Интервю

Автобиографията на Михаил Калашников

Новината, че предстои издаването на български език на книга, посветена на най-известното оръжие на ХХ век – автомат Калашников, ме накара да изровя от паметта си едно заглавие, което бях пропуснал преди няколко години при излизането му. Става въпрос за малката книжка „Моят живот в бури и откоси“, събрала спомените на съветския оръжеен конструктор Михаил Калашников. Изд. „Рива“ я пуснаха на пазара през 2011 г., но докато стигна до нея, вече беше изчезнала от рафтовете на повечето книжарници.  Сега любопитството ми се изостри и с малко късмет успях да открия една изостанала бройка в „Хеликон Витоша“.

kalashnikov-bioФренската журналистка Елена Жоли публикува през 2003 г. книгата си, която написва в резултат на разговорите си с вече доста възрастния Михаил Калашников в дома му в затънтения уралски град Ижевск. Освен нейните коментари и обяснения за контекста на разказваните събития, Жоли се е постарала да запази автентичния разказ на конструктора. Казвам „конструктор“, защото трудно можем да наречем с друга титла човека, останал в историята като създател на АК-47, колкото и спорен да е този факт. Той не е нито инженер, нито има някакво образование. До края на живота си не става директор на оръжейния завод, в който работи, а запазва единствено титлата си „главен конструктор“. Въпреки това е генерал и носител на всички възможни съветски и руски държавни отличия. Твърде любопитно…

Още по-любопитен е въпросът с действителното изобретение на автомат „Калашников“. Много източници твърдят, че заслугите за това са на немския конструктор Хуго Шмайзер и екип от други немски специалисти, които през 50-те години са изпратени да работят именно в Ижевск. Шмайзер е създателят на една от първите автоматични пушки в света – оръжието Stg 44, което в края на войната влиза на въоръжение във войските на Райха, а трофейни бройки от него бързо попадат в ръцете на руснаците, които оценяват високо достойнствата му. Изумителна е дори визуалната прилика между Stg 44 и АК-47, макар да се водят доста спорове доколко конструкцията на двете оръжия наистина е сходна. Защо отварям тази скоба ли? Защото, въпреки очевидните съмнения, в книгата си Калашников дори не споменава името на Хуго Шмайзер (ок, споменава го веднъж, но по съвсем друг повод). Което е малко странно, сякаш.

Човекът, когото виждаме в „Моят живот в бури и откоси“ е едно печално творение на сложната епоха, в която живее, един завършен homo sovieticus. Книгата започва с ужасяващи разкази за детството и ранните години на Миша, в периода на разкулачването, когато семейството му е депортирано в Сибир. Болезнено откровение за социалните катаклизми, разтърсили селата по онова време. „Децата знаеха кои от местните хора подкрепяха депортирането в Сибир и лишаването от граждански права на онези селяни, и в училището се пренасяха разделенията, търканията и разногласията между бедни и богати. Разменяните обиди и упреци понякога завършваха с всеобщи стълкновения. Децата си отправяха заплахи, наричаха се кулаци и експлоататори. Нарочените винаги бяха смятани за инициатори на разправиите дори когато те чисто и просто се отбраняваха и защитаваха“.

Зловещите картини на депортацията и изнурителния живот в Съветския съюз през 30-те години всъщност са доста по-интересни от следващите страници, които разказват за същинската работа по създаването на най-известния автомат в света. Както вече споменах, липсва каквото и да било за Хуго Шмайзер, макар темата за „заимстването“ все пак да намира място в мемоарите на Калашников. Така например той признава, че в ранните си разработки бил заимствал детайли от американската пушка „Гаранд“. Друга съществена липса обаче, която установих, е тази на техническите детайли. Тях просто ги няма. Великият конструктор разказва за тестовете, за преработките, за комисиите, за конкурентите си, но не и за детайлите на автомата, които го правят толкова успешен. Как се е стигнало до едно или друго решение, кое е уникалното в него – представям си, че всеки създател естествено би изпаднал в логорея, докато описва „отрочето“ си. Не и Миша Калашников. Той е лаконичен, спестява доста подробности и умело насочва разказа си в други посоки.

Всъщност, есенцията на цялата книга е събрана в предговора от Елена Жоли. Мемоарите на самия Калашников премълчават тактично ключови моменти от създаването на автомата, но пък рисуват образа на един човек, който идеално се вписва в понятието „homo sovieticus“. Сложен, неразбираем образ, който не предизвиква никакви симпатии, дори напротив. Репресиран от политиката на Сталин, по-късно като депутат той му ръкопляска в несвяст, защото никой не иска да спре да пляска пръв. Края на Съветският съюз възприема като предателство спрямо родината си. Смята, че Германия е трябвало и досега да плаща репарации и се отвращава, че „сега протягаме ръка за просия пред тази нация„. Думите му са пълни с противоречия, като това: „След разпадането на СССР манталитетът на хората се промени, те започнаха да се плашат един от друг“. Чак тогава ли, мисля си…

Въпреки всичко мемоарите на Калашников са любопитен поглед към спорната личност на човека, оставил името си като създател на най-смъртоносното оръжие в света. Трябва да се четат с едно, дори с две наум, но показват с една човешка съдба толкова много от съветската действителност и съветския начин на мислене. И говорят много дори за това, което премълчават.

Публикувано от Георги

Categories: Военни, Интервю, Мемоари | Вашият коментар

Вкусно с Йоли

Познавате Йоли от нейния блог, може би от предаването „Юлисима“, а нищо чудно да сте се срещали покрай музиката – нейната голяма любов. Няма значение откъде ви е познато това усмихнато лице – важното е, че нейната лъчезарност са накарали и вас да се усмихнете, а пъстрите и апетитни рецепти, които тя приготвя, са ви провокирали да се поразвихрите в кухнята. Йоли готви с желание, любов и фантазия, а когато реши да представи на читалите своите произведения, снима на пъстрия цветен балкон с едно малко апаратче. Йоли е и иноватор във фотографията – тя съчетава снимането с изобретателността и пластичността на тялото, за да успее да получи желания кадър. Чудите се какво имам предвид? Ами помислете си колко живот трябва да предадеш на една снимка, направена на балкона, за да се получи усещането, че е направена в някое китно селце, на свеж планински въздух, на голямата поляна, пълна с цветя и ароматни билки.

Повод да поканим Йоли за интервю в Библиотеката е нашата нова тематика – кулинарните книги. Оказа се, че освен хубавите романи, обичаме много и вкусната храна, затова в нашата библиотека можете да намерите куп списания и книги с кулинарна тематика. Щастливи сме да започнем това ново начинание с български автор, а още по-радостни сме от факта, че Йоли е един от любимите ни кулинарни блогъри. Нейната първа книга „Вкусно с Йоли“, издадена от издателство Ciela, вече е в книжарниците, а сигурни сме – успяла е да стигне светкавично и до много библиотеки в нашите домове.

За чудната книга ще ви разкажем подробно другата седмица, след като приготвим някои от рецептите, а днес ще ви запознаем с нейната слънчева авторка, с която си поговорихме за любимите ястия, книгите и сбъдването на мечтите:

Йоли , поздравления за първата готварска книга с твои рецепти! В едно свое интервю си пожелаваш красиво издание с грабващи и вкусни снимки. Ние вече имаме тази книга и можем да потвърдим, че мечтата ти се е сбъднала. Какви други мечти станаха реалност покрай издаването на „Вкусно с Йоли“?

  • Благодаря ви за поздравленията, както и за поканата да ви гостувам . Много сте мили и дано заслужавам всички тези хубави думи. Да, книгата вече е факт и наистина съм много щастлива. Радвам се като малко дете. Наистина исках тя да бъде с хубави снимки, да изглежда вкусно. Много измъчих художника на „Сиела“ с моите снимки. Сами разбирате, че те са съвсем любителски и бяха с малки размери, напълно неподходящи за печатно издание. Затова в книгата има и малки снимки, но Дамян Дамянов  направи наистина каквото можа. Много съм му благодарна. Не знам дали са се сбъднали или ще се сбъднат някакви определени мечти покрай издаването на тази книга. Просто защото аз готвя само за удоволствие и не развивам това професионално. Все пак наистина мечтая книгата да се хареса на хората и те да готвят по нея. Дано се случи това.

Как си представяш твоя читател? Този на блога и този, който вече държи книгата в ръце?

  • Сигурна съм, че моите читатели са точно такива като мен. Съвсем  обикновени и нормални хора. Хора, които обичат красивото и вкусното. Наистина не е нужно да си представям как изглежда моят читател. Сигурна съм в това, което казвам.

Споделяла си неведнъж, че баба ти е тази, от която си наследила кулинарните си умения. Ще намери ли читателят някоя от бабините рецепти в твоята книга?

  • О, разбира се! Рецептите на баба ми са просто незаменими. Непрекъснато готвя това, което съм  научила от нея, то присъства ежедневно в кухнята ми. Понякога го изменям леко, но в повечето случаи оставям  нещата непроменени, защото само бих ги развалила.

Ние вече сме набелязали няколко рецепти, които да изпробваме съвсем скоро. Какво е любимото кулинарно изкушение на твоите приятели?

  • Приятелите ми много обичат да похапват разни дребнички неща, предястия и салати например. Но  като че ли най-много им харесват десертите.

Хубава книга, удобен диван, чаша ароматно кафе, а в малката чинийка на масата има…?

  • Май нищо няма в малката чинийка. Много обичам да правя сладки неща, но не обичам много много да ги хапвам. Моето кафе никога не е придружено с каквото и да било. Пия го напълно самостоятелно, чисто , силно и без никакви добавки. Може да  ми се смеете, но сега ще ви кажа как най-много обичам да чета книга. Поизлегнала се на дивана и чоплейки слънчоглед. Обикновено си правя някаква фуния от хартия и …. страшно става. Но от дете го обожавам това като чета.

А коя е книгата?

  • Като всеки човек и аз имам своите любими неувяхващи заглавия. Нека почна с детските. „Мечо Пух“, „Приказки по телефона“, „Алиса“, „Малкият принц“  и куп други. Никога не ми омръзва да ги препрочитам. Родари и Милн ги знам направо наизуст и не спирам да ги цитирам в ежедневието. Иначе умирам за „Швейк“, „Дванайсетте стола“, „Сто години самота“. Чета Хемингуей винаги с удоволствие, а в момента книгите на Исабел Алиенде.  Е, стига толкова, не мога да изброя всичко.

Слушаш ли музика, докато готвиш? 

  • Не, не слушам  нищо докато готвя и още по-малко като чета. Раздвоявам си съзнанието така. Освен това съм доста пренаситена от звуци и искам като се върна от репетиция малко тишина. Препоръчвам на всеки да се опита да чуе тишината. Понякога тя е най-хубавата музика.

Ще ни разкажеш ли някоя комична история от твоята кухня, която не си споделяла досега с никого?

  • Май не мога да се похваля с нещо подобно. Разбира се, че съм  имала несполучливи изпълнения, но са безинтересни. Например да изгоря нещо, да го пресоля или пък да се втечни някой крем … Не е интересно. Веднъж бях сложила сода за хляб в каймата вместо сол и като се пържеха кюфтетата взеха ужасно да се пенят, но пък станаха пухкави и сочни.

Девора

Categories: Интервю, кулинарно | Вашият коментар

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: