Други

За храненето на бебето

Ще започна с поздрав към авторката на книгата, която ще ви представя днес, защото се изисква голям кураж да застанеш под прожекторите и да обясниш на дори една майка как да си гледа детето, какво остава за това да напишеш книга, която ще се чете от стотици. „По-здрави бебета. Всичко за храненто от раждането до 2 години“ на Магдалена Пашова очевидно се котира прекрасно сред българската аудитория от млади и амбициозни майки, тъй като малко след като ми беше заета от моя приятелка, получих още няколко препоръки от познати и непознати хора да я прочета. Така и направих! Изчетох я от първата до последната страница – докато приспивах бебето в количката в съседната градина, докато го кърмех и дори крадях от най-ценното време – това, в което мъничето спи, за да разбера и аз какво е мнението на авторката и какви са нейните препоръки.

Откакто съм майка, едно нещо ми стана пределно ясно – по отношение на гледането на деца няма златна среда. Жените, които решават да станат родители, населяват отделни лагери и ожесточено враждуват помежду си, всеки яростно защитавайки своята теория и верую. Откакто пък членувам в една група за майки, забелязах, че да изказваш категорично мнение като на професор е характерно за 90% от женския пол. В случая авторката се изказва авторитено и уверено, изхождайки не само от личния си опит като майка, но и от курсовете и обученията, през които е преминала. В основата на книгата заляга вярата в това, че чистата натурална храна е в основата на доброто здраве – вашето и на вашето дете (с което съм абсолютно съгласна), но, макар да има тактични презастраховки от страна на авторката, често се изпада в крайности. Това е книга, в която има прекалено много удивителни, буквално – този вече толкова рядко срещан препинателен знак, който всява лека паника в читателя. Ако не се подготвиш за бебе шест месеца предварително, ще забременееш трудно; ако ядеш нездравословно, ще има последици за бебето; ако не дай си Боже го захраниш по-рано, край с хармоничната му чревна флора и подобни модерни крайности като забраната да се дава вода на бебе. Разбира се, в това ревю не мога да бъда обективна, защото в някои отношения съвсем не съм съгласна с авторката, но нека подчертая, че обобщено намирам книгата за полезно четиво за млади родители и определено взех много идеи от нея.

Фактите са факти и те са чудесно поднесени на страниците на „По-здрави бебета„. Коя обаче е тази майка, чудя се аз, която ще седне да прави домашно брашно 6 заса във фурна, като сменя хавлиени кърпи и какво ли още не (не претендирам, че съм запомнила механизма за приготвяне правилно, защото не мисля да го практикувам). С това искам да кажа, че макар и с мек език, книгата е крайна в напътствията си. От опит мога да кажа, че забременях от раз в момент, в който изобщо не бях в добра физическа форма и се хранех абсолютно нездравословно. Не разбирам логиката зад това да се забранява вода на кърмаче, защото между „няма нужда“ и „в никакъв случай не давай“ има голяма разлика. Гледам хората на моя възраст, захранвани от четвърти месец, с даване на вода, сокчета и какво ли не – не бих казала, че сме болнаво поколение, а още по-малко, че носим някакви идентични физически белези. По-скоро при всички ни се проявява генът на предишните поколения, отколкото резултатът от захранването в кърмаческа възраст. В същото време обаче харесвам и уважавам препоръките, които Магдалена Пашова дава за самия процес на захранване – каква храна кога е подходящо да бъде въведена, а съм истински очарована от рецептите в книгата, поднесени на читателя със страхотни цветни фотографии, които, признавам, грабват окото и събуждат апетита! (ето и от мен една удивителна)

За мен книгата е четивото на младата майка, която има склонност да се влияе от модерните течения във всяка сфера на живота. Така, както на нас са ни давали биберони с мед или подсладена със захар вода (ужасни практики, но така са учени майките ни), така днес пълното отрицание е мантрата на майката, която инспектира всяко зрънце, което ще доближи устата на нейното отроче. Аз не бих могла да живея с толкова стрес по отношение на дневното меню на детето, най-малкото не мога да си представя как физически ще смогна, да не говорим емоционално. Гласувам „за“ месото от пасищни животни, сезонните плодове и зеленчуци от ферми, забраната на сладкиши и подсладени напитки, но това са основи. Няма обаче да ме видите да правя солети от елда (например) или да държа детето на диета два дни, след като е хапнало зрънчо (не, че одобрявам зврънчото като храна за бебета).

Както виждате, и аз не знам как точно да обобщя емоциите си от тази книга. Може да звучи, сякаш съвсем не ми е допаднала или си позволявам да критикувам човек, който все пак учи другите хора как е най-добре да се хранят, но не това е целта ми. Просто нямам едно-единствено впчатление от книгата. Харесва ми и не ми харесва едновременно. Смятам, че всеки може да извлече доста ползи от нея, стига да пресява и да не се вманиачава. Аз не бих следвала препоръките в нея дословно, но и не бих упрекнала майка, която го прави (е, да, тайно я наричам майка-нацист, но то е с усмивка и намигване). Има и още нещо, което е загатнато в книгата, но ми се струва доста по-важно дори от това с какво храните детето си, и то е движението. Така че, мисля си – по-добре излезте на разходка с детето си, смейте се, играйте, ако и да е изяло цяло парче купена торта, отколкото да изнемогвате над печката в опит да му поднесете поредната порция мега здравословна закуска. И един плод ще свърши тази работа. ;)

Девора

Advertisements
Categories: Бебета, Детски, Други, български, кулинарно | има 1 коментар

Face Paint The Story of Makeup

facepaintАко книгата на Борис Ентруп (10-Minute Make-Up) беше нещо като помощник в съставянето на визии, то книгата, която ще ви представя днес, ще бъде вдъхновение за тези, които искат да имат някаква основа в познанията си за грима, преди или докато експериментират. Лиса Елдридж е известно име в бюти средите. Аз се запознах задочно с нея чрез YouTube канала, който поддържа, но това съвсем не изчерпва всичко, с което се занимава. Към настоящия момент Лиса работи като глобален криейтив директор в козметичната компания Lancome, като не забравя да радва и онлайн феновете си с видео уроци, в които разкрива трикове и любопитни факти за макиажа.

Може би много от феновете на Елдридж са очаквали книга, в която да се обясняват стъпка по стъпка различни визии. FACE PAINT е нещо коренно различно, макар снимки и картини да не липсват. Това наистина е книга за история на грима, която разглежда това изкуство от периода на най-ранни свидетелства за възникването му (Древен Египет), през вековете, в които ту е отричано, ту възхвалявано, та до наши дни, когато козметичната индустрия е на гребена на вълната. Авторката не следва стриктно историческата хронология в разказа си. Често прави паралели, успява да разглежда тенденциите, като взима под внимание теченията не само в Запада, но и в Изтока. За мен най-изненадващото откритие беше, че гримът, като нещо достъпно за всеки, разнообразно по цвят, текстура и форма, изобщо като нещо, което може да се използва от обикновената жена, е отвоювал своето място едва преди 50-60 години.

facepaint_1

Книгата се дели на две части: The Ancient Palette и The Business of Beauty

В първата част се разглеждат цветовете червено, бяло и черно като основополагащи в разкрасяването на жени, така и на мъже, от древни времена до днес. Червено, събуждащо страст, по устните на гейшите; руменина по страните на Мадам Помпадур, увековечена на портрет както много други знатни дами; белите лица на Средновековието, често постигани с отровни помади, които са сбръчквали лицата и са били основен фактор за олисяването над челото; изписаните черни очи на египтяните, а много по-късно – на холивудските и особено боливудските актриси – всички тези детайли от света на красотата са разказани увлекателно, с любопитни подробности, които понякога плашат, а друг път – омагьосват!

facepaint_2

По голямата част от книгата е посветена на бизнеса и красотата. Дори изобщо да не се интересувате от грим, няма как да не ви стане любопитно всичко, което авторката е събрала между страниците: от първите печатни издания с рецепти за ястия, но и за помади за разкрасяване, през пропагандата по време на Световните войни, през осъзнаването от бизнеса, че обикновената жена би дала всичко да прилича на своята любима актриса от екрана и експлоатирането на това познание до висоти, които продължават да поддържат бизнеса успешен и до ден днешен. Историите за пионерите в козметичната индустрия звучат романтично, но и заплашително. Първите имена, много от които познаваме и днес като брандове на щандовете за козметика, са били заредени с толкова творческа енергия и хъс да бъдат лидери, че ще ви се прииска да прочетете за тях много по-подробно, отколкото е описанието на Лиса.

facepaint_3

Самата тя признава, че е трябвало жестоко да редактира книгата си по препоръка на нейната редакторка, тъй като изданието би станало огромно и нечетивно. А то и сега съвсем не е малко – красива книга с твърди корици и мека подвързия, гланцирани листа, качествени и красиви изображения, страхотно страниране… За мен определено е удоволствие, че я притежавам – и защото е красива, и защото съдържанието си заслужава да бъде препрочитано!

Оставям авторката също да представи книгата си със специалното видео, което е заснела, а аз само ще ви споделя, че може да откриете FACE PAINT в Amazon на много по-достъпна цена, отколкото ако я поръчате чрез български сайт на книжарница, а и ще дойде доста по-бързо.

Девора

Categories: Грим, Други, Професионална, Хоби | Вашият коментар

Пътеводител за мечтаната сватба

svatbaПопаднах на сайта на Николай Митев, когато преди 3 години търсех сватбен фотограф за нашето тържество. Разбира се, бях допуснала основната грешка и търсех в последния момент (да се разбира: няколко месеца преди сватбата), така че не успяхме да работим заедно. От днес обаче вече познавам този човек не с основната му професионална дейност, а като автор на книгата „Нашата мечтана сватба в лесни стъпки“. И понеже темата ми е любима, нека си поговорим за тази розова книжка, още преди да се е появила в книжарниците, така че да придобиете представа какво ви очаква между кориците!

Много смях! Започнах да чета книгата с усмивка и я завърших по същия начин. Николай Митев е изчерпателен и подробен в детайлите, но това съвсем не означава, че ще вземе да крие чувството си за хумор, така че да си придаде повече тежест. С усмивка и тънка ирония той умело превежда бъдещите младоженци, като им намеква деликатно за подводните камъни в организирането на подобно събитие.

Изключително подробна информация. Авторът не си е спестил проучванията, а за да илюстрирам детайлността на книгата, на страниците са отпечатани и текстовете, които се четат по време на църковните ритуали (това беше единственото нещо, което не прочетох, но намирам за много полезно, ако искате да знаете какво всъщност са ви говорили, докато сте стискали топящата се свещ в ръката ви). Подробно е разгледана всяка тема – от документи и практики за граждански брак, до услугите, предлагани от подизпълнителните.

Въпреки тази изчерпателност, стилът на Николай Митев е свободен, лежерен и дори леко хаотичен. Усеща се, че опитът, който използва, за да говори и да има какво да каже по темата, е събиран с наблюдение по време на сватбените тържества, за които е бил ангажиран. Именно поради тази причина бих сложила рязка разграничителна граница между тази книга и книгата на Ади ЦановаПомощ! Омъжвам се!„. Докато едната книга ни превежда през реалните етапи на типичната българска сватба, дава ни конкретни примери за бюджет, предлага сценарий и разпределение на времето, като всичко, от А до Я, е съобразено с родната действителност, другата е по-скоро за мечтателите-романтици, които искат да надскочат локалното и да потърсят нещо различно. Сравнявам ги, не защото искам да ги съпоставям, а защото искрено вярвам, че тези две книги могат да се допълнят идеално! Взимате идеите от Ади, както и нейния стремеж към перфекционизъм, и започвате да действате по реализацията, водени от съветите и насоките, споделени от Николай.

Както вече стана дума, „Нашата мечтана сватба“ е решена в розово, какъвто се предполага, че ще е и животът на бъдещите младоженци. Ако пък не е, има и няколко разяснения по разводните дела, но това е в контекста на предбрачните договори или тяхната липса. Намирам за изключително добро решение от страна на автор и издател тази информация да намери своя път на страниците, защото обяснява ползите от сключването на брак с подпис в ритуалната зала.

Разбира се, не всичко е детайли, технически подробности, обяснение на документи и срокове. В книгата ще откриете и идеи за тематични сватби, ангажиращи игри по време на тържеството, обяснения на обичаи и въобще – всичко, характерно за нашите ширини, даже с малко немски привкус на чаршафи с изрязани сърца (А сега, де – за какво ли става дума тук?). В самия текст авторът на няколко пъти споменава имена на хора, професионалисти в бранша, на които има доверие. На страниците обаче ще откриете и малки рекламни карета, които ви запознават с услуги в сферата на сватбената организация.

Препоръчвам на тези от вас, които планират да се захванат със сватбата си самостоятелно, да използват този чудесен наръчник, който хвърля обилна светлина върху всевъзможни ситуации, за които може дори да не ви хрумне. Също така ще ви подскажа да четете внимателно, като обръщате внимание и осмисляте всяко нещо, защото е важно. Била съм на красиви сватби с неприятна организация или лесно поправими пропуски и мога да кажа, че четенето на подобна литература ще ви подготви да бъдете не само по-спокойни булка или младоженец, но и много по-добри домакини за вашите гости.

Тъй като книгата завършва оригинално, реших и аз да завърша тази публикация в същия дух: бивши булки споделят какво биха променили в сватбата си. 

Макар да помня този ден с истинско щастие и с прекрасните отзиви на нашите гости и подизпълнители, бих избрала друг фотограф и бих оставила някои детайли, като поканите, в ръцете на по-опитни от мен хора. Ако и вие сте като мен и обичате да организирате и да творите, знайте собствените си граници и предайте щафетата там, където чувствате, че не може да се справите на ниво. А по отношение на фотографа – както казва и Николай – ако от първата среща не си пасвате, по-добре потърсете друг.

Девора

Още по темата:

  • Вижте ревю на „Помощ! Омъжвам се!“ на Ади Цанова тук!
  • Вижте още сватбени съвети идеи в блога The Happy Beehive тук!
Categories: Други, Професионална, Събития, български | Вашият коментар

Храната – италианското щастие

Hranata_Italianskoto_ShtastieАко мислите, че италианците зареждат масите си предимно с пица и паста, то това е книгата, която ще отвори очите ви за богатството на италианската кухня, при това ще го направи с голям и тежък шамар. Авторката Елена Костюкович ще открие за вас кои са най-емблематичните ястия на всяка италианска провинция, а вие ще се убедите, че почти няма плод, зеленчук, месо, риба или млечен продукт, които да не са споменати и подробно разгледани в „Храната – италианското щастие“.

Книгата изобилства от информация и определено заслужава вашето внимание, но идва със своите силни и слаби страни. Ще започна с критиките, за да завършим сладко:

Първата и най-съществена отправям към авторката. Без да искам да омаловажа труда ѝ, който е направо епохален (имам чувството, че е събирала информация, както някой приказен герой би събирал вълшебни капки вода от всички кладенци по света), трябва да отбележа, че съдържанието би било по-лесно смилаемо, ако беше разделено в различни книги. И ето какви например можеха да са те: История на хранителните продукти от Стария и Новия континент, История на италианската държава, Специфични гозби в италианския край, Съхранение и приготвяне на храната през вековете, Увлекателни цитати на тема ядене и пиене от известни и не толкова известни автори и т.н. Наистина, ако това може да е минус, а аз мисля, че може – книгата е твърде информативна! Изненадващо е обаче, че се чете бързо, стига да не се ангажирате да помните всичко, което е минало пред очите ви.

Друг проблем, който имам с изданието, са фотографиите. Едно, че са черно-бели, и второ, много по-неприятно: изобщо не се вписват синхронично в текста. За подобна книга си представям ярки, апетитни маси и блюда; преливащи кошници с прясна продукция от китни пазарчета; снимки, карти и картини, които разказват история. Иначе е сухо, написано енциклопедично и се получава като разговор с много интелигентен и начетен човек, от когото може да научите доста, но след по-продължително общуване (по-скоро монолог), вече се чувствате леко отегчени.

От критиката искам да извадя и положителното:
Ако четете книгата на бавни глътки, наистина ще научите прекрасни и детайлни подробности, не само за храната в Италия, не само за храната въобще, но и за световната история, за изкуството, обичаите, за езиците и съвременните тенденции в кулинарния свят.

Определено искам да похваля превода, дело на Румен Шомов. Сигурна съм, че благодарение на неговия труд една толкова детайлна книга може да бъде четена с лекота и интерес.

Смятам, че признанието, което авторката получава за тази своя творба, е напълно заслужено, предвид отдадеността, с която изградила своя труд и която личи във всеки ред. С тази книга ще опознаете Италия чрез задълбочения анализ на Костюкович, и ще се разходите по различните области, разделени в отделни глави. От време на време ще се спирате на кратки отбивки, които разглеждат тема, засягаща Италия или историята/продуктите/населението/готвенето, а после пак ще се завръщате на картата, за да продължите с кулинарния туризъм.

В края на книгата авторката дава достъп до всички свои познания с приложение-речник, в което може да откриете италианските думи на всички храни, сортирани по видове (зърнени, подправки, плодове, зеленчуци, яйца, сирена, месо и т.н.), а удобният азбучен показалец е наистина чудесна идея за книга като тази. Така ще може да се връщате лесно към някоя история или позабравен факт, без да се чудите именно къде в книгата бяхте прочели за крема Нутела или за поета в Древен Рим Овидий.

Препоръчвам книгата на всички хора, запалени по италианската кухня, култура и история, както и на всеки, който обича да трупа солидни запаси от обща култура. „Храната – италианското щастие“ е книга, която не само игнорира стереотипите за италианския начин на хранене, но и хвърля светлина върху истории и любопитни факти, далеч преминаващи границите на страната, за която е писана.

Девора

Categories: Други, Места, кулинарно | Вашият коментар

Омагьосаната гора – книга за оцветяване

Omagjosanata_goraРадвам се, че открих книгите, които не са точно книги, а приключение! Признавам, че концепцията да създаваш съдържание в движение ме хвърли далече извън зоната ми на комфорт, където авторът е автор, читателят – читател, а сюжетът – необратим. Първият ми сблъсък с тази вече доста популярна тенденция, в която закупилият книжното издание оставя своя отпечатък върху него, беше с „Унищожи този Дневник“ на Кери Смит (цък). Най-близкото ми съприкосновение с нещо подобно са били книгите-игри, които като малка толкова много обичах да играя не по правилата. В момента пък се опитвам да преборя втората подобна идея на Смит, но докато аз се туткам в задачи и изпълнение, на книжния пазар се появиха чудесни издания за оцветяване, за които никога няма да бъдем прекалено възрастни или прекалено скучни.

Мога да ви кажа, че „Омагьосаната гора“ на Джохана Басфорд е прекрасен подарък за вашите деца в навечерието на първия учебен ден и това ще е факт, но също така това е не по-малко прекрасен подарък и за вас, както и за всеки от близките ви, който обича или е обичал да рисува.

unnamed

Авторката пред своите творби

Какво представлява рисувателната книга?

Това е издание с повече от 80 страници с черно-бели „скици“, които можете да запълните с цветове по ваш избор. Джохана Басфорд е свършила чудесна работа с графиката и дори черно-бели, страниците са изпълнени с детайли и живот. Вашата работа пък е да оцветите и дорисувате картините.

Какви изображения могат да се открият вътре?

Както подсказва заглавието – това е една омагьосана гора, в която можете да срещнете нейните странни обитатели – от сови, през лисици до еднорози и дракони. Ако сте си взели другата книга на Басфорд – „Тайната градина“ – там пък ви очаква изобилие от цветя и пеперуди.
NB! „Тайната градина“ на Джохана Басфорд е книга за оцветяване. „Тайната градина“ на Франсес Х. Бърнет е книга за четене. ;)

Какви техники може да се използват?

Ocwetqwane

В процес на оцветяване

Може би за мнозина първият избор ще са цветни моливи. Аз започнах първата картина с цветни тънкописци, тъй като моливите ми са на 80 км от вкъщи. Най-много ми хареса да оцветявам с водни боички, тъй като това дава голяма свобода с различните цветни нюанси, а хартията е достатъчно дебела, така че боите не само попиват хубаво, но и не прозират през гърба на страницата. Не съм пробвала единствено пастели, но тъй като детайлите са доста дребни, не мисля, че това ще е удачно.

Книгата се „рисува“ бавно, затова не мога да ви покажа готова картина, направена от мен. Това, че нещата не се случват бързо, е хубаво, понеже забавлението и занимавката са гарантирани за по-дълъг период от време. Когато я свършите, можете да минете към „Тайната градина“ на същата авторка. Сигурна съм, че много от вас ще направят картини, които си заслужава да бъдат споделени и запазени, затова ще се оглеждам и ще се радвам да споделите творенията си!

Девора

Categories: Детски, Други | Вашият коментар

Наръчник за усмивки и тъга

narychnik‘Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца в София’ е книгата, с която ще поздравим и родителите в Деня на детето! Автор е Соня Тодорова, а право да напише издание с подобно заглавие ѝ дава това, че е майка (!); че живее в София (!), но най-вече това, че има чувство за хумор и дарба да пише увлекателно (!!!). Книгата ще ви спечели още с първите си страници, където се запознавате със „старата дама“, някъде по средата ще ви разтърси с един разказ, който ще ви зашлеви като парцал през широката усмивка, а оттам насетне читателят попада в съвсем друга, не особено приветлива реалност, и както авторката сама споделя: ‘Мрачно стана, но това е случайно.‘.

.

Субективно мога да разделя наръчника на три части:

Първа част: полезна за млади родители, написана с чувство за хумор, с примери от софийската реалност, които на много от нас ще прозвучат познати, но са поднесени по начин, който ще ви накара да се усмихнете. Преди години си представях как записвам в тефтер всички примери за поведение на отговорния и готин родител (като например: „не се карай на детето си, когато се изцапа или иска да си играе в локвите„; „измисли ритуали за празниците, така че да не представляват само поредица от почивни дни“ и един куп други неща, които наскоро отминалото ми детство (тогава) ми подсказваше). Все още нямам деца, но моделите на подражание, които съм изградила в главата си, съвпадат до голяма степен с тези, които е описала Соня Тодорова в своя „кратък и практичен наръчник“. Макар между шегите ѝ да прозира тон на абсолютна категоричност по застъпените теми, смятам, че се е справила чудесно в начинанието си да заинтригува публиката и да я развесели, но и да ѝ поднесе някои полезни практични хитрини. Любимата ми е с отлагането на подаръците за рожден ден и Коледа. Идеята на Соня е следната: вместо да давате на малчугана всичко наведнъж, оставете го да се порадва на няколко подаръка, а останалите му връчвайте с течение на времето, когато ще ги оцени много повече.

И така, чета си аз наръчника и се забавлявам почти толкова много, колкото ако имах и аз някой дребосък, за когото да се грижа. Вече съм абсолютно убедена, че това ще е перфектен подарък за всичките ми приятелки, които тази година очакват първородните си деца, а те май са повечето от всички, които познавам изобщо, и които не са родили през последните една до две години. Представям си как им връчвам книгата с приятното усещане, че им дарявам нещо, което да ги забавлява, пък те ако искат, да извличат „практическа“ полза. И докато се подсмихвам и разлиствам страниците, прочитам нещо, което едновременно ме шокира, но и ми харесва повече от всичко, прочетено до този момент…

Втора част: по-малко от 5 страници. Разказ.
Соня Тодорова пише къси разкази, както ще разберете от представянето ѝ на задната корица на книгата. ‘С неочакван край’, бих добавила аз. Защото след няколко десетки страници с майтапи и сарказъм, идва нещо, което те изстрелва на съвсем друго място. В същото време е толкова добро, че ако в цялата книга беше публикуван единствено този разказ, пак щеше да си заслужава да си я вземете! Обаче е тъжен. И странен. И познат, макар да не съм го изпитала. И мистичен, и трогателен, и въобще ще ви трябват няколко минути, за да го осмислите. Оттам нататък краткият и практичен наръчник се променя до неузнаваемост…

Трета част: според мен трябваше да бъде издадена в друга книга, мястото ѝ не е тук. Кратки разкази – хубави, но тъжни. Става малко стряскащо. Усещам някакво неприятно чувство да се заражда, някакво безпокойство, чиято кулминация идва с финалните думи, които авторката споделя. ‘Май пак ще се заминава’, пише тя, а читателят си дава сметка, че макар току-що да е прочел ‘Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца в София’, май оцеляването тук си остава мисия невъзможна. Или ако е възможна, то може би ще ти коства повече, отколкото си склонен да търпиш. Изведнъж поглеждаш на всичко, което си прочел, като на една лична изповед на авторката, в която тя сама е искала да изясни за себе си тази дилема и се е оставила на думите, на спомените и на разказите, които, струва ми, е писала по друго време и в различен контекст.

КПД*-то на книгата обаче е на абсолютен максимум и в края ще откриете няколко изкушаващи рецепти от кухнята на авторката, както и препоръки за приготвянето на базови ястия, с които да формирате у децата си вкус към полезните храни. И един съвет от мен: хартиените формички, които да заместват тавата за мъфини, дори в извънредни ситуации никога не са добра идея! ;) (стр. 107, приспособления)

Девора

*Коефициент на полезно действие.

Categories: Други, Места, Разкази, Хумор, български, кулинарно, художествена | Вашият коментар

Хокусай 27 шедьовъра

HДнес ще ви представим една книга, която е съвсем малка като обем, но за сметка на това в страниците ѝ са преплетени красива поезия и детайлни илюстрации на Кацушика Хокусай, известен японски художник. Историята на „27 шедьовъра“ е следната: Хокусай решава да илюстрира поетичната антология „Сто стихотворения от сто поети“, но пожар в дома му унищожава голяма част от този труд. Така от замислените 100 картини, илюстриращи японската поезия от древността до началото на XIII век, остават само тези, които виждаме в разтворите и на българското издание. Ще разберете колко специална е тази книга, след като прочетете увода, а ще усетите това, когато прочетете и самата нея.

За мен най-голямо удоволствие доставиха именно произведенията на Хокусай – разглеждах ги в най-малки подробности преди да прочета стиха и след това. Така разкривах различни светове, тълкувах жестовете на изобразените хора по един, а после – по друг начин. Преминавах през всички фази на деня, пътувах на места, които няма как да видя и да си представя. Вглеждах се в колибите, във водите и в тревите; във възлестите тела на хората; в препаските и в кърпите им; в пълните лодки и цъфналите дървета; в луната и в огъня.

hokusai_otkus_1 (1)

След това изчитах късите редове, размишлявах за кратко над прочетеното, преди да плъзна поглед по него отново. Забравях го веднага и после пак го изчитах:

Поток в планината –
от алени листа
ветровете
бент строят,
а не спира водата.

Харумичи но Цураки

Девора

Categories: Други, Лирика | Вашият коментар

На разходка из селата в България

SelaСъвсем в тон с настъпващата пролет и предстоящите дълги уикенди някъде извън града, ежедневието и задълженията, днес сме решили да ви представим „Селата в България. Посоки за туризъм и култура“. Книгата има трима автори: Гавраил Гавраилов, Анна Пелова и Михаил Михов, както и идеи къде да прекарате приятно времето си, ако сте почитател на селския туризъм и на красивата природа, с която може да се похвали нашата родина.

Симпатичното издание ме спечели от раз с външния си вид, но едва не ме загуби като читател още в самото начало. Хубаво е, че не оставих уводните страници да ме откажат от цялата книга, защото по-натам намерих наистина полезни и вдъхновяващи идеи. Трябва да отбележа обаче, че когато започнах да чета и разглеждам, се почувствах, все едно в ръцете си държах кръстоска между учебник по география и брошура с информация, изготвена за кандидатстване по някой от фондовете на ЕС. Преглътнете ли обаче това сухо и дори назидателно въведение („ах, тези лоши кариеристи, които работят в офиси пред компютри в големия град“), то нататък диалогът с книгата става по-лек, но не и непременно безпроблемен. За да спра с критиката, само ще отбележа и друг важен момент, който отнема от удоволствието: това са миниатюрните изображения, някои от които тотално неразгадаеми за читателя, които нямат и един ред обяснение, макар на страниците, посветени на даденото село, да сте способни сами да направите връзка между прочетеното и това, което виждате. Но това не се случва задължително винаги и съвсем не за всяка снимка.

Кое е ценното?

Ако видите книгата сега, когато е поставена на бюрото ми, ще ви направи впечатление, че има няколко цветни стикера, с които съм отбелязала важна за мен информация. Като например в кое село и кога трябва да отида, ако искам да си похапна сезонни кайсии или да се включа в празненства и фестивали. Информацията наистина е много и личи, че е грижливо събирана. Различният стил също личи: докато някои пътеписи те карат да запалиш колата или да тръгнеш на стоп, ако може на момента, то други не успяват да те спечелят заради по-схематичното изброяване на данни. Общото между тях е, че обогатяват читателя с ценни познания, които може би няма къде иначе да получи. В някои случаи съм взела от книгата чудесни предложения за нощувка за екскурзии, които сме обсъждали да направим с приятели, така че вместо да търсим хотели по по-големите градове наблизо до конкретното място, ще може да се настаним в някое село и да заживеем за малко в неговия ритъм. На страниците ще откриете конкретни предложения за семейни къщи за гости и доста идеи и предложения как да пътувате, хитрини и препоръки какво да опитате и какво да видите, а ако сте запален по преходите, ще научите и за това къде може да се възползвате от еко пътеки, както и в какво състояние са.

Надявам се авторите да приемат критиката към книгата като конструктивна, защото оценявам труда им и голямото желание и ентусиазъм, които безспорно стоят зад това издание. Пожелавам им време, вдъхновение и възможност, така че след време отново да издадат книга, този път с по-оптимистично звучене, защото и аз като тях вярвам, че селският туризъм в България може да предложи много и трябва да се развива. Препоръчвам книгата като бавно четиво, което след изчитане да оставите на разположение не на библиотеката си, а в колата, багажника на мотора или в раницата си за пътешествия, така че да може да се ръководите по нея, докато обикаляте из пътищата на България. Лично аз нямам търпение да открия много от забележителностите, за които преди да прочета „Селата в България“ не подозирах, а пък най-вече нямам търпение да направим и една кулинарна обиколка, тъй като книгата представя много любопитни опции и в тази насока.

Девора

Вижте още на тема пътешествия: „50 места, които да посетите в България през 2015 г.“

Categories: Други, Места, Пътеписи, български | има 1 коментар

Пътят към Бургундия

Wine5

Последна във винената поредица е книгата на Рей Уокър, не защото ми е харесала най-малко или защото не съм научила достатъчно от нея, а защото за мен това е пътешествие, посветено на виното, но и на живота и изборите, които правим, и на мечтите, които решаваме да последваме. Истината е, че в нея се говори много за вино и то по начин, който представя достоверна, на моменти стряскаща картина на един обикновен човек с необикновена решителност.

Пътят към Бургундия. Невероятната история на един американец, отдал се на виното и на новия си живот във Франция“ е автобиограчният разказ на Рей. Той проследява живота му от момента, в който открива любовта си към виното (което всъщност става, чак след като е открил другата любов в лицето на съпругата си), до момента, в който започва изцяло нов живот във Франция. Принуден да практикува професия, която да осигурява него и семейството му в Щатите, Рей не може да се отърси от раздвоението, което чувства, спрямо това къде се намира в живота си и това къде иска да бъде. Сигурна съм, че този сценарий е познат за много от нас и често в такива случаи сме попадали на книги, които ни обясняват, че с позитивно мислене, следвайки мечтите си, ще се озовем точно там, където копнеем. Споменавам ви това, защото Рей Уокър успява да намери своя път, като прави немислимото да остане без работа в момент, в който очаква първото си дете. Прави го, защото знае, че в по-далечна перспектива това е правилното решение. Истинска лудост, но с хубав край. Та да се върна на позитивното мислене – „Пътят към Бургундия“ наистина разкрива път и то точно този, който всичката литература тип „следвай мечтите си и си обречен на успех“ премълчава: за да се случи нещо, трябва да си адски упорит, да знаеш какво правиш и най-вече – да знаеш на кого можеш да разчиташ за подкрепа! Пък дори да си позволиш малко негативно мислене от време на време, даже отчаяние – това няма да те спре!

Книгата обаче си остава за вино и в нея ще откриете много любопитни случки, които авторът е преживял по време на общите си начинания с хора в света на виното както в Калифорния, така и в Бургундия. Французите, разбира се, остават прекалено груби и дълбоки отпечатъци в крехката американска душевност (казвам го, защото ние тук не бихме се впечатлили толкова, колкото един изряден и учтив американец). Рей е потресен от действията на един от партньорите си, който хем му предлага помощ в началото, хем после започва да завижда и да прави всевъзможни мръсотии на нашия автор. В същото време отзивчивите хора, склонни да му помагат, не са никак малко и това също го изненадва, но този път – приятно!

Това, което искам да спомена за финал, е може би нещото, което ми достави най-голямо удоволствие от книгата: за пореден път е дадено показно как зад успехите на един мъж стои едно силно, решително и непоколебимо женско рамо. Ситуациите, в които нещата се обръщат на добре, винаги произтичат от съвети или решения на съпругата на Рей, която изглежда има безпределна вяра във възможностите на човека до себе си. Ние можеше и да не го разберем, ако авторът си беше премълчал, но напротив – той подчертава колко много е направила неговата половинка по този вълнуващ път към Бургундия и каква страхотна движеща сила може да бъде доверието на хората, които те обичат. Леко отклонение: В общи линии техният тандем ми напомня за двойката Фродо и Сам. Който е чел „Властелинът на пръстените“ знае, че единият от хобитите нямаше да постигне нищо, ако не беше другият. ;)

Сега, когато пиша тези редове, си давам сметка, че книгата наистина ще ви обогати с доста познания – както за божествената напитка, така и за човешките взаимоотношения и различните характери. Хубаво е да прочетеш „Пътят към Бургундия“ и е хубаво именно с една обобщаваща книга да приключим и винената седмица, на която се насладихме в компанията на нашите читатели.

Девора

п.п. Разлистете книгата ето тук!

Categories: Биография, Други, Хумор, художествена | Вашият коментар

Разказите (и съветите) на Doctor Wine

Wine3

Вчера ви разказахме за книга, която може да послужи като встъпление в необятния свят на виното, а днес мислим да представим нещо за най-отдадените почитатели на ароматната течност. Това ще стане, като прескочим етапа на запознанството и ухажването с виненото изкуство и минем направо към една друга действителност, в която познания за имена, години, реколти, провинции и изложения са част от ежедневието на нашия читател. Искам да се извиня именно на тези хора, тъй като за книгата ще им разказва лаик (както вече споменах в предходното ревю), но ще ги успокоя с това, че разлика от мен, Даниеле Чернили цял живот ври и кипи в дискусии за любимата си напитка, съчетани с не малко изпити литри от нея, така че бъдете сигурни – има какво да научите и вие! Това, че работата му е да пише за виното, гарантира редове, които са полезни и максимално изчерпателни и обосновани.

Разказите (и съветите) на Doctor Wine“ е най-трудната книга за един прохождащ винолюбител, защото изобилства от фактология, имена на хора и вина, реколти и конфликти между големите имена във винената индустрия. Написана е за хора, които вече знаят: знаят кой е този и онзи, знаят какво точно се е случило по време на някое изложение през миналия век, а от всичко са най-добре запознати с това кои са любимите им изби в Италия и кои са хората, които стоят зад тях. Даниеле Чернили работи дълго и упорито над това да бъде известен винен критик и като такъв не спестява личното си мнение при всеки удобен случай. Представям си как някой от познатите му чете книгата и му настръхват косите при посланията между редовете, защото и такива има. Усетих ги аз, като обикновен читател, представям си какво би било за хора, които всъщност разбират за какво точно става въпрос…

Не знам защо първото, което ви споделям, са именно тези симпатични забележки от страна на автора, но ще побързам да изясня, че една голяма част от книгата му е посветена на срещи и спомени с различни винопроизводители, като за мнозина от тях Чернили открива хубави думи да ги опише и да ни разкаже за срещите им. Тези, за които си спомня с най-голямо умиление, в повечето случаи са покойници и страниците, посветени на тях, неимоверно започват или свършват с „за жалост той вече не е сред нас„… Звучи така, сякаш Даниеле е малко встрани от останалите и не признава особено успехите на своите съвременници, но за мен беше любопитно да прочета една книга, която се различава от романтичните и понякога захаросани истории на другите автори. На всеки е ясно, че винопроизводството не може да се хвали само с мили и хрисими хора, които са сбъднали всяка една от мечтите си и разказват за това едва ли не поетично. Има и циници, които си служат с ирония, вместо с общоприетото чувство за хумор. Струва ми се, че Даниеле Чернили е именно такъв и точно това негово качество е довело до написването на глави като „Човешки типове„, където ни запознава с основните типажи хора, които са посещавали винените му курсове. Сарказъм, нотка чувство за хумор и щипка тъга – така се усещат нещата в тази глава.

Най-ценното за запаления любител, който посегне към книгата, ще е четвъртата част, в която Чернили описва най-добрите вина, които е опитал за тридесет години дегустация. Той го прави не просто чрез някакъв „топ списък“, а с обосновано мнение за реколтата, производството, вкусовите качества и всичко друго, което може да се разкаже на професионален език и което аз не мога да предам. Най-много обаче разказва за хората. Познанията на автора, изключително детайлни, ви „заливат“ от страниците. Това е книга, която трябва да се чете бавно, да се препрочитат пасажи и по възможност – да върви с чаша вино от списъка на Даниеле. Сигурна съм, че там ще откриете и вие по някоя мечтана бутилка!

Девора

Categories: Биография, Други, Професионална | 4 Коментари

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: