Роман

Дива вещица (11+)

DiwaWeshticaИ така, Йоана ми показва обозначението „11+“ и ме пита: „Сигурна ли си?“. Усмихва ми се и в очите ѝ чета забавление от факта, че на дърти години обичам да чета литература за тинейджъри. „Сигурна съм“ – не мога скрия и своята усмивка, когато поемам  книгата. „Все пак и аз съм 11+!“. Колко точно плюс обаче, ще си премълча. Оправдавам се с по-младата ни аудитория, ако не с техните родители, но истината е, че имам абсолютно доверие в избора на ЕМАС за качествена детска литература, а пък и вярвам, че хубавата книга е хубава, независимо за кого е писана. Същото важи и за нескопосаните литературни опити, но сега не става въпрос за такъв.

Дива вещица“ на Лене Кобербьол е фентъзи за деца, от което на моменти могат да ви настръхнат косите. Лене е „най-издаваната съвременна детска авторка в Дания“ и имате на разположение 444 страници, за да разберете защо. Освен, че е страхотен разказвач, чиито думи бързо образуват интересни изречения, които пък от своя страна рисуват красива и загадъчна картина, тя също така  не обуздава въображението си по никакъв начин и превръща героите си в приятели, с чиято съдба се чувстваш съпричастен.

Въпросната дива вещица е момиченце на име Клара. След неравностоен двубой с едър черен котарак, животът на момичето се обръща на 180 градуса, когато тя попада в свят на магия и мистицизъм. Всичко за нея е ново и различно, но въпреки това в магическия свят до голяма степен важат и законите на обикновения, сив делник, към който Клара често се завръща.

Когато майка ѝ разбира, че котешкото одраскване е превърнало малкото ѝ детенце в човешко същество с магически способности, тя се обръща за помощ към сестра си, също дива вещица. Сигурно вече се питате защо точно „дива“. В магическия свят на Кобербьол, за разлика от този на Роулинг, магьосниците не боравят с вълшебни пръчки, а със силата на своя ум, характер и чрез общуване с дивата природа. Всъщност най-вече това. Именно поради тази причина Клара има свой спътник – черният котарак, който я защитава от нейните неприятели. Те не са много, всъщност е само една определена вещица, която е нарушила всички закони, за да може да се сдобие с бленуваните крила и да дари свобода на сила, по-могъща от нейната собствена.

В книгата има текстове, разказващи за насилие (физическо и вербално), но преди да решите, че това е достатъчна причина да не давате на детето си такава литература, имам да споделя две неща:
Първо, децата възприемат света по-различно от нас възрастните. Спомнете си как вие сте реагирали на приказките в детството ви, как сте хващали червеи и гущери за опашките, как смъртта все още е нямала свой облик и заради това не ви е плашела. Това, че с напредването на годините преставаме да бъдем толкова безстрашни и уверени в себе си (факт!), не означава, че трябва да страдаме от излишна предпазливост.
Второ, литературата е страхотен учител. Понякога един автор, който умело е създал своята история – със съответните поуки – може да свърши доста по-добра работа във възпитанието на едно дете, отколкото собственият му родител. Което ме подсеща – давайте на децата си повече книги, отколкото таблети, защото така времето, което си „крадете“ с тази хитрина, ще е далеч по-полезно оползотворено.

Приятно четене на малки и големи,
Девора

Categories: Детски, Роман, Фентъзи, тийн | Вашият коментар

ВИДЕО: Първи поглед към илюстрираното издание на „Хари Потър и философският камък“

Дългоочакваното илюстрирано издание на „Хари Потър и философският камък“ вече е по книжарниците! В следващото видео можете да видите близък поглед към невероятното книжно тяло и да надникнете в съдържанието и прекрасните илюстрации на Джим Кей. Приятно гледане!

 

Categories: Детски, Роман | Вашият коментар

Чудоземия (Тайното убежище)

ChudozemiqСтрува ми се, че малките момчета по-трудно се впечатляват от книгите, отколкото момичетата. Може и да греша, но според мен игрите на открито (а в последните години по-скоро на закрито пред компютъра) са предпочитано занимание от изпълнените с енергия дечковци. Затова не е лека задачата да изберете книга, с която да ги превърнете в читатели, които с интерес „поглъщат“ страница след страница. Но не е и невъзможно! „Чудоземия“ на Брандън Мъл ми изглежда точно като книга за подрастващи, която по-скоро ще допадне изключително много на силния, а не толкова на нежния пол, макар да изобилства от феи. ;)

Главни герои в книгата са брат и сестра, Сет и Кендра, които отиват на гости при своите баба и дядо. Възрастните са известни в семейството като негостоприемни особняци и съвсем естествено децата не изгарят от нетърпение да прекарат времето си с тях. Оказва се обаче, че нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед, и никой не е такъв, за какъвто се представя. Къщата, в която Кендра и Сет са настанени, всъщност е тайно убежище, а баба им и дядо им са пазители на резерват за вълшебни същества на име Чудоземия. Техните помощници в домакинството съвсем не са обикновени хора, а пък пеперудите в градината се превръщат в красиви феи, стига да отпиеш от вълшебното мляко, което най-общо казано ти отваря очите за вълшебствата около теб.

Дотук не звучи точно като книга за момчета, но нещата много бързо се променят. Сет е малък хулиган, който не обича да спазва правилата (какъвто трябва да бъде всеки герой в детски роман, за да има шанс случките да се случват), затова нарушава забраната да не пристъпва в гората, което бележи началото на поредица от злощастни събития, свързани със зли или просто недружелюбни магически същества. Докато Кендра е типичното добро момиче, което не иска да се забърква в бели, то брат ѝ наваксва и за двамата, което в един момент му коства прекалено много.

Смятам, че задната корица на книгата издава много повече за това какво се крие на страниците ѝ, отколкото предната, която е леко подвеждаща. Хората в убежището ще водят битка за оцеляване, която на места може да стресне читателя. Има елементи на истински ужас и то съвсем не по детски: като например плачещото бебе-дух пред прозореца на децата, което вика: „мама, мама“ и „пуснете ме вътре“, докато хищен вълк си точи зъбите на заден фон. Има и друг вид шокиращи моменти – като изцеждането на вимето на гигантската вълшебна крава. За да не се пръсне от мляко, децата се качват по стълби, скачат върху вимето, сграбчват го с две ръце и се плъзгат по дължина, като накрая цопват на земята, целите лепнещи от топлата течност. Чувам как някой казва „Отврат!“ на глас и решава, че не би дал на детето си подобна литература, но нека не забравяме, че децата приемат подобни сцени много по-спокойно и дори ентусиазирано. Не случайно един куп детски четива изобилстват от гнусотии, истории за пръцкане, за слузести жаби, гадни номера и какво ли още не!

fh

Злата вещица, изображение от brandonmull.com/fablehaven

Внимание: разкривам развръзка, затова не четете, ако не искате да знаете какво се случва в книгата накрая!

Ще издам само на вас, че краят е хубав, макар действието да е напрегнато (за младия читател) и наситено с обрати. Сигурна съм, че там, където на мен ми идеше да хвана Сет и здраво да го натупам, мъниците ще надават радостни възгласи в подкрепа на неподчинението. Друго, което ми направи впечатление в книгата, е спокойният (прекалено спокойният!) тон, с който възрастните приемат поведението на малките деца и начинът, по който ги третират като разумни хора, като възрастни. В книгата „Тайното убежище“ децата спасяват Чудоземия от най-голямото зло, но явно ще се появи и друго (най-вероятно тайното общество, което иска да завзема подобни магически резервати из целия свят), така че светът отново ще има нужда да бъде спасен. А историята за това – прочетена.

Девора

Categories: Детски, Роман, тийн | Вашият коментар

Езерото на водните кончета

EzerotoКогато говорим за детска литература, няма как да не изтъкнем Ева Ибътсън като автор, който задължително трябва да присъства в библиотеката на нашите малчугани. Признанието от Британската асоциация на книгоиздателите може и да не е достатъчен повод да посегнете към книгите ѝ, но думите на собствените ѝ деца може и да се превърнат в такъв: „Тя не просто искаше да пише щастливи истории; тя просто не можеше другояче!“. Независимо какво ви е подтикнало да разтворите кориците, сигурна съм, че знам какво ще ви спечели да прочетете всичко, написано от тази авторка: изключителната лекота, с която пресъздава един след друг световете на малки и храбри герои, пъстри и красиви пейзажи, силни и благородни приятелства. Така беше в „Кралицата на голямата река„, в „Казанската звезда„, така е и в „Езерото на водните кончета“.

Има и други сходства в книгите на Ибътсън: добрите и загрижени лели, храброто и умно момиче, завистливите и неприятни роднини. Най-хубавите сходства обаче са по отношение на описанията на природата, животните и градовете. Когато четете книга на авторката, все едно сте попаднал на пътеводител, който ще ви разкрие много и то доста любопитни подробности – било то във Виена, в Лондон, в Манауш или в измисленото кралство Бергания. Макар книгите на Ева Ибътсън да са красиво написани и да представят една романтична и наивна реалност, скръбта, болката и загубата са неизбежни спътници на главните герои, но авторката не пропуска да опише и емоциите, които съпътстват успешното справяне с тежките моменти.

В „Езерото на водните кончета“ се пренасяме в лятото преди началото на Втората световна война. На фона на политически интриги и военна мобилизация, едно училище за прогресивни ученици събира под покрива си необикновени деца, които ценят живота и приятелството повече от всичко друго. Тали е отгледана от своите любопитни лели и от отдадения на лекарската си професия баща. В кръвта ѝ тече благородство и себеотрицание, затова винаги е готова да помогне на другите. Когато съдбата я изпраща на пътешествие към малката монархия Бергания, Тали разбира, че на нея и нейните приятели е отредена много важна и съдбоносна роля: да спасят принца, застрашен от злите наемници на Гестапо. За децата е ясно: той е наш приятел и ще дойде с нас там, където е безопасно! Оказва се обаче, че да бъдеш спасен от привържениците на Хитлер, не означава, че е спасен и животът ти. Попаднал в затвор, изграден от собственото му тиранично семейство, принц Карил е на път да загуби всяка надежда, докато една случайна среща не дава нова посока в живота му.

Макар „Езерото на водните кончета“ най-вероятно да е първото съприкосновение на малкия читател с конкретния исторически период, то мога да успокоя родителите, че книгата е достатъчно разбираема и няма да затормози детския ум. Въпреки убийството на краля на Бергания, бащата на Карил, романът остава положителен и показва как доброто може да извоюва своите малки победи, дори в най-мрачни времена – нещо, на което си заслужава да научим най-малките. И понеже това е Ева Ибътсън, има и друго, което ще се влее през страниците и ще се настани трайно в съзнанието на читателя – любовта към природата, към света на всички същества, които правят съществуването ни по-пъстро, изпълнено с чудатостите на живота, който ни заобикаля.

Девора

Categories: Детски, Роман | Вашият коментар

Казанската звезда

kzПоследният роман за деца, който прочетох, беше истинско разочарование, затова когато взех „Казанската звезда„, изпитах леко притеснение. Чудех се дали очакванията ми са станали прекалено високи и ако е така – дали изобщо трябва да захващам да чета нещо, или е по-добре да поизчакам. Познавам Ева Ибътсън като автор и вече съм ви разказвала за друга нейна книга – Мая, Кралицата на Голямата река„.
Имах надежда, че ме очакват хубави моменти в компанията на Аника, но въпреки това останах изненадана колко много ме впечатли тази книга! Наслаждавах се на „Казанската звезда“ в продължение на няколко дни, макар че времето за четене може да е доста по-кратко, но исках да „вкуся“ всяка дума и да се порадвам на истински талантлив автор като Ибътсън възможно по-дълго време.

Аника е малко момиче с красиво име, което е отгледано в странно, но сплотено домакинство на трима професори. Две жени – Ели и Зигрид – се грижат за малкото дете, което са намерили в църква по време на лятна разходка. Момиченцето израства в кухнята и от съвсем малка в нея се разкриват купища заложби.

Ибътсън е избрала Виена за града, в който малката Аника расте, и го е представила толкова романтично и красиво, че ако не сте ходили там, със сигурност ще поискате да отидете. Ако пък сте били, ще ви се иска моментално да се отправите на ново пътешествие към Австрия. Авторката изтъква всички положителни черти на града от годините, в които Пратерът все още не се е превърнал в увеселителен парк, който познаваме днес, а е просто място, където може да се разходите (дори на кон) и да се повозите на най-високото виенско колело в Европа. За малкото момиченце и нейните приятели подобно удоволствие е рядкост, но за сметка на това имат голяма фантазия и заедно с Паулине и Щефан си измислят различни сюжети от прочетените книги, които превръщат в театрални постановки само за тях тримата. Дори не предполагат, че съдбата ще се завърти толкова шеметно, че те самите ще станат участници в едно вълнуващо, но и доста опасно приключение.

В живота на Аника ще се появят още две жени – едната на преклонна възраст, но пък с желание да остави спомените си на човек, който да ги съхрани, така че да не бъдат изгубени завинаги, а другата – красива аристократка, която търси изоставената си дъщеря… или пък нещо друго? Съдбите на героите се преплитат, заплитат и разплитат непрекъснато. Доброто сърце на Аника ѝ пречи да вижда някои истини в живота, но пък всяко зло е за добро, така че загубата на една илюзия позволява на момичето да открие далеч по-ценни и по-истински неща, а сред тях – Зед… и Казанската звезда. ;)

Препоръчвам книгата на всеки, независимо от възраст и пол, защото е малко съкровище. Както в „Мая, Кралицат на Голямата река“, и тук страниците са изпълнени с любопитна информация, която обогатява общата ви култура (например за липицанските коне), а наред с увлекателния разказ, комбинацията просто не е за изпускане!

Девора

Categories: Детски, Роман | 3 коментара

Лудите спомени от детството понякога са с магарешки уши

MagareЕдва излезли от лятната ваканция, учениците вече гледат с жаден поглед към новата година, когато през зимата ги чака още една дълга почивка от досадните класни занимания. Винаги съм твърдяла, че няма по-хубав начин да отбиеш времето между тези две ваканции от това да си спомняш за летните дни и за всички познанства, които са се родили под топлите слънчеви лъчи. Това важи не само за учениците, де – много възрастни също практикуват тази отдаденост на летните спомени, а пък съм сигурна, че всички ние обичаме да се връщаме дори още по-назад, чак в детството.

Ваканция с магарешки уши“ ни изстрелва направо там със скоростта на един силен магарешки ритник. Тупваме по дупе точно в момента, в който малкият Душан се опитва да намери общ език с магарето Амос, оставено в наследство от дядо му. Приятелството между момчето и животинката ще се засилва с всяка изминала страница, а някъде там се появява и едно смело и храбро момиченце на име Йоханка. Автор на книгата е Ива Прохазкова, която е известна чешка авторка на приказки за деца. Това е първото произведение от Прохазкова, което чета, но авторката вече ме спечели с приятния си стил и лекотата, с която рисува героите. С малко думи тя изгражда силни индивидуалности и по-скоро загатва за определени чувства и събития, които предстоят в живота на героите. Тя е автор, който вярва в силната интуиция на децата и не ги подценява като аудитория, обяснявайки на дълго и широко излишни подробности.

Приключенията на Душан, Амос и Йоханка са щури и наивни едновременно – хващаме героите точно в този момент от детството, в който си мислим, че всичко на света е по силите ни – да излъжем, че магарето ни е албинос, като го варосаме; да отидем до Прага пеша по пътя за автомобили, за да натресем на татко си животинката и да го накараме да се почувства в безизходица; да вярваме, че светът е наш и можем да го завъртим в която посока поискаме, за да отговаря на нашите очаквания…
На страниците на книжката ще усетите много силни емоции в децата, тъй като те усещат и приемат околния свят още по-дълбоко от възрастните. Ще си спомните моментите, в които вие също сте търсели отговор на въпроси, свързани с родителите, приятелствата и дори смъртта. И ще намерите тези отговори.

Книгата е подходяща за ученици в началното училище, а на едно-две места Душан малко си изпуска езика, но със сигурност малчуганите ви няма да са шокирани от изблиците му. Препоръчвам „Ваканция с магарешки уши“ на Ива Прохазкова като четиво не само за малки и не само за лятото, а за всички и то – целогодишно.

Магарешки поздрав от мен,
Девора

Книгата бе предоставена на Библиотеката от ИК ЕМАС 

Categories: Детски, Роман | Вашият коментар

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: