Градът на зверовете

Поставила съм си за цел да прочета всичко на Исабел Алиенде, което по един или друг начин ми се е „изплъзнало“ през годините. Тя е една от любимите ми авторки и мнението ми за творчеството ѝ е доста високо – за мен Алиенде е майстор! Имала съм и едно разочарование, но каква пък беше изненадата ми, когато прочетох „Градът на зверовете“ и разпознах по-скоро детска книга, отколкото четиво за почитател на Исабел. Мисля, че няколко пъти проверявах дали наистина книгата е на този автор и всеки път констатирах – да, пише „Исабел Алиенде“. Ако нямаше този „печат“ за авторство, никога не бих предположила, че това е писано от жената, под чието перо са се родили толкова вълнуващи книги с толкова различен и неподражаем стил! Историята е предвидима и наивна, сюжетът се развива като някакъв литературен преразказ и просто не е ТЯ! Ако оставим всичко това настрана обаче, „Градът на зверовете“ е страхотно предложение за капризните тийнейджъри, които имат нужда от подходящата книга, която да задържи вниманието им и да ги спечели в редиците на четящите!

Действието се развива по бреговете на река Амазонка, където 15-годишният Александър попада заедно със своята баба като част от група на National Geographic с цел събиране на доказателства за съществуването на странни създания. Още в началото на книгата хора от групата започват да измират като мухи и се чудех, ако темпото се поддържа, докога ще има герои, които да осигурят някакво действие в книгата. Всичко се обръща, когато Алекс и неговата нова приятелка, 12-годишната Надя, се оказват в центъра на събитията и се забъркват в магическия свят на индианците. Двете деца се изправят срещу много предизвикателства, но успяват да се справят с тях, благодарение на съобразителността си, на куража си и не на последно място – на своите тотеми. Ще научат по трудния начин, че за да вземеш, трябва да дадеш, а също така и това, че понякога се доверяваме на неподходящите хора.

G. Miranda

Книгата ще спечели подрастващата аудитория най-вече с живописното описание на живота по Амазонка, както и с динамичното си действие, в което доброто и злото непрекъснато се борят за надмощие. Исабел Алиенде не е пожалила труда си в описанието на джунглата и на съкровищата, които крие, макар и да не го прави на нивото, което очаквах. Въпреки това децата ще усетят пясъците под мътните води, ще се запознаят с животните и растенията, които са опасни или пък не толкова страшни, ще разберат как се оцелява в джунглата (на книга) и ще изживеят всички интересни събития по начин, който ще ги направи по-отворени към различното и нетипичното.

Препоръчвам книгата на подрастващите, особено момчетата, които в тийнейджърските си години имат нужда да виждат себе си като герои, или на тези, които се чудят с каква книга да ги „зарибят“ към четенето. На по-капризния читател книгата ще се стори „плоска“, а пък за почитателите на Алиенде си е направо малко сътресение, но „Градът на зверовете“ не е лоша книга, стига да попадне в правилните ръце. И с магиите е така. ;)

Девора

„Силата се пробужда“ вече и на хартия

Когато „Междузвездни войни: Силата се пробужда“ щурмува мощно родните киноекрани, нямах намерението да пиша ревю за филма. Толкова бях повдигнат на емоциално ниво, че всеки един написан ред щеше да бъде продиктуван от вълнението, а не от обективността.

Два месеца по-късно обаче, от „Егмонт България“ ни сюрпризират с прекрасната новина, че книжната версия на филма ще бъде издадена на български език, и то съвсем скоро – 27 февруари вече чука на вратата. И за да бъде новината още по-голяма, то през следващите месеци ще има още нови Star Wars книги. Е, това ако не е новина!

Силата се пробуди за пореден път, като този път виновник за това не е Джей Джей Ейбрамс или пък Лорънс Касдан. Този път отговорността носи не кой да е, а самият Алън Дийн Фостър. За феновете на „Междузвездни войни“ името е почти толкова голяма легенда, колкото е Джордж Лукас. Не съм и предполагал, че Фостър ще бъде автор и на тази книга, след като „Дисни“ купиха ЛукасФилм през 2012 г. Поклонът към феновете обаче продължава с пълни сили и ето че вече и българските почитателите на Сагата ще се сдобият с книгата, написана от Алън.

Ако случайно не сте запознати с Фостър, то трябва да знаете, че той е фантаст, работещ не само върху Star Wars, но и върху Star Trek, поредицата Alien, романите за Пип и Флинкс, както и върху Transformers. Фостър печели и наградата за художествена литература „Саутуест“ за „Кибер път“ – първата научнофантастична книга, която печели тази награда. По-интересна е историята около книгата „Приключенията на Люк Скайуокър“, на която той е „писател в сянка“ и която публикува под псевдонима Джордж Лукас. Оттук идва и голямото объркване сред хиляди, които смятат, че самият Лукас е написал книгата. Самата книга пък може да се срещне и под името „Нова надежда“, а историята е именно тази – обхващаща случващото се в Епизод IV. Друга негова популярна книга е „Кейбърският кристал“, издавана в България през 90-те години, както и „The Approaching Storm“, която, за съжаление, не сме получили с превод на родния език.

„Междузвездни войни: Силата се пробужда“ е четвъртата книга от Star Wars библиографията на Фостър и беше пусната на международните пазари две седмици след премиерата на филма. Бих нарекъл това действие изключителен маркетингов подход, защото обхвана именно периода, когато най-върлите фенове вече бяха гледали филма няколко пъти и с оглед на приключване на загубата на време за разходка до киното и обратно, то те получават историята, която могат да носят в задния си джоб и в чантите си, припомняйки си знакови моменти. Сравнително бързия превод на книгата успява да постигне и същия ефект в съзнанието на българските фенове, които не само продължават разпалено да дискутират определени сцени от филма, но и трепетно да очакват месец април, когато филмът ще бъде пуснат официално на оригинален носител за закупуване. Признавам, че чакането на този момент е изключително изморително и книгата ми идва като манна небесна.

„Силата се пробужда“, която за българския пазар запазва и оригиналната си корица, се състои от 416 страници, а преводачи са Кристина Георгиева и Петя Петкова. Историята вътре следва изключително плътно случващото се във филма, като отново ни среща с Генерал Лея, Поу Дамерън, BB-8, Фин, Рей, Кайло Рен, Лор Сан Тека, както и вечните любимци Хан Соло и Чубака. Едва ли е нужно да преразказвам историята, в която става ясно, че нова заплаха тегне над Галактиката и само един с фамилията Скайуокър е необходим, за да я спаси. По-интересното е, че Фостър обръща персонално внимание върху всеки един герой и го развива по начин, по който Ейбрамс не го прави в ограниченото филмово време. В тази книга е напълно възможно да откриете подробности, които по някакъв начин не сте забелязали на големия екран. Тези подробности обаче са важни, защото успяват да формират напълно своите носители, особено пък що се отнася до новопредставените за Сагата герои.

За удоволствието на всички читатели, Фостър все пак е оставил тук-там по някоя вратичка, от която читателят да се измъква и да вижда какво се случва зад кулисите на основното действие.

С оглед на всичко, което съм чел досега от жанра „книга по филм“, то „Междузвездни войни: Силата се пробужда“ на Фостър спазва всички необходими правила за създаването на такова четиво; Дори тези, които все още не са гледали филма(Сила! Има ли такива?) могат да останат доволни и да се запознаят какво се случва в седмия епизод от вечната поредица.

И докато чакаме блу-рея, то може най-спокойно в календара да си добавим и датите, в които ще четем и новите Star Wars книги. Нека Силата бъде с нас!

Данаил Найденов е създател на най-популярния кино блог на български език –Popcorn Movies BG. Страстен почитател на киното и колекционер на филми, с обширни познания за всичко, свързано с любимите му продукции. Освен на поредицата „Междузвездни войни“, е запален фен на „Кръстникът“, „Властелинът на пръстените, „Белязаният“, „Казино“, „Джурасик парк“ и „Пришълецът“. Възхищава се на режисьорското майсторство на Мартин Скорсезе, Куентин Тарантино, Стивън Спилбърг, Рон Хауърд, Ридли Скот и актьорския талант на Робърт Де Ниро, Джо Пеши, Ръсел Кроу и Стив Бушеми.

Дива вещица (11+)

И така, Йоана ми показва обозначението „11+“ и ме пита: „Сигурна ли си?“. Усмихва ми се и в очите ѝ чета забавление от факта, че на дърти години обичам да чета литература за тинейджъри. „Сигурна съм“ – не мога скрия и своята усмивка, когато поемам  книгата. „Все пак и аз съм 11+!“. Колко точно плюс обаче, ще си премълча. Оправдавам се с по-младата ни аудитория, ако не с техните родители, но истината е, че имам абсолютно доверие в избора на ЕМАС за качествена детска литература, а пък и вярвам, че хубавата книга е хубава, независимо за кого е писана. Същото важи и за нескопосаните литературни опити, но сега не става въпрос за такъв.

„Дива вещица“ на Лене Кобербьол е фентъзи за деца, от което на моменти могат да ви настръхнат косите. Лене е „най-издаваната съвременна детска авторка в Дания“ и имате на разположение 444 страници, за да разберете защо. Освен, че е страхотен разказвач, чиито думи бързо образуват интересни изречения, които пък от своя страна рисуват красива и загадъчна картина, тя също така  не обуздава въображението си по никакъв начин и превръща героите си в приятели, с чиято съдба се чувстваш съпричастен.

Въпросната дива вещица е момиченце на име Клара. След неравностоен двубой с едър черен котарак, животът на момичето се обръща на 180 градуса, когато тя попада в свят на магия и мистицизъм. Всичко за нея е ново и различно, но въпреки това в магическия свят до голяма степен важат и законите на обикновения, сив делник, към който Клара често се завръща.

Когато майка ѝ разбира, че котешкото одраскване е превърнало малкото ѝ детенце в човешко същество с магически способности, тя се обръща за помощ към сестра си, също дива вещица. Сигурно вече се питате защо точно „дива“. В магическия свят на Кобербьол, за разлика от този на Роулинг, магьосниците не боравят с вълшебни пръчки, а със силата на своя ум, характер и чрез общуване с дивата природа. Всъщност най-вече това. Именно поради тази причина Клара има свой спътник – черният котарак, който я защитава от нейните неприятели. Те не са много, всъщност е само една определена вещица, която е нарушила всички закони, за да може да се сдобие с бленуваните крила и да дари свобода на сила, по-могъща от нейната собствена.

В книгата има текстове, разказващи за насилие (физическо и вербално), но преди да решите, че това е достатъчна причина да не давате на детето си такава литература, имам да споделя две неща:
Първо, децата възприемат света по-различно от нас възрастните. Спомнете си как вие сте реагирали на приказките в детството ви, как сте хващали червеи и гущери за опашките, как смъртта все още е нямала свой облик и заради това не ви е плашела. Това, че с напредването на годините преставаме да бъдем толкова безстрашни и уверени в себе си (факт!), не означава, че трябва да страдаме от излишна предпазливост.
Второ, литературата е страхотен учител. Понякога един автор, който умело е създал своята история – със съответните поуки – може да свърши доста по-добра работа във възпитанието на едно дете, отколкото собственият му родител. Което ме подсеща – давайте на децата си повече книги, отколкото таблети, защото така времето, което си „крадете“ с тази хитрина, ще е далеч по-полезно оползотворено.

Приятно четене на малки и големи,
Девора

ВИДЕО: Eнциклопедия STAR WARS: Силата се пробужда и STAR WARS: Фабрика за дрoиди

Манията по „Междузвездни войни“ продължава с нови предложения от Егмонт България: Eнциклопедия STAR WARS: Силата се пробужда и STAR WARS: Фабрика за друиди. Нашият гост-блогър Данаил с ексклузивно видео и първи поглед отблизо към изданията:

„Изгубени звезди” – бисерът от новия канон за „Междузвездни войни“

Колкото пъти си говорих с Вида Делчева за Star Wars книгите на „Егмонт България”, толкова пъти тя ме подпитваше дали най-накрая съм захванал „Изгубени звезди” на Клаудия  Грей. Все се чудех какво ли има предвид с толкова много питане, но след като затворих задната корица на книгата, разбрах какво…

Всъщност, не помня откога не съм искал една книга да свършва….

Такава е ситуацията с „Изгубени звезди”, която най-спокойно и без капчица угризения класирам като най-добрата и най-интересната книга от Галактиката на на Star Wars, до която някога съм имал достъп (а съм прочел доста, впрочем). „Изгубени звезди” на Клаудия Грей е огромният бисер сред издадените в България книги от новия канон, която блести с най-ярката възможна светлина, въпреки черната си корица.

Книгата дойде доста бързо на нашия пазар (на английски език излезе в началото на септември, а ние я имахме тук два месеца по-късно) и бързо се превърна в хит сред феновете на Сагата. Не съм я оставил последна нарочно – може би тук се намеси Силата, която ме подготвяше бавно, с подходящо, ненатрапчиво темпо, за да избие кулминацията на фенщината ми така, че да скачам като малко дете от вълнение. На всичкото отгоре – „Изгубени звезди” не само че не проследява събитията около любимите ни герои (както се случва и в „Последици” на Чък Уендиг), но е класическа любовна история, която се развива в сравнително дълъг отрязък от време, който прекрасно познаваме. Да – „Изгубени звезди” стартира след действията в Епизод III и продължава след „Завръщането на джедаите”.

Колко пъти сте се замисляли, че огромна галактика като тази от „Междузвездни войни” събира в себе си десетки милиарди форми на живот, които също могат да чувстват, да мразят, да обичат и да преживяват своите върхове и падения, досущ като фамилия Скайуокър, около която се върти цялата история? Честно казано, не се бях замислял за всички онези третостепенни личности, които малко или много имат участие в историята. Никога съм се сещал за огромния персонал, който обслужва Империята или пък Бунтовническия алианс. Колкото и истории да сме чели от Expanded Universe, то винаги нещата опират основно до джедаи и до сити. „Изгубени звезди” обаче ни хваща за гърлата и ни приземява в реалността, където живеят обикновените хора.

Локализирайки ни на планетата от Външния пръстен Джелукан, „Изгубени звезди” представя историята на Сиена Рий и Тейн Кайрел – момиче и момче от две различни прослойки на обществото, чиито различия не успяват да им попречат да бъдат най-добри приятели от малки деца. Те се борят с живота си, независимо от трудностите, които ги спохождат, и като всички останали младежи на тяхната възраст, най-голямата им мечта е да станат част от кадровия състав на процъфтяващата и тровеща ги с мащабна пропаганда Империя.

Постигайки мечтите си, Сиена и Тейн много скоро ще се окажат от двете страни на барикадата – тя остава лоялна на Палпатин и Таркин, докато Тейн вижда какво всъщност представлява тази форма на политическо управление и се присъединява към Бунтовническия алианс.

Дали обаче приятелството им, превърнало се в изпепеляваща любов, ще оцелее?

Всичко това ще разберете, потапяйки се в магията на онези 590 страници, от които е съставена книгата на Грей.

За голяма изненада на всички, и тук не са пропуснати старите муцуни – читателят ще се сблъска с Вейдър, Таркин, Соло, Лея и Ландо, като междувременно с това ще проследи основните събития от старата трилогия, погледнати през погледа на главните герои Сиена и Тейн. Това е само част от магията на „Изгубени звезди”, която се лее лист по лист, докато накрая не осъзнаете, че времето ви за четене вече е изгубено, защото книгата просто свършва…

В такива ситуации много често ми се случва да почувствам празнота в себе си. Сигурно напълно разбирате какво имам предвид, ако имате заложена любима книга или книжна поредица в четящото си съзнание (с Хари Потър е почти същото, хе-хе). „Изгубени звезди” заслужава минимум две четения, защото е изключително увлекателна, напрегната на моменти и написана с майсторство така, че да ви държи будни и да ви кара да пренебрегвате ежедневните си домашни и работни задължения.

Мога само да адмирирам Грей и да се надявам, че тя ще напише поне толкова интересно книгата Star Wars New Republic: Bloodline, която е предвидена за май месец тази година. Несъмнено Грей се превръща в един от любимите ми автори на Star Wars книги и с нетърпение очаквам да разгърна следващата.

А през това мисля да препрочитам „Изгубени звезди”, докато гледам през нейните очи…

Данаил Найденов е създател на най-популярния кино блог на български език –Popcorn Movies BG. Страстен почитател на киното и колекционер на филми, с обширни познания за всичко, свързано с любимите му продукции. Освен на поредицата „Междузвездни войни“, е запален фен на „Кръстникът“, „Властелинът на пръстените, „Белязаният“, „Казино“, „Джурасик парк“ и „Пришълецът“. Възхищава се на режисьорското майсторство на Мартин Скорсезе, Куентин Тарантино, Стивън Спилбърг, Рон Хауърд, Ридли Скот и актьорския талант на Робърт Де Ниро, Джо Пеши, Ръсел Кроу и Стив Бушеми.

„Star Wars Последици“: Войната продължава

Може да се каже, че „Последици“ на Чък Уендиг беше най-дългоочакваната книга от новите „канон“ книги от вселената на „Междузвездни войни“ поради ред причини: първо – тя проследява събитията, настъпили мигновено след „Епизод VI: Завръщането на джедаите“ и второ – даде отговор на много въпроси, които настъпиха след окончателното изместване на книгите на обичания от всички Тимъти Зан в категорията „Star Wars: Legends“. В предишните ми ревюта бе обяснена вече разликата между официален канон и легенди, така че няма да се спирам този път на това.

От „Егмонт България“ направиха нечуван подвиг с изключително бързия превод на книгата, дело на Александър Драганов и Мартин Янков и успяха да направят изненада на почитателите на Сагата, като я пуснаха на пазара в деня на официалната българска премиера на „Епизод VII – Силата се пробужда“. Коледният жест от страна на издателството бе оценен изключително високо от нас, нърдовете, които вече се бяхме засилили да поръчваме книгата на английски език от чужбина, където тя е налична още от септември. Не мога да опиша щастието си, което ме обзе, виждайки бялата корица със сини елементи в сайта на Егмонт няколко дни преди направата на гореописаната поръчка – все пак какво по-добро за празниците (и след тях) от още една книга от новия канон?

„Последици“ на Чък Уендиг обаче е една от книгите, предизвикала множество спорове в онлайн пространството. От една страна стоят онези фенове, които приемат всеки един книжен продукт като „свой“ и нямат нищо против леките несполуки в сюжетно отношение, а от друга – хората, които също са фенове, но не признаха продукта като качествен.

Как стоят нещата обаче?

Малцина знаят, че мечтата на автора Уендиг е да напише книга за галактиката от ранна детска възраст. Самия той е от „нашата партия“ – запленен от малък от Сага за Скайуокърови, подпомогнат и от майка си, която му купува първите екшън фигурки на герои от филмите (предполагам, че са на Кенер, хе-хе). Впоследствие, Чък Уендиг наистина става писател, сценарист и дори гейм-дизайнер, като работи върху Blackbirds и Heartland, творейки и върху Collapsus, получил номинация за награда „Еми“. Впоследствие феновете му в Twitter го подстрекават да напише най-накрая книга за Войните и ето, че книгата е факт – част от трилогия, която вече радва и нас, българските почитатели.

„Последици“ обаче не проследява действията на добре познатите ни герои. Тя прави точно обратното – запознава ни с нови такива, които тепърва ще претърпяват развитие в книжния свят. Имаме Темин – малък, петнадесетгодишен контрабандист от планетата Акива, изоставен от майка си Нора Уексли, която пък е решила да се присъедини към Бунта с цел отмъщение за разбитото си семейство. Авторът ни запознава и със Синджир – бивш високопоставен служител на Империята, както и с Джас Емари – ловец на глави (или по-скоро ловджийка) от расата Забрак (сещате се – Дарт Мол), които по странно стечение на обстоятелствата се оказват заедно на Акива, опълчвайки се срещу останките на Империята. От страна на поданиците на бившия вече Император, преселил се в отвъдното благодарение на подопечния си Вейдър, срещаме отново женски персонаж (спомнете си за русокосата Aлисия Бек от книгата „Бягството на разбойника“), която държи в плен стария ни познайник Уедж Антилс. Тя се нарича Рей (обърнете внимание на името, може би е easter-egg) Слоун и един от най-лоялните служители, който Империята някога е имала.

Срещата на героите от двата фронта е придружена с внедряването на доста други имена и лица, споменати в няколкото интерлюдии на книгата и очакващи своя пиков момент в следващите части от трилогията Aftermath.

Историята на книгата е особено необичайна – не само поради новите герои, но и заради огромната доза политкоректност, която се лее от белите, 533 на брой страници. Не само, че основната подтикваща сила е политиката, но често срещани персонажи са хомосексуалисти. Разбира се, в това няма абсолютно нищо лошо – живеем във времена, когато е особено важно да приемаме собствените желания на околните като техен личен избор. Винаги съм държал на толерантността и като (по)читател нямам никакви забележки от това естество. Не така мислят обаче мнозина, които заклеймиха „Последици“ като твърде политизирана. „Проблем техен е това!“, би казал Йода, а аз бих се съгласил с него.

Книжното тяло е разделено на 4 части, като този път няма илюстрации и не е посочена възраст за читателите – не, че другите не могат да се четат от хора на всякакви възрасти, но за пръв път от новите книги на Егмонт нямаме такова ограничение.

Бих посочил, че на моменти ми куцаха споменаванията на Дявола – все пак това е образ от митологията на нашата планета, а не от онази далечна галактика. Друго впечатление ми направи използването на „масло и чубрица“ в една от главите – за пръв път чувам да има чубрица на Акива, на Татуин или на Корусант. В интерес на истината, от Татауин в Сахара съм купувал шафран, така че може и грешката да е моя.

Дали харесах книгата ли? О, да, разбира се. Все пак това е Star Wars и все пак е една от книгите, за които горещо се молех да получат български превод за изминалата 2015 г. Още една бройка краси гордо библиотеката ми на специално отделелeния за това рафт. Очаквам с нетърпение следващите две книги, които да завършат тази история, като вече бе обявена и официалната дата на излизането на Aftermath: Life Debt и тя е 19 юли 2016 г.

Данаил Найденов е създател на най-популярния кино блог на български език –Popcorn Movies BG. Страстен почитател на киното и колекционер на филми, с обширни познания за всичко, свързано с любимите му продукции. Освен на поредицата „Междузвездни войни“, е запален фен на „Кръстникът“, „Властелинът на пръстените, „Белязаният“, „Казино“, „Джурасик парк“ и „Пришълецът“. Възхищава се на режисьорското майсторство на Мартин Скорсезе, Куентин Тарантино, Стивън Спилбърг, Рон Хауърд, Ридли Скот и актьорския талант на Робърт Де Ниро, Джо Пеши, Ръсел Кроу и Стив Бушеми.

Внимавай със силата на тъмната страна

Всяко начало има своят край; единствено вечната Сага „Междузвездни войни” е безкрайна. Вселената на Войните е толкова мащабна, че е абсурдно да се поставят рамки и граници, особено що се отнася до толкова пренаситен свят с герои, събития, човешки съдби и тежки семейни драми.

Съвсем доскоро, „Завръщането на джедаите” беше официалния, филмов край на поредицата. От декември насам обаче, светът не е същият и вече милиони фенове са в трескаво очакване на поредното продължение, след като „Епизод VII: Силата се пробужда” счупи всякакви рекорди по приходи и емоции. Мнозина обаче все още не могат да се отърсят от миналото и възгледите си и все още смятат, че „Завръщането…” е краят. За щастие – това не е така.

За край може да си говорим само тогава, когато разглеждаме книжен цикъл. Започвайки с детските повествования, писани по „Епизод IV: Нова Надежда” и „Епизод V: Империята отвръща на удара”, Егмонт България подготви още през ноември трите книжки, които имат за цел да запознаят по-младите читатели с вселената на старата трилогия. Започнахме с „Принцесата, разбойникът и фермерското момче” на Александра Бракен, преминахме през „И какво? Ще ставаш джедай” на Адам Гидуиц, а  в момента в ръцете си държа току що прочетената и представената с огромно удоволствие

„Внимавай със силата на тъмната страна” на Том Енгълбергер, преведена на български език от Александър Маринов.

Както е видно от корицата, в най-дебелата от трите книги (цели 388 страници), вашето дете (а защо не и вие) ще стане свидетел на развръзката след предишните две книги. Започвайки с корицата, ще спомена, че тя е най-красивата от трите в моите очи – стилизиран силует на Дарт Вейдър, решен в червено, в чиито рамки виждаме злия император Палпатин, показващ мощта на тъмната страна с ръцете си. Още преди излизането на българските издания, когато видях кориците в чуждите сайтове, се замислих колко ли добре би стоял един от тези силуети, татуиран върху тяло. Усещам напоследък, че все повече и повече се замислям върху взимането на подобно решение…

Том Енгълбергер, чието име най-вероятно познавате покрай Origami Yoda, бестселърът на New York Times, започва книгата с интересен пролог, в който надълго и нашироко разказва за своето детско увлечение по поредицата, стартирало с колекционирането на първите си екшън-фигурки. Върлите почитатели, които дават не малка част от семейния си бюджет (включително и аз, впрочем) за колекционерски бройки, разбират напълно страстта на Енгълбергер по Сагата и желанието му да посвети книгата на 501-ви легион – легендарната организация на косплей маниаци, на които дори беше посветен документален филм в един от трите допълнителни диска към блу-рей изданието Star Wars: The Complete Saga.

Няма как такъв фен като автора да не направи най-доброто, за да преразкаже голяма част от живота си по-най добрия начин. В началото бях леко скептичен – книгата, разделена на няколко части, съставени от известен брой глави, започва бързо, но наименованията на главите подсказват значително съдържанието. В началото на четенето се учудих – защо, да го вземат ситите, този тип е решил така да действа и да убива удоволствието на незапознатите чрез толкова елементарен похват? Впоследствие обаче се оказа, че това е направено така единствено с цел гъделичкане на любопитството. В действителност историята на Скайоукърови по никакъв начин не се влияе от това авторско решение.

Във „Внимавай със силата на тъмната страна” е обърнато особено внимание на един от най-нелицеприятните, но за сметка на това култови герои от поредицата, а именно Джаба. Очевидно Енгълбергер е фен на хътянина и го описва детайлно, успявайки да предизвика още повече неприязън у читателите.

Пишейки обаче за „Завръщането на джедаите”,  е немислимо да не се акцентира върху най-важния герой в книгата. И не, това не е Люк. Нито Лея или Хан Соло. Това е могъществото Дарт Вейдър, който най-накрая успява да внесе баланса в Силата, съгласно старото пророчество. Винаги съм се възхищавал на Дарт Вейдър страшно много – той е не само любимият ми герой от Сагата, но и образът, по чието подобие са създадени десетки други филмови и литературни образи. Вейдър е въплъщението на добро и зло; Ин и Ян от азиатската култура; Светлата и Тъмната страна на Силата. Авторът успява да го издигне в култ почти в степен, в която филмовият първообраз е издигнат от хриптящия Джеймс Ърл Джоунс.

„Внимавай със Силата на тъмната страна” е и най-подробната откъм бележки под черта книга, издавана досега от Егмонт, където са пояснени мнозина дребни факти, които украсяват допълнително историята и внасят приятен привкус в процеса на четене. Ясно е, че дори съвсем младите читатели ще я изчетат бързо – написана на достъпен език, с добър превод и без наличието на технически или смислови грешки, книгата е чудесен завършек на триото въвеждащи романи, които ще посветят младите ни падауани в свят, от който излизането е невъзможно.

Все още не мога да опиша радостта си от факта, че в издателството се решиха на такава смела стъпка и зарадваха новогодишно феновете си с книги от официалния вече канон. Радвам се и за това, че с бавното четене покрай липсата на достатъчно време, се наслаждавам продължително на страници, изпълнени с текстове за „Междузвездни войни”.  Имайте предвид, че любовта към четенето на книги не само се възпитава – то се дължи и на интересното четиво, което ще пъхнете в ръцете на малките си немирници. Тези три книги, както и останалите, са прекрасен повод да укротите малките непослушници и да ги натоварите със задачата да започнат своята трансформация във фенове.

Скоро очаквайте и обстойния поглед върху „Последици” на Чък Уендиг, а за десерт – „Изгубени звезди” на Клаудия Грей. Дотогава – ако Силата е с вас, то внимавайте към коя страна ще насочите чувствата си. Мир, а не гняв. Чест, а не омраза. Сила, а не страх.

Приятно четене.

Данаил Найденов е създател на най-популярния кино блог на български език –Popcorn Movies BG. Страстен почитател на киното и колекционер на филми, с обширни познания за всичко, свързано с любимите му продукции. Освен на поредицата „Междузвездни войни“, е запален фен на „Кръстникът“, „Властелинът на пръстените, „Белязаният“, „Казино“, „Джурасик парк“ и „Пришълецът“. Възхищава се на режисьорското майсторство на Мартин Скорсезе, Куентин Тарантино, Стивън Спилбърг, Рон Хауърд, Ридли Скот и актьорския талант на Робърт Де Ниро, Джо Пеши, Ръсел Кроу и Стив Бушеми.

И какво? Ще ставаш джедай?

Готови ли сте за „Междузвездни войни: Силата се пробужда”? Сигурни сме, че верните фенове отдавна отброяват дните до премиерата. С цел да „подгрее“ почитателите на легендарната сага, изд. „Егмонт“ обяви доста сериозна издателска програма, посветена на поредицата. От 10 октомври до края на ноември 2015 г. ще излязат 14 заглавия за читатели от различни възрасти. По този повод потърсихме експерт на тема „Междузвездни войни“. Популярният кино блогър Данаил Найденов, заклет почитател на Вселената на Лукас, ще ни гостува в поредица от ревюта, в които да представи най-интересното от новите заглавия.

Магията на месец октомври тази година е особено вълшебна. Не само че най-накрая видяхме пълния трейлър на „Силата се пробужда“, но и успяхме, с цената на много нетърпение и бързи рефлекси, да се сдобием с билети за филма, чиято премиера е след цели два месеца.

Българските фенове обаче имат още един повод за радост – в последния октомврийски ден на пазара ще се появи втората книга от запланувания от „Егмонт България“ издателски план, свързан със Сагата. След като вече прочетохме (няколко пъти) „Принцесата, Разбойникът и фермерското момче“, сега е време да обърнем подобаващо внимание на „И какво? Ще ставаш джедай?“, написана от Адам Гидуиц и преведена на български език от Александър Маринов (книгата излиза официално на 31 октомври!).

Ясно е, че следвайки сюжетната линия на Войните, тази втора книжка е преразказ на най-добрия (и то не само според моето мнение) филм от цялата поредица, а именно „Империята отвръща на удара“. В този пети епизод се създава завръзката между началото и края на старата трилогия, а и всъщност в „Империята…“ зрителят усеща с всичките си възможни сетива Силата, която струи от всеки един кадър на творението. Нещо повече – зрителят не само се запознава за пръв път с нови за него герои, ако спазва класическата подредба за гледане 4, 5, 6, 1, 2, и 3, но и създава в себе си напрегнатостта за събитията, които тепърва предстои да бъдат отключени.

С трудната задача да преразкаже толкова много от историята се заема бруклинския детски учител Адам Гидуиц. Гидуиц, по своему израснал с „Междузвездни войни“ и всичко, свързано с тях, е автор на поредицата A Tale Dark and Grimm, като е постигал успехи сред критиката на издания като New York Times, Publishers Weekly и School Library Journal. Именно работата на Адам като педагог и ежедневните му контакти с подрастващи, ведно с таланта му на писател, успяват да му помогнат и той потапя читателя в онази далечна галактика още от първата страница. Гидуиц се различава коренно в работата си от Александра Бракен, авторка на първия роман, като използва различни литературни похвати. Обособявайки книгата на няколко части, авторът успява да накара читателя не просто да присъства в историята, наблюдавайки отстрани. Той го превръща в главния герой, а именно любимия на всички ни Люк Скайуокър. Действията, в които главен герой е Люк, превръщат четящото дете в него и го карат да преживее всеки един негов поглед, всяко едно негово чувство или движение. Именно в това се разковничето, което превръща „И какво? Ще ставаш джедай?“ в книга, достойна да заеме едно място нагоре от „Принцесата, Разбойникът и фермерското момче“.

През останалото време, когато Люк е далеч от голямата сцена, читателят наблюдава своите любимци отстрани. И тук Гидуиц се е постарал – той не само преразказва. Той добавя и нови елементи, които да допълнят картината и да превърнат всяка една страница в любима. Допълнителните материали, които Адам е написал, може да се сторят странни за запознатия из основи читател, който чете книгата от чиста фенщина. Те не са част от Еxpanded Universe, както беше случаят с Дракен, но не пречат и не заемат сериозен обем от страниците.

Между отделните пет части, на които условно е разделена книгата, четящият ще се сблъска с практически уроци, написани от автора, в които, следвайки определени стъпки, детето с книга в ръка ще се превърне в джедай. Тези „практически“ уроци обаче носят в себе далеч по-важни послания, отколкото някаква фанстастична насоченост. Първо – всеки един урок е именуван с буква от гръцката азбука, като така много по-лесно децата ще бъдат подготвени за уроците си по математика, и второ – заучаването на тези уроци и спазването на препоръките в тях водят до повишаване на концентрацията и предпазването от стрес. Колкото и елементарно да изглежда, описаните практики за дишане и съсредоточаване по никакъв начин не се различават от първоначалните занятия по йога, за които обаче ще платите много повече от цената на книгата.

Самата книга се състои от 304 страници – само десетина по-малко, отколкото беше първата. Запазен е същият формат, а вътре отново присъстват рисунките на Ралф Макуори и Джо Джонстън. Вече сме свикнали с минималните разлики между изображенията и реалността, но въпреки това е изключително интересно да се направи съпоставката. Лично на мен най-много ми хареса нарисуваният вътре Ландо Калрисиан.

Относно редакцията – този път „Егмонт България“ са се постарали много повече и не забелязах нито една техническа грешка, която по някакъв начин да се отрази негативно върху изданието. Вече поставена на рафта, книгата ще се превърне в част от личната ми книжна Star Wars колекция и с нетърпение ще очаква своите посестрими, които ще видят бял свят чак на 21-ви ноември.

Напълно е възможно закоравелите фенове на „Междузвездни войни“ да погледнат с пренебрежение върху сбития в такъв обем мащабен разказ. Имайте обаче предвид, че това не е книгата на Доналд Ф. Глът. Това е чист разказ, предназначен за далеч по-младите читатели. За нас остава връщането в спомените и колекционерското удоволствие от увеличаването на личните притежания, свързани с любимата ни поредица.

„Империята отвръща на удара“ е не само брилянтен филм, но и една невероятна история, която до ден-днешен успява да накара няколко поколения да тръпнат в продължение на повече от два часа, преживявайки отново и отново съдбите на Люк, Лея, Хан, Чубака, Трипио, както и на техните противници Императора и въплъщението на добро и зло Дарт Вейдър. Филмът представлява огромно удоволствие за всички възможни сетива, а книгата на Адам Гидуиц успява да хване за гърлото напрегнатата атмосфера, досущ като ядосания татко Скайуокър и да я прехвърли с майсторски замах към читателите. Опасенията ми, че авторът няма да успее да се справи, не се увенчаха и от това мога да се радвам не само аз, но и всички, които тепърва ще се докоснат до хартиената магия.

„И какво? Ще ставаш джедай“ е четивото, което отново ще има шанса да се справи с буйния пубертет на детето-читател, обхванало го като Силата от далечната галактика, която със сигурност съществува някъде там. Ако с „Принцесата, Разбойникът и фермерското момче“ сте успели да заплените своят наследник, то сега със сигурност ще успеете да затвърдите новия фен като такъв и да го обречете на изключително интересен живот, в който всеки досег със Star Wars ще го кара да се вълнува повече от Люк, целунат за пръв път от красива жена. Нищо, че тя е сестра негова сестра.

Данаил Найденов е създател на най-популярния кино блог на български език – Popcorn Movies BG. Страстен почитател на киното и колекционер на филми, с обширни познания за всичко, свързано с любимите му продукции. Освен на поредицата „Междузвездни войни“, е запален фен на „Кръстникът“, „Властелинът на пръстените, „Белязаният“, „Казино“, „Джурасик парк“ и „Пришълецът“. Възхищава се на режисьорското майсторство на Мартин Скорсезе, Куентин Тарантино, Стивън Спилбърг, Рон Хауърд, Ридли Скот и актьорския талант на Робърт Де Ниро, Джо Пеши, Ръсел Кроу и Стив Бушеми.

Star Wars Нова Надежда: Принцесата, разбойникът и фермерското момче

Готови ли сте за „Междузвездни войни: Силата се пробужда”? Сигурни сме, че верните фенове отдавна отброяват дните до премиерата. С цел да „подгрее“ почитателите на легендарната сага, изд. „Егмонт“ обяви доста сериозна издателска програма, посветена на поредицата. От 10 октомври до края на ноември 2015 г. ще излязат 14 заглавия за читатели от различни възрасти. По този повод потърсихме експерт на тема „Междузвездни войни“. Популярният кино блогър Данаил Найденов, заклет почитател на Вселената на Лукас, ще ни гостува в поредица от ревюта, в които да представи най-интересното от новите заглавия.

Цялата истерия около излизането на The Force Awakens не ме подмина, дори успя да ми завърти главата още през 2013 г., когато стана ясно какво следва оттук нататък. Още тогава бях сигурен, че „Егмонт“ няма да подведат феновете си и ще продължат традицията си, стартирала в началото на Милениума (да не се бърка с Милениум Фалкън) с невероятната поредица „Ученик на джедая“. Оказах се прав и сега, години по-късно, с гордост в сърцето, сълзи на очи от умиление към отдавна загубеното детство и огромен възторг от книгата, която държа в ръцете си, представям на вашето внимание „Star Wars Нова Надежда: Принцесата, разбойникът и фермерското момче” на Александра Бракен с превод от Вида Делчева.

Както е видно от заглавието, книгата преказказва добре познатата история, маркирала няколко поколения като верни почитатели на галактическата Сага на Джордж Лукас. „Нова надежда“, познат повече като Епизод IV, всъщност е първият филм, излязъл през далечната 1977 г. и запознал ни с историята около любимата ни принцеса Лея Органа, чаровния контрабандист и интергалактически бандит Хан Соло и фермерското момче с огромни надежди за бъдещето Люк Скайуокър, потомък на велик джедай… и още нещо. За пръв път се сблъсках с този филм преди повече от двадесет години, когато бях още малък и неосъзнат предпубертетен индивид, но оттогава насам магията не може да ме отпусне и дълбая все повече и повече във вселената. Именно тук се явява тази книга, която изчетох на един дъх и която успя да ме върне в детските години – тя е прекрасен старт за деца (таргет аудиторията й е 10+), в детайли със сложната хронология, биографиите на любимите герои и поредицата от събития, които се случват в онази далечна галактика.

Самата Александра Бракен, която също като мен е родена след излизането на оригиналната трилогия (тя е само на 28 години), е отделила достатъчно време, за да изучи из основи не само филмите, но и разширената вселена (за незапознатите – разширената вселена, или Expanded Universe, обхваща всички събития, които не са показани в шестте филма, но са одобрени от Джордж Лукас и компания. В това число влизат стотиците книги и десетките видеоигри). Тя се вдъхновява именно от нея и следва плътно историята, като дори не променя репликите на героите, а ги оставя така, както са във филма. Нещо повече – базирайки се на EU, тя допълва отчасти някои събития, за които във филма само се загатва. От кратката биография на авторката става ясно, че нейната любима героиня е, разбира се, принцеса Лея, и тя съсредоточава тези уточнения върху нейния образ. Читателят ще разбере защо всъщност принцеса Лея е принцеса и как е възпитана като такава – нещо, което Лукас не ни показва в кино версиите.

Книгата е разделена на три части, разказващи случващото се от гледните точки на тримата герои. Останах леко озадачен от изборът на „разбойникът“, вместо „контрабандистът“, както всъщност е известен Соло. Напълно възможно е да е търсен ефект за промяна на това нарицателно – все пак не сме малко хората, които асоциираме контрабанда с „Хилядолетния сокол“. Едва ли обаче това представлява минус, защото не съществува почитател на „Междузвездни войни“, който да не се сети мигновено кой всъщност е този разбойник. Думата придоби и голяма популярност сред книжните маниаци през последните няколко години, но това ще бъде обсъдено в други ревюта.

Матмата, Тунис. Мястото, в което берберите живеят в каменни пещери, в които е роден Анакин Скайуокър и в които са заснети части от „Нова Надежда“.

Разбира се, най-голямата част от книгата е посветена на Люк Скайуокър и това е обективно, защото никой не очаква нещо по-различно от подобна книга. Люк е главният персонаж и е напълно нормално да се налага акцентът върху неговото виждане за борбата между Алианса и Империята, оставяйки леко встрани своите спътници и съратници. И тук, както и в киното, образът на Люк е леко дразнещ, което напълно влиза в контекста на историята и не предизвиква негативни помисли. Поставяйки се обаче на мястото на дете, което за пръв път се докосва до Войните, то като нищо Люк може да се превърне в любимия персонаж на малчугана.

Да, „Star Wars Нова Надежда: Принцесата, разбойникът и фермерското момче” е книга, насочена именно към малките читатели. За тях пише Бракен; за децата, които също като нас врят и кипят с историята за джедаи и сити; също като нас се вълнуват какво ще се случи с фаворитите им – дали и сега ще оцелеят, попаднали в безмилостната клопка на съдбата, или пък късметът ще им изневери и няма да могат да спасят себе си и каузите си от похватите на времето, в което живеят. Книгата е придружена и с няколко прекрасни илюстрации, които допълват представите на децата за любимците им. Направи ми впечатление, че са използвани някои концептуални материали на художниците Джо Джонстън и покойния Ралф Макуори, като на места се откриват съществени разлики между консепт-арта и действителните образи. Спокойно – това са концептуални рисунки, чието наблюдение (и притежание) само ще обогати вашите междузвездни познания. Чрез тях децата ще научат не само кои са Джонстън и Макуори (сигурен съм, че вие знаете отдавна), но и как точно се създава един фанстастичен филм и колко време отнема, докато героите придобият окончателния си образ.

Самото книжно тяло е достатъчно луксозно, макар че очаквах да бъде продавано с твърди корици. Представлява книга със стандартен формат и общо 339 страници, като текстът е отпечатан на приятна на допир хартия. Кориците, макар и меки, са от плътен материал и имат лъскави принтове върху тях. „Егмонт“ са свършили доста добра работа, като съвсем леко са избързали с корекциите и на 2-3 места се забелязват чисто технически грешки. Това обаче по никакъв начин не пречи и не дразни и с оглед на бързината, с която издадоха книгата смятам, че това влиза в допустимия процент на бъгове.

Какво предстои? Освен че ще успеете да кротнете децата си за няколко дни, според скоростта им на четене, то вие не само ще ги запалите по един необятен свят, но и ще възпитате в тях любов към четенето. Вероятно същото ще се случи и с вас, защото, ако поне малко сте почитатели на Войните, ще седнете тихичко в ъгъла, за да изгълтате на един дъх книжката. Ще се наложи и да освободите място в домашната библиотека и това е само началото. Съвсем скоро предстои да излязат „И какво? Ще ставаш джедай” от Адам Гидуиц („Империята отвръща на удара”) и „Внимавай със силата на тъмната страна” от Том Енгълбергер ( „Завръщането на джедаите”), които бележат началото на издателския план на „Егмонт“ по случай възвръщащите се се с пълна сила Сила и мания по сагата. До края на ноември се очертава да напиша още няколко ревюта на книги по филмите, така че очаквайте ново включване.

И не забравяйте, че обективните истини не винаги са обективни – не само, защото Хан наистина стреля пръв, а и защото рано или късно доброто винаги побеждава злото, независимо дали то носи добро сърце под черно наметало или черно сърце в бяла обвивка.

Данаил Найденов е създател на най-популярния кино блог на български език – Popcorn Movies BG. Страстен почитател на киното и колекционер на филми, с обширни познания за всичко, свързано с любимите му продукции. Освен на поредицата „Междузвездни войни“, е запален фен на „Кръстникът“, „Властелинът на пръстените, „Белязаният“, „Казино“, „Джурасик парк“ и „Пришълецът“. Възхищава се на режисьорското майсторство на Мартин Скорсезе, Куентин Тарантино, Стивън Спилбърг, Рон Хауърд, Ридли Скот и актьорския талант на Робърт Де Ниро, Джо Пеши, Ръсел Кроу и Стив Бушеми.

Унищожи този дневник

Тази публикация чака страшно дълго време, за да бъде написана, но тъй като не става въпрос за книга, която да прочетеш и да представиш, дадох си време, много време, което пак не ми стигна. Затова ще ви разкажа за „Унищожи този дневник“, преди да съм завършила попълването му. За тези, които не са чували името Кери Смит и не знаят какво стои зад нейните книги, нека обясня: тя не пише, а създава. Книгата не е художествена литература, нито литература въобще. Когато вземете изданието, имате в ръцете си нещо като лексикон или наръчник със задачи, но от забавен тип. Разбира се – тези особености правят „Унищожи този дневник“ подходящ предимно за млада аудитория от ученици, но в името на блога и на това да ви представяме всякакви интересни неща, се захванах и аз с нея, макар тийн годините вече да са ми далечен спомен. А може би не само заради това. ;)

Когато получих изданието, с него вървеше и съвет да разгледам в YouTube клипчета на хора, които са попълвали дневника. Тъй като книгата е предимно от бели и черни страници с различни предизвикателства, повечето от които наистина водят до унищожаване (ако не на цялата книга, то поне на съответната страница), има доста видеа, които показват именно това: млади хора, предимно момчета, ритат, бутат, заливат, късат и мажат по страниците на книжлето, но не защото ги е обсебила някаква мания за разрушаване, а защото така е посочено в указанията! И наистина – „сдъвчи тази страница„, „полей страницата с кафе„, „мини с разтвора през мръсна повърхност„, „залепи умрели буболечки“ и „направи мацаница с подръчни материали“ са част от странните условия, които трябва да изпълните, за да завършите успешно приключението. Докато повечето хора приемат заръките буквално, има и една голяма, даже по-голяма част от читателите, която е разбрала посланието на Смит в началото: „Указанията подлежат на тълкуване“ и превръщат разрухата в изкуство. Изгледах един куп видеоклипове на момичета с шарен маникюр, които разлистват страница след страница на попълнените си от начало до край дневници, и бях изненадана от това колко творчески може да се подходи към задачи, които изискват от теб да развалиш цялостния вид на нещо. „Надупчи тази страница с молив“ се е превърнала в синьо небе с ярки жълти звезди. „Остави отпечатъци от пръстите си“ пък е красива рисунка на дете с балони, които се носят във въздуха. Замислям се, че „унищожи“ не е най-точният превод за английската дума „wreck“. Поне не в контекста на тази книга. В този случай „Wreck this journal“ разшифровам като „промени му фасона“, а не като „заличи го от лицето на земята“. И наистина – един куп ентусиасти са превърнали малките книжки в дебели и шарени книги със спомени – толкова красиви и лични, че никой не би помислил да ги изхвърли!

Ето едно такова видео:

Какво обаче направих аз със своя дневник? Ако ми беше попаднал преди 12-13 години, най-вероятно щеше да прилича точно на екземплярите, покрити изцяло в картинки, лепенки и крилати мисли. Тези дни обаче са отминали и ми беше трудно да си ги припомня. Изненадах се колко отпускащо може да бъде воденето на един дневник, който наистина те кара да излезеш извън зоната на комфорта и да правиш откровени глупости. Като например да пуснеш една страница от него заедно с прането. Което и направих. На бърза програма и въпреки малкото време, което прекара с две тениски, накрая единственият спомен за нея бяха малки книжни власинки по плата. Пих вода от фуния, която направих от една страница. Рисувах с лепило, което си купих специално от една книжарница, защото не знаех, че имало и лепила, с които се рисува, но се оказа, че не само ги има, ами са в различни цветове и на всичкото отгоре – с брокатени частици. Лепих статии, които харесвам, както и късметчета от кафе, дори рисувах. Всичко това обаче се проточи с месеци, защото е трудно да бъдеш отново дете, което действа импулсивно и си губи времето с хартийки и моливи. Въпреки това обаче, мисля да довърша дневник и то всяка една от задачите, дори тази, която изисква да го разведа в парка като домашен любимец. Но все пак може би ще е добре да се случи по тъмно и в компания с близки приятели, за да остане само споменът за нещо безумно, но пък адски смешно, а и за да не създавам впечатление у случайните минувачи, че съм по-луда, отколкото всъщност съм.

Твърдя смело, че „Унищожи този дневник“ може да се попълва и от по-възрастни хора, които обаче не се притесняват за няколко минути в седмицата да правят детски щуротии и дори да им доставят удоволствие. Даже смятам, че дневникът може да се използва и като вид терапия срещу стрес, стига да умеете да се абстрахирате и да не обръщате внимание на по-консервативните хора, които в най-добрия случай ще приемат странностите ви с усмивка или повдигане на рамене. Също така да приемете, че няма прекалено откачена или прекалено трудна задача – вашият подход и тълкуване са ключови за това как ще приемете предизвикателствата. За всеки случай най-добре да се захванете с книгата-дневник, ако не сте минали 20-годишна възраст и най-вече, ако имате изключително силен творчески заряд, защото тогава стават чудеса!

Девора