с учебно-тренировъчни самолети „Сойка“. Руснаците разрушават останалите с брадви, като отсичат опашките на самолетите, за да не попаднат годни за употреба при английските им съюзници.

След края на войната съдбата отвежда Йордан Пелев в Балчик, където става свидетел на превъоръжаването с руските Ту-2. Мемоарите му приключват в средата на 50-те години, когато действително е отминала епохата на витловите самолети и в авиацията вече няма място за „старите кучета“.

Без съмнение книгата ще се хареса на любителите на военната авиация, които ще открият в нея ценни свидетелства, разказани от първа ръка. Снимките, поместени в нея, със сигурност пък ще са от полза на авиомоделистите, които биха искали да изработят умален модел на български „Ураган“. За мен е чест, че познавам един от малкото живи днес летци, воювали на легендарния Do-17 – Дянко Марков от 2-ро ято на 5-ти бомбардировъчен полк. А книгата на Йордан Пелев е още един поглед към миналото, което сме длъжни да не забравяме.

Публикувано от Жоро

Categories: Военни, Мемоари, авиация | 3 Коментари

От поручик до генерал – спомените на Васил Бойдев

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото. „Военно издателство“ публикува спомените на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964 – 1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказани от пряк участник в някои от най-ключовите военни и исторически събития у нас до 1945 г.

Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именно той през 1936 г. се заема с нелеката задача да възстанови военновъздушните сили на България, унищожени и забранени дотогава по силата на Ньойския договор. Пътят му на професионален военен започва от Военното училище и преминава по фронтовете на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни, където става свидетел на триумфа на българската войска и последвалото разочарование от проиграните победи. В средата на 30-те години с подкрепата на цар Борис Трети, Бойдев започва да изгражда наново авиацията. Като командир на военновъздушните сили той често е на дипломатически мисии извън страната – среща се с Гьоринг и с неговите приближени – някогашните въздушни асове от Първата световна война, преговаря за доставките на съвременни самолети за нуждите на прохождащия авиофлот. Именно него неведнъж използва царят, за да сондира намеренията на Великите сили в изострящата се обстановка на предстоящия нов световен конфликт.

Спомените на ген. Бойдев са изключително ценни и поради автентичния поглед върху личността и характера на Борис Трети. Командирът на военната авиация е доверно лице на монарха, който не се притеснява да споделя с него своите опасения и размисли за бъдещето на България в смутните времена на задаващата се война. Чрез спомените на генерала виждаме Борис Трети извън рамките на установено поляризирания му образ – възхваляван като Царя Обединител и отричан като проводник на германските интереси. Според Бойдев монархът е изключително скептичен към победния марш на Третия Райх. Не само че от самото начало не вярва в победата на Германия, но и смята Хитлер за ненормален и не се заблуждава, че т. нар. новоприсъединени към България след 1941 г. територии са окончателно върнати на страната, както тръби тогавашната пропаганда.

Много любопитни са страниците, посветени на присъединяването на България към Тристранния пакт. Те разкриват огромното нежелание на царя и на голяма част от българските държавници (с изключение на Филов) да се ангажират с подкрепа за Германия. Подробно са описани клаузите на договора, според които германски самолети нямат право да кацат на наши летища в населените места, а само на полеви такива, щабовете на войските не могат да се настаняват в градовете, никакви колети не могат да се изпращат от България… Рестрикции, много от които по-късно са грубо потъпкани от германците.

Днес, когато разсъждаваме относно съдбоносния избор, който прави България през 1941 г., присъединявайки се към Пакта, е трудно да си дадем сметка за реалните условия, в които е поставена държавата тогава. Със спомените си ген. Бойдев хвърля светлина именно върху този ключов момент и показва ситуацията на безизходица пред тогавашните управляващи, безсилни пред натиска на германското оръжие.

Книгата е наистина уникално свидетелство и много непосредствен поглед към епохата от един участник в някои от най-ключовите събития, предопределили хода на историята.

Публикувано от Жоро

* Чудесно е, когато бизнесът в България съдейства за появата на бял свят на подобни книги. В случая, спомените на ген. Бойдев се издават с финансовата подкрепа на УниКредит Булбанк. Поздравления за което!

Categories: Исторически, Мемоари, Политическа, авиация | Вашият коментар

Ние бранихме тебе, София!

Малко хора днес се сещат, че на 20 декември 1943 г. е една от тежките бомбардировки на София. Американски бомбардировачи разрушават повече от 100 сгради в столицата, убити са около 70 души. В защита на града срещу многочисления противник се изправят шепа български летци-изтребители, които завързват бой в небето над София. 20 декември е денят, в който един смел пилот се превръща в легенда. Поручик Димитър Списаревски сваля „летяща крепост“, разбивайки своя самолет в нея и се превръща в първата българска жива торпила. Той загива, но подвигът му продължава да предизвиква удивление вече повече от 70 години. На този ден край скромната паметна плоча в покрайнините край Пасарел, където пада месершмитът на Списаревски, се отдава почит на героя и на всички онези млади момчета, загинали във въздушните боеве за България. Няма как да не почетем и ние паметта на българските летци с тематична статия за една от най-ценните мемоарни книги за родната авиация…

Една от малкото книги със спомени на български летци от Втората световна война ми попадна съвсем случайно на една антикварна сергия преди години. Обичам спомените на действителните участници във войната, а подвизите на българските летци винаги са представлявали интерес за мен. В книгата, озаглавена “Ние бранихме тебе, София!” поручик Стоян Стоянов подробно разказва за т. нар. “Символична война”, която България води с Америка и Англия от 1941 до 1943 г.  Много детайлно, от позицията на участник в събитията, Стоянов разказва за бомбардировките на столицата, неравните  сражения между огромната мощ на съюзническата авиация и шепата български летци, защитаващи София. Автентично звучи както гордостта от достойно изпълнявания дълг на летец във Въздушните на Негово Величество войски, така и голямото разочарование от неравните сили с противника, от обречената борба.

Книгата има странна съдба. За да се промъкне през жестоката комунистическа цензура, в първотоси  издание през 1972 г.“Ние бранихме тебе, София!“ излиза с предговор от съветски генерал, който, наред с похвални думи за труда на Стоянов, обвинява книгата в „някои съществени недостатъци“ – „слабо са показани или съвсем не са засегнати идейните и политическите убеждения на летци и командири, слабо е разобличаването на предателската фашистка политика на управляващите кръгове…“.

През 2011 г., по случай 100-годишнината на българската авиация, книгата на кап. Стоян Стоянов претърпява четвърто издание, преработена и допълнена. Ценен документ не само за любителите на авиацията, но и за всички, които искат да разберат повече за участието на България във Втората световна война – съвсем не „символично“, както често срещаме все още по учебниците.

Всъщност колко от нас всеки ден минават през градинката между Ректората и Народното събрание? Там именно има един паметник на летец, стиснал в ръцете си витло на самолет. Навъсеният му поглед е вперен в небето, където се чува горхотът от хиляди мотори на бомбардировачи. Жълтите павета може би пазят спомена за него. А ние не трябва да забравяме хората, които се сражаваха, за да има чисто небе над България.

Публикувано от Жоро

* На първата снимка е показан авиомодел Messerschmitt 109E, копие на самолета, с който е летял поручик Стоянов.

Categories: Военни, Мемоари, авиация | Вашият коментар

Мемоарите на Галанд: „Пръв и последен“

Рядко удоволствие е да потънеш в спомените на истински авиационен ас, преминал през месомелачката на Втората световна война. Повечето от тях загиват в бой, след като са заслужили своето място в историята с удивителни постижения и чудовищен брой победи във въздушните схватки с противника. За щастие, на някои от тях съдбата е отредила да преживеят сраженията и в следвоенните години да напишат своите мемоари за поколенията, които само са чували истории за онова време. Вече ви представих изумителната книга на Ханс Улрих Рудел – „Пилот на щука“, както и спомените на Хелмут Липферт. Поредицата с мемоари на асове от Луфтвафе, която изд. „Атика“ пуска за пръв път на българския пазар продължава с един от най-известните сред тях. Адолф Галанд!

Човекът, който участва в раждането, възхода и краха на военновъздушните сили от началото до самия край! Натрупал първите си победи като боен пилот в Испанската гражданска война, Галанд ще съпреживее всички надежди и разочарования, свързани с изтребителната авиация. 

Интересни са спомените му, които пренасят читателя по фронтовете на войната от Испания, през блицкрига в Полша, Странната война на Запад, Битката за Англия, а по-късно и защитата на Райха и десантът на Съюзниците в Нормандия. Галанд говори с много любов за изтребителите, които се превръщат в негова съдба. Големият брой победи бързо го превръщат във въздушен ас и след смъртта на легендата Вернер Мьолдерс той е назначен за инспектор на изтребителната авиация – щабна длъжност, която го откъсва за дълго време от небето, но не и от проблемите на Луфтвафе.

Сред най-открояващите се моменти в двата тома на мемоарите е операцията по прехвърлянето на линейните крайцери Шарнхорст, Гнайзенау и Принц Ойген от френския бряг през Ламанша до безопасни пристанища на север. Участието на авиацията в мащабната операция е ключово, а подробното описание, дадено от Галанд, придава на разказа приключенска окраска.

Като червена нишка обаче през цялото време се прокрадва голямото разочарование на въздушния ас от подценяването на изтребителната авиация от страна на командването на Луфтвафе и на самия Хитлер. Галанд не се примирява с учудващото упорство на началството да строи бомбардировачи, когато реалността на фронта показва недвусмислено нуждата от все повече и повече изтребители. Прославеният командир разкрива поредиците от стратегически грешки, които костват значителни загуби и в крайна сметка водят до загубеното предимство на Луфтвафе във въздушната война.

Потресаващо е описанието на масираните съюзнически бомбардировки на германските градове, които причиняват смъртта на стотици хиляди цивилни, но не успяват да повлияят нито на решителността на Германия да води войната, нито на военната промишленост, която парадоксално достига най-високи темпове на производство именно през 1944 г., когато Съветската армия вече е на прага й.

Черешката на тортата в мемоарите на Галанд за всички любители на авиацията без съмнение са последните глави, в които описва закъснелия подем на реактивната авиация. От първите опити с прототипа на „Хайнкел“ през изумителната скорост на ракетното чудо Ме-163 „Komet“, до революционния Ме-262 – първият серийно произвеждан изтребител в света! Безценни спомени от първа ръка на човека, който влага цялата си енергия да убеди ръководството на Райха, че този самолет е бъдещето на Луфтвафе и тъжни страници, изпълнени с разочарование и яд от неразбирането, проявено в тази насока. Това неразбиране става причина да бъдат изгубени ценни месеци, в които самолетът се е произвеждал във вариант на блиц-бомбардировач – престъпно безумие, което ще доведе и до непоправимо закъснение в правилната му употреба.

Модел на Ме-262 в мащаб 1/72, изработен от моя милост

За съжаление Галанд не включва спомени от следвоенните си години, които са не по-малко интригуващи. Преживяванията му в Аржентина, където работи по развитието на реактивната авиация, биха били много любопитен принос. Дори без тях обаче „Пръв и последен“ е задължително четиво за всеки, запленен от авиационната история на Втората световна война.

Публикувано от Жоро

––––––––––––––-

Ако публикацията ви е харесала, вижте още:

„Асовете на Луфтвафе“

 

Categories: Военни, Мемоари, авиация | Вашият коментар

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: