Детски

Градът на зверовете

gradyt_na_zweroweteПоставила съм си за цел да прочета всичко на Исабел Алиенде, което по един или друг начин ми се е „изплъзнало“ през годините. Тя е една от любимите ми авторки и мнението ми за творчеството ѝ е доста високо – за мен Алиенде е майстор! Имала съм и едно разочарование, но каква пък беше изненадата ми, когато прочетох „Градът на зверовете“ и разпознах по-скоро детска книга, отколкото четиво за почитател на Исабел. Мисля, че няколко пъти проверявах дали наистина книгата е на този автор и всеки път констатирах – да, пише „Исабел Алиенде“. Ако нямаше този „печат“ за авторство, никога не бих предположила, че това е писано от жената, под чието перо са се родили толкова вълнуващи книги с толкова различен и неподражаем стил! Историята е предвидима и наивна, сюжетът се развива като някакъв литературен преразказ и просто не е ТЯ! Ако оставим всичко това настрана обаче, „Градът на зверовете“ е страхотно предложение за капризните тийнейджъри, които имат нужда от подходящата книга, която да задържи вниманието им и да ги спечели в редиците на четящите!

Действието се развива по бреговете на река Амазонка, където 15-годишният Александър попада заедно със своята баба като част от група на National Geographic с цел събиране на доказателства за съществуването на странни създания. Още в началото на книгата хора от групата започват да измират като мухи и се чудех, ако темпото се поддържа, докога ще има герои, които да осигурят някакво действие в книгата. Всичко се обръща, когато Алекс и неговата нова приятелка, 12-годишната Надя, се оказват в центъра на събитията и се забъркват в магическия свят на индианците. Двете деца се изправят срещу много предизвикателства, но успяват да се справят с тях, благодарение на съобразителността си, на куража си и не на последно място – на своите тотеми. Ще научат по трудния начин, че за да вземеш, трябва да дадеш, а също така и това, че понякога се доверяваме на неподходящите хора.

G. Miranda

G. Miranda

Книгата ще спечели подрастващата аудитория най-вече с живописното описание на живота по Амазонка, както и с динамичното си действие, в което доброто и злото непрекъснато се борят за надмощие. Исабел Алиенде не е пожалила труда си в описанието на джунглата и на съкровищата, които крие, макар и да не го прави на нивото, което очаквах. Въпреки това децата ще усетят пясъците под мътните води, ще се запознаят с животните и растенията, които са опасни или пък не толкова страшни, ще разберат как се оцелява в джунглата (на книга) и ще изживеят всички интересни събития по начин, който ще ги направи по-отворени към различното и нетипичното.

Препоръчвам книгата на подрастващите, особено момчетата, които в тийнейджърските си години имат нужда да виждат себе си като герои, или на тези, които се чудят с каква книга да ги „зарибят“ към четенето. На по-капризния читател книгата ще се стори „плоска“, а пък за почитателите на Алиенде си е направо малко сътресение, но „Градът на зверовете“ не е лоша книга, стига да попадне в правилните ръце. И с магиите е така. ;)

Девора

Categories: Приключенски, тийн, художествена | Вашият коментар

Истински истории от Третото българско царство

Вероятно всички са слушали или чели историите за крал Артур и рицарите на кръглата маса, за Наполеон или за краля-слънце, за египетската императрица Клеопатра. В България също имаме истории, легенди и предания за владетелите от първата и втората българска държава. Но дотам. Третото българско царство е бяло петно за подрастващите. Сякаш князе и царе у нас не е имало след Освобождението.

istinski-istorii-02-blog

Ето защо с голямо удивление посрещнах новината за книгата на проф. Цветанка Кьосева, озаглавена „Истински истории от Третото българско царство“. Изданието е прекрасно – твърди корици, картина на децата на Фердинанд от художника Никола Михайлов и тонове илюстрации вътре, повечето от които цветни, включително още няколко разкошни платна на легендарния художник.

Книгата е с подзаглавие „За деца от 9 до 99 години“ и наистина, макар стилът й да е съобразен с детската аудитория, вътре могат да се открият много любопитни и слабо познати детайли от живота на царската династия, които ще се сторят интересни и на порасналите читатели.

istinski-istorii-05-blog

Проф. Кьосева е подредила съдържанието хронологично, но и по теми, за да отговори на любопитните въпроси: какво ядат царете, коя е първата царска сватба у нас, първият бал, с какво е известна тъжната княгиня Мария Луиза, къде учат децата на царя, какво представлява дворецът и много други. Добавени са случки и събития от живота на дворцовите обитатели, които допълват образите им по интересен и достъпен за децата начин. Освен за живота на княз Александър Батенберг и царете Фердинанд и Борис Трети, книгата разказва ценни подробности за по-малко популярните членове на царското семейство – княгините Надежда и Евдокия, царица Елеонора, принц Кирил… Някои от нещата, които прочетох, научавам за пръв път – като например каква е съдбата на единствената корона, украсявала главата на българска царица след Освобождението. Изключителните илюстрации, които украсяват това очарователно издание, са също толкова въздействащи, колкото и тематичното многообразие и увлекателния стил на проф. Кьосева. Част от тях са от личните архиви на обществениците Тошо Пейков и Любомир Юруков и не са много популярни. Липсва каквото и да било политизиране и залитане в спорни въпроси, каквито винаги съпътстват текстовете за Кобургите.

istinski-istorii-07-blog

„Истински истории от Третото българско царство“ действително е първата по рода си книга по темата за българските владетели след Освобождението, която е създадена за подобна аудитория. Иска ми се да вярвам, че това ще е само началото на едно по-сериозно осмисляне на епохата 1878 – 1944 г. и разглеждането й като исторически период, за който трябва да знаят всички възрастови групи.

Чест прави на изд. „Изток-Запад“ публикуването на подобна книга. Поздравления!

Георги

Categories: Детски, Исторически, български | Вашият коментар

„Един американец в Париж“ – музика с история

edin_amerikanecОбожавам музикалните книги на ЕМАС – винаги толкова красиви издания, които радват не само с детайлните си цветни илюстрации, в които можеш да се загубиш за дълго време, изследвайки едно или друго кътче от страницата, но и с възможността да се докоснеш до класическо музикално произведение не само чрез разказа, но и благодарение на диска, който върви в комплект с книжката. За мен това са детски книги, които носят познание и могат да обогатят живота и на доста по-възрастни хора. Това са книги-бижута и децата трябва много да са слушали и да са били извънредно добри, за да получат една такава като подарък. Подходящи са не само за бъдещите музиканти, които запълват часовете след училище с упражнения по пиано и цигулка, но и за тези малки мечтатели, които просто обичат да се радват на красивото.

Един американец в Париж“ е симфонична поема от Джордж Гершуин. Както авторката и илюстратор на книжката Дорис Айзенбургер споделя в самото начало, илюстрираният разказ е по-скоро плод на нейното въображение, отколкото на картина, измислена от композитора. Въпреки това в начинанието ѝ помага и краткият разказ на Диймс Тейлър, който през 1928 г. представя разказ по музиката на Гершуин. Тези двама интерпретатори са се справили чудесно, защото музика, текст и картина вървят ръка за ръка, за да ни покажат един пълен с емоции и възхищение ден на един очарован американец в Париж.

americano_paris

Още с първия разтвор, на който историята започва, Айзенбургер е сътворила свят от цветове и форми, на който трябва да отделите повече време. Не се спирайте само на фигурата с доволна усмивка в центъра на събитията – плъзнете поглед в другия край, където се вижда стар френски трамвай, а по-близо гарата е изпълнена с посрещачи и влюбени хора. Дамите са предимно в небесно синьо, усмихнати и щастливи. Една маха възбудено на свой приятел на перона, а друга решително е стиснала дългата си огърлица от перли. Единствено възрастната жена в десния край на картината има тъжно изражение, тъй като явно не намира нещо в елегантната си чантичка. Дали това „нещо“ не е в ехидно подсмихващия се мустакат мъж зад нея? Да, Париж е красив, но като всеки голям град, той също има своите опасни персонажи.

Всеки разтвор на книгата предразполага към такова „изследване“ на илюстрациите. Отпуснете се, пуснете си диска и се наслаждавайте да търсите малките закачки в картинките, които допринасят за това да усетите духа на този красив град. Полюбувайте се на разтвора на страници 22-23, който представя Айфеловата кула, обляна в златна светлина, нарисувана по-красива, отколкото е на живо (поне по мое мнение).

Книжката наистина носи силен заряд и представя Париж по възможно най-красивия начин, затова мисля, че ще е чудесно допълнение към куфара на всеки малък пътешественик, който се впуска да изследва Европа. А сега, за разкош, нека се насладим и на музиката на Джордж Гершуин:

 

Девора

Вижте още от поредицата:

Categories: Детски | Вашият коментар

Къде ми е петнистото мишле

petnistoto_mishleПродължаваме да се грижим за пъстрата библиотека на най-малките! Днес ще ви представим още една книжка на Феридун Орал, който заплита героите от куп популярни детски приказки в общото усилие да се намери петнистото мишле на едно коте! Малкото писанче е много привързано към своята играчка, точно както всяко малко детенце, а когато нея я няма, дори малките котета се превръшат в смели детективи и се впускат в дълги и забавни издирвания на любимото плюшче за гушкане! Авторът (и илюстратор) разгръща своята собствена история върху добре познати на малкия читател приказки, но „Къде ми е петнистото мишле“ може да бъде използвана и като въведение към тези приказки за най-най-малките, които още ни ги познават. 

И така, котето отива на гости на своите баба и дядо, където загубва петнистото си мишле. Търси го при вещицата от „Хензел и Гретел“, търси го при хитрата лисица и глупавата врана, търси го при Седемте джуджета от „Снежанка“, при Чудния свирач, при Червената шапчица, дори при Пинокио, а накрая го намира на съвсем неочаквано място – при един истински герой в неговия живот, който е по-хубав, добър и грижовен дори от най-добрите и мили герои, в която и да било приказка!

Представям си колко интересно би било за малкия читател да бъде слушател на тази книжка и с любопитство да пита четящия кои са тези герои, които все не знаят къде се е дянало това непослушно мишле! Тогава възрастният вади една друга книжка и започва нова история: „Имало едно време…“, а на следващата вечер, със следващата страница, идва отново някой нов герой, представен от малкото търсещо котенце.

Девора

Categories: Детски, Приказки | Вашият коментар

„Писма от Дядо Коледа“ на Дж. Р. Р. Толкин

Светът познава Дж. Р. Р. Толкин преди всичко като автор на величествения епос „Властелинът на пръстените“, на „Хобит“ и на преданията от Средната земя. Далеч по-малко са онези, които са наясно с неговия гений като лингвист, познавач на староисландски и създател на няколко езика. А още по-малко пък са читателите, докоснали се до интимния свят на Толкин, в семейното му гнездо, където – освен строг и консервативен съпруг, виждаме любящ баща и неуморен разказвач на истории. Част от тези истории професорът пише под формата на писма от името на Дядо Коледа.

 pisma-ot-diado-koleda„Всяка Коледа, обикновено в последния момент, Толкин описвал най-новите събития на Северния полюс с треперливия почерк на Дядо Коледа, подобните на руни букви на Полярния мечок или равното писмо на Илберет. После добавял рисунки, написвал адреса на плика (като слагал печати от рода на „Чрез куриер гном. Спешно!“ и рисувал и изрязвал изключително реалистични марки от Северния полюс“, пише неговият биограф Хъмфри Карпентър.

И ето че този декември на българския книжен пазар се появиха в прекрасно издание „Писма от Дядо Коледа“. Разлиствам ги и си мисля – не знам какъв труд кипи на Северния полюс в дните преди Коледа, но едно е сигурно – в офиса на „Колибри“ като в работилничката на добрия старец са изпипали истинско книжно бижу. Твърди корици, гланцирани страници и преди всичко оригиналните илюстрации на Толкин, както и фотокопия на самите писма. Книгата е истинско пиршество за очите и умовете на читателя!

Писмата на Толкин… така де, на Дядо Коледа, ни показват един любящ баща с невероятна фантазия и усърдие в целта си да създаде максимално автентична представа за добрия Николас на децата си. Написани с характерен почерк и изпъстрени с коментарите на Полярния мечок (винаги с купища грешки) или личния му секретар Илберет, тези писма трогват с разнообразието от причудливи истории и голямото внимание и време, което авторът е посветил на тях. Самите истории се въртят преди всичко около пакостите на Полярния мечок, който обикновено чупи по невнимание я нещо ценно, я самия Северен полюс, или пък заспива във ваната и наводнява цялата къща. Често има и драматични нападения от гоблини, които винаги биват отблъснати (отново с активното участие на Полярния мечок). Понякога си личи, че затрупаният с работа професор е намерил време за писмата в последния момент и се извинява, че не е успял да напише по-дълго писмо или да нарисува повече илюстрации. Но лесно можем да си представим какво впечатление са предизвиквали тези необичайни писма у децата, които на свой ред пишели до Дядо Коледа писма и поръчки за подаръци.

tolkien-02

Толкин пише своите писма от Дядо Коледа чак до 1943 г., когато едно по едно децата вече са излезли от възрастта, в която Коледа означава трепетно очакване на добрия старец. И макар в тях да няма нищо от фантастичния свят на Средната земя и по-късните произведения на оксфордския професор, досегът с тях обогатява още повече образа на този невероятен литературен гений. Прекрасно четиво за Коледа!

Публикувано от Георги

Categories: Детски, Коледа, Фентъзи | има 1 коментар

Къпиновият дух и жълтоклюното птиче

kypinowiqt_duhДетските книжки са истинско съкровище, на което се радваме дори ние, порасналите деца. И защо не? Все пак между твърдите или меки корици, обсипани с илюстрации и чудновати истории – всичко е труд на големи хора с големи сърца и нестихващо въображение. Понякога детските книжки носят наслада най-вече с илюстрациите си, дори приказката или историята да не е толкова силна и впечатляваща. Друг път обаче в разказаното за децата има по-дълбок смисъл, който може да бъде замаскиран под формата на едно старо дърво и неговата издънка, които ще се превърнат в символ на новото начало. Хайде заедно да придружим Къпиновия дух в неговата разходка, за да разберем какво се случва в книжката!

kd_2 kd_3 kd_4

Да, той среща едно старо дърво и едно малко птиче. Между тримата бързо се завързва приятелство – искрено и непринудено, точно както става и при малките деца. Героите в книжката са скромни, но изпълнени с добродетели, които Феридун Орал по-скоро подсказва, отколкото да натрапва на малкия (и голям) читател. Неочаквана раздяла ще припомни на малкото жълтоклюно птиче най-тъжните песни, които знае, но надеждата и вярата, че едно приятелство не може да си отиде току така, може би ще се окажат достатъчно силни, за да върнат към живот това, което изглежда завинаги загубено.

kd_1

Къпиновият дух и жълтоклюното птиче“ е прекрасен коледен подарък за децата, които обичат или тепърва ще се учат на любов към книгите. Макар илюстрациите да са целите в снежинки, книжката е топла и „уютна“- точно такава Коледа си пожелаваме и ние!

Девора

Categories: Детски, Коледа, Приказки | Вашият коментар

Когато Манго срещна Бамбам: история за едно приятелство

Взех тази книжка с идеята, че сигурно ще се хареса на Девора, нежната половинка на „Библиотеката“. Истината е обаче, че преди да стигне до нея, вече я бях прочел и останах очарован. Да, именно аз – вечно ровичкащият се във военни книги скептик, изпаднах в истинско умиление от тази малка книжка.

mango-i-bambam-savsem-ne-prase„Манго & Бамбам. Съвсем НЕ-прасе“ е новото прекрасно издание на младото издателство „Лист“, в което едни хора, разбиращи книгоиздаването като призвание и преди всичко любов към книгите, са решили да не правят никакъв компромис с тези си разбирания. Резултатът – красиви книги, стилно оформление, внимателен подбор на заглавията и усет за детайлите. А в случая с „Манго & Бамбам“ тези неща имат огромно значение, повярвайте ми.

За какво става въпрос ли? За една смела и отзивчива, наистина добра приятелка и едно съвсем НЕ-прасе, новодошъл в забързания град. Е, и за други герои, които ще видите в илюстрацията по-долу. Истината е, че Поли Фейбър е сътворила невероятно топла история за приятелството, която ще очарова малките читатели, но и родителите им. Написана на достъпен, но не и инфантилен език, с много хумор тя поставя героите си не в някаква приказна страна, а в съвременния забързан град. В него таткото винаги е зает със своите сметки, шофьорите на автомобили са изнервени, съседката е злостен колекционер на екзотични животни, но доброто съществува. Както и един тапир на име Бамбам, незнайно как попаднал в големия град, който се страхува от тигри, но не би отказал бананови палачинки. Бамбам ще намери приятел в лицето на Манго – едно момиче, което го бива в какво ли не,  може да скочи от най-високия трамплин в басейн, без да си държи носа, както и да си мърда ушите, докато смуче близалка.

mango-01

Историята е затрогващо прекрасна, а  изключителните илюстрации на Клара Вулайъми правят книжката малко съкровище. Не знам кое е най-важното, което малките читатели биха намерили в нея, но това, което открих аз, бе терапевтичният ефект от прочитането й. Да, понякога и ние, големите в забързания град, изморени от своите сметки като таткото на Манго, имаме нужда да „изключим“ и забавим оборотите с една топла история за необикновено приятелство.

Прекрасен избор, издателство „Лист“!

Публикувано от Георги

Categories: Детски | Вашият коментар

Лешникотрошачката

leshnikotroshachkataПредставете си зимно утро, уютната атмосфера на вашия дом, един или повече мачугани, копнеещи за вашето внимание, маса, отрупана с лакомства за закуска и топли пижами и чорапи. Настанили сте се удобно на дивана, обградени от пухкави възглавници, и е време да започнете деня с… приказка! По подобен начин ще започне и днешният ден – с красивата история „Лешникотрошачката“ – една класика, която не бях чела от дете и бях позабравила. Радвам се, че тази коледна история стигна до мен преди празниците, за да създаде празнично настроение с шарените си картинки и топла история за приятелство и обич.

Винаги съм твърдяла, че детските книги са и за възрастни. Новото издание на „Лешникотрошачката“ на Софтпрес обаче е специално адаптирано и преразказано за най-малките – с по-малко текст и изобилие от картини, цветове и детайли. Книжката е толкова пъстра, че няма как да не грабне вниманието ви още с корицата и да го задържи до последната страница. Листовете преливат от вкусни бисквити, целувки, сладоледени топки, захаросани плодове, блокчета шоколад и какви ли още не изкушения. Играчки за момиченца и момченца преливат от рафтовете в детската стая на Луиза, Мари и Фриц, а елхата проблясва от светлината на восъчните свещи. Малки мишоци се разхождат храбро из страниците на книжката, но пораженията, които нанасят, си остават само в историята.

Илюстрации: Ана Григориев

А историята… Дали я помните? 
Малката Мари получава любопитен подарък от чичо си Дроселмайер, който е свикнал да изненадва децата в семейството с какви ли не причудливи играчки. Загрижена за малкия войник-лешникотрошач, Мари се оказва въвлечена в необикновените приключения на нейните играчки, които се борят срещу лошите мишки, за да развалят една стара магия. Разбира се, Мари научава всяка подробност с времето, а накрая може би всичко ще се окаже един красив коледен сън… Или пък не?

Лешникотрошачката“ е второто ни предложение за подарък за най-малките за тази Коледа. Сигурна съм, че ще ги грабне и ще ги спечели, а историята ще бъде препрочитана много пъти.

Девора

Вижте и другата ни идея за детска книжка под елхата – „Моите красиви рога“ ето тук.

Categories: Детски, Коледа, Приказки | Вашият коментар

Моите красиви рога

moitekrasivirogaС голяма радост ви споделям, че Радостина Николова, която даде живот на пухкавите и сладки Мотове, от съвсем скоро представи на малките читатели един нов, не по-малко чудат и чаровен герой – еленът Ву (от звучната немска дума Вундаба), който си има само един рог, но за сметка на това – съвършен! Книжката с историята на Ву вече е реалност, при това – много красива: с твърди корици, в голям формат и с топлите илюстрации на Мелина-Елина Бондокова. Една история за приятелството с другите, но и със самия себе си, която ще се хареса не само на малчуганите.

Ву живее самотно в гората, тъй като липсата на втори рог го превръща в аутсайдера на стадото. Макар разклонението на красивата му главица да е едно-единствено, еленчето му се радва и го обича, като дори го нарича с името „Моите красиви рога„. Ву приема себе си такъв, какъвто е, дори много си се радва, но липсата на други живи същества, с които да споделя живота си и които също да бъдат благосклонни към него, го натъжава. На полянката, на която живее, той се среща с калинката Винсент и с малката лястовичка Констанс (моята любимка!). Докато Винсент не продумва и дума (по причини, които стават ясни по-късно в историята), Констанс успява да се привърже към суетното еленче и дори се превръща в нещо като негов наставник, но преди всичко – в много добър приятел!

3

Какво обаче ще се случи, когато приятелите трябва да се разделят? Дали всеки ще поеме по своя път по-щастлив и завършен, или черната тъга на раздялата ще направи Ву още по-самотен и отпреди? Какво ли е писано да се случи с Моите красиви рога?

Сигурна съм, че в момента много дечица из цялата страна откриват отговорите на тези въпроси в новата книга на Радостина, прелиствайки цветните картинки, откривайки своите детски мечти и притеснения между страниците. За едни други дечица книгата ще донесе още по-живи и реални емоции, тъй със закупуването на „Моите красиви рога„, един лев от всяка книжка се дарява за семейства в нужда, благодарение на сътрудничеството между авторката и Holiday Heroes.

radostina

Радостина на представянето на „Моите красиви рога“ в „Перото“.

Моите красиви рога“ е първото ни предложение за детска книжка под елхата тази година. Разгледайте първите страници от книжката ЕТО ТУК! Ние желаем на Радостина, Ву и Мотовете да са все така вдъхновяващи, добри и страхотни! :)

Девора

Categories: Детски, Приказки | Вашият коментар

Хари Потър и прокълнатото дете

Спомняте ли си края на седмата книга за Хари Потър? Моментът, в който порасналите Хари, Джини, Рон и Хърмаяни изпращат децата си към Хогуортс на перон Девет и три четвърти. А спомняте ли си какво си мислехте тогава? Че това не може да е краят на историята, нали? Че подобен брилянтен епос не може просто да приключи, че един ден ще видим Хари и приятелите му отново. Е, изминаха доста години оттогава и макар междувременно да се появиха други книги от магическия свят – „Куидичът през вековете“, „Приказките на Барда Бийдъл“ и „Фантастични животни и как да ги намерим“, така и не видяхме история с любимите ни герои. До тази година, когато на 30 юли 2016 г. в театър „Палас“ в Лондон, Англия, е премиерата на пиесата „Хари Потър и прокълнатото дете“, първа и втора част. Само няколко месеца по-късно у нас вече е и сценарият на пиесата, с автори писателката Дж. К. Роулинг, режисьорът Джон Тифани и драматургът Джак Торн. И макар пиеса да не означава точно нова книга от поредицата, фактът си е факт – отново виждаме Хари Потър и приятелите му в действие!

cursed-child-01a

Историята започва там, където завършва седмата книга – „Хари Потър и Даровете на смъртта“, на гара Кингс Крос. Най-популярният магьосник е щастливо женен за Джини, а Рон Уизли е съпруг на Хърмаяни Грейнджър. Семейство Потър имат двама сина – Джеймс и Албус, както и малка дъщеричка – Лили. Рон и Хърмаяни са родители на Роуз.

За Албус и Роуз предстои най-вълнуващото пътуване – с експрес „Хогуортс“ към първата им година в най-известното училище за магия. Както може би ще се досетите, във влака те се запознават с не кой да е, а именно със сина на Драко Малфой, младият Скорпиус. Ако обаче си мислите, че ще видите нова версия на приключенията на Хари, Рон и Хърмаяни от „Философският камък“, то знайте, че приликите свършват дотук. Нещата придобиват неочакван обрат, когато Разпределителната шапка изпраща Албус Потър в Слидерин, а Роуз остава в Грифиндор. В Слидерин ще попадне и Скорпиус, който, за разлика от баща си, се оказва добро хлапе и бързо се превръща в най-добрия приятел на Албус. Младият Потър обаче има нелеката задача да се изправи срещу могъщата сянка на баща си. Да бъдеш син на най-популярния магьосник е тежко бреме и Ал ще се сблъска много скоро с нереално големите очаквания на всички към него. А да попаднеш в Слидерин, да не си добър в летенето и да имаш за приятел един Малфой определено никак не е в стила на един Потър. Това ще предизвика неминуемо обтягане на отношенията между баща и син, което пък ще доведе до много перипетии. Особено когато Албус и Скорпиус решат да се върнат във времето, за да спасят Седрик Дигъри, убит от Волдемор по време на Тримагическия турнир. Знаете рисковете от употребата на времевърт – е, случват се много, много обезпокоителни неща, когато си играеш с времето.

Няма да разкривам повече от историята, за да не разваля удоволствието от четенето на онези от вас, които предстои да разгърнат „Хари Потър и прокълнатото дете“. Ще завърша с личното си впечатление. А то е за поредната интересна история от така любимия ни магически свят на Роулинг. Вярно, че този път текстът е писан от Джак Торн, но да видиш отново любимите си герои е огромно удоволствие. Впечатли ме новото в книгата – тук имаме един Хари Потър, който далеч не е толкова героичен, колкото беше в предишните книги. Дори напротив – виждаме го като човек със своите слабости; като баща, способен на грешки и невинаги правещ добри решения. Виждаме и един много по-човечен Драко Малфой, а приятелството между сина му и Албус беше една от изненадите в книгата. И макар драматургичният характер на творбата да ни спестява част от удоволствието на истинския роман, „Хари Потър и прокълнатото дете“ е чудесен подарък за всички нас, които винаги ще носят Хогуортс в сърцата си.

Публикувано от Георги

Categories: Детски, Приключенски | Вашият коментар

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: