Коледа

„Писма от Дядо Коледа“ на Дж. Р. Р. Толкин

Светът познава Дж. Р. Р. Толкин преди всичко като автор на величествения епос „Властелинът на пръстените“, на „Хобит“ и на преданията от Средната земя. Далеч по-малко са онези, които са наясно с неговия гений като лингвист, познавач на староисландски и създател на няколко езика. А още по-малко пък са читателите, докоснали се до интимния свят на Толкин, в семейното му гнездо, където – освен строг и консервативен съпруг, виждаме любящ баща и неуморен разказвач на истории. Част от тези истории професорът пише под формата на писма от името на Дядо Коледа.

 pisma-ot-diado-koleda„Всяка Коледа, обикновено в последния момент, Толкин описвал най-новите събития на Северния полюс с треперливия почерк на Дядо Коледа, подобните на руни букви на Полярния мечок или равното писмо на Илберет. После добавял рисунки, написвал адреса на плика (като слагал печати от рода на „Чрез куриер гном. Спешно!“ и рисувал и изрязвал изключително реалистични марки от Северния полюс“, пише неговият биограф Хъмфри Карпентър.

И ето че този декември на българския книжен пазар се появиха в прекрасно издание „Писма от Дядо Коледа“. Разлиствам ги и си мисля – не знам какъв труд кипи на Северния полюс в дните преди Коледа, но едно е сигурно – в офиса на „Колибри“ като в работилничката на добрия старец са изпипали истинско книжно бижу. Твърди корици, гланцирани страници и преди всичко оригиналните илюстрации на Толкин, както и фотокопия на самите писма. Книгата е истинско пиршество за очите и умовете на читателя!

Писмата на Толкин… така де, на Дядо Коледа, ни показват един любящ баща с невероятна фантазия и усърдие в целта си да създаде максимално автентична представа за добрия Николас на децата си. Написани с характерен почерк и изпъстрени с коментарите на Полярния мечок (винаги с купища грешки) или личния му секретар Илберет, тези писма трогват с разнообразието от причудливи истории и голямото внимание и време, което авторът е посветил на тях. Самите истории се въртят преди всичко около пакостите на Полярния мечок, който обикновено чупи по невнимание я нещо ценно, я самия Северен полюс, или пък заспива във ваната и наводнява цялата къща. Често има и драматични нападения от гоблини, които винаги биват отблъснати (отново с активното участие на Полярния мечок). Понякога си личи, че затрупаният с работа професор е намерил време за писмата в последния момент и се извинява, че не е успял да напише по-дълго писмо или да нарисува повече илюстрации. Но лесно можем да си представим какво впечатление са предизвиквали тези необичайни писма у децата, които на свой ред пишели до Дядо Коледа писма и поръчки за подаръци.

tolkien-02

Толкин пише своите писма от Дядо Коледа чак до 1943 г., когато едно по едно децата вече са излезли от възрастта, в която Коледа означава трепетно очакване на добрия старец. И макар в тях да няма нищо от фантастичния свят на Средната земя и по-късните произведения на оксфордския професор, досегът с тях обогатява още повече образа на този невероятен литературен гений. Прекрасно четиво за Коледа!

Публикувано от Георги

Categories: Детски, Коледа, Фентъзи | има 1 коментар

Къпиновият дух и жълтоклюното птиче

kypinowiqt_duhДетските книжки са истинско съкровище, на което се радваме дори ние, порасналите деца. И защо не? Все пак между твърдите или меки корици, обсипани с илюстрации и чудновати истории – всичко е труд на големи хора с големи сърца и нестихващо въображение. Понякога детските книжки носят наслада най-вече с илюстрациите си, дори приказката или историята да не е толкова силна и впечатляваща. Друг път обаче в разказаното за децата има по-дълбок смисъл, който може да бъде замаскиран под формата на едно старо дърво и неговата издънка, които ще се превърнат в символ на новото начало. Хайде заедно да придружим Къпиновия дух в неговата разходка, за да разберем какво се случва в книжката!

kd_2 kd_3 kd_4

Да, той среща едно старо дърво и едно малко птиче. Между тримата бързо се завързва приятелство – искрено и непринудено, точно както става и при малките деца. Героите в книжката са скромни, но изпълнени с добродетели, които Феридун Орал по-скоро подсказва, отколкото да натрапва на малкия (и голям) читател. Неочаквана раздяла ще припомни на малкото жълтоклюно птиче най-тъжните песни, които знае, но надеждата и вярата, че едно приятелство не може да си отиде току така, може би ще се окажат достатъчно силни, за да върнат към живот това, което изглежда завинаги загубено.

kd_1

Къпиновият дух и жълтоклюното птиче“ е прекрасен коледен подарък за децата, които обичат или тепърва ще се учат на любов към книгите. Макар илюстрациите да са целите в снежинки, книжката е топла и „уютна“- точно такава Коледа си пожелаваме и ние!

Девора

Categories: Детски, Коледа, Приказки | Вашият коментар

Лешникотрошачката

leshnikotroshachkataПредставете си зимно утро, уютната атмосфера на вашия дом, един или повече мачугани, копнеещи за вашето внимание, маса, отрупана с лакомства за закуска и топли пижами и чорапи. Настанили сте се удобно на дивана, обградени от пухкави възглавници, и е време да започнете деня с… приказка! По подобен начин ще започне и днешният ден – с красивата история „Лешникотрошачката“ – една класика, която не бях чела от дете и бях позабравила. Радвам се, че тази коледна история стигна до мен преди празниците, за да създаде празнично настроение с шарените си картинки и топла история за приятелство и обич.

Винаги съм твърдяла, че детските книги са и за възрастни. Новото издание на „Лешникотрошачката“ на Софтпрес обаче е специално адаптирано и преразказано за най-малките – с по-малко текст и изобилие от картини, цветове и детайли. Книжката е толкова пъстра, че няма как да не грабне вниманието ви още с корицата и да го задържи до последната страница. Листовете преливат от вкусни бисквити, целувки, сладоледени топки, захаросани плодове, блокчета шоколад и какви ли още не изкушения. Играчки за момиченца и момченца преливат от рафтовете в детската стая на Луиза, Мари и Фриц, а елхата проблясва от светлината на восъчните свещи. Малки мишоци се разхождат храбро из страниците на книжката, но пораженията, които нанасят, си остават само в историята.

Илюстрации: Ана Григориев

А историята… Дали я помните? 
Малката Мари получава любопитен подарък от чичо си Дроселмайер, който е свикнал да изненадва децата в семейството с какви ли не причудливи играчки. Загрижена за малкия войник-лешникотрошач, Мари се оказва въвлечена в необикновените приключения на нейните играчки, които се борят срещу лошите мишки, за да развалят една стара магия. Разбира се, Мари научава всяка подробност с времето, а накрая може би всичко ще се окаже един красив коледен сън… Или пък не?

Лешникотрошачката“ е второто ни предложение за подарък за най-малките за тази Коледа. Сигурна съм, че ще ги грабне и ще ги спечели, а историята ще бъде препрочитана много пъти.

Девора

Вижте и другата ни идея за детска книжка под елхата – „Моите красиви рога“ ето тук.

Categories: Детски, Коледа, Приказки | Вашият коментар

Една топла зимна история

PilherКоледният дух все още не се е появил, макар вече малко или много всеки да отправя поглед към декември. Дори не ми се говори за абсурдната ситуация, в която в края на октомври молове и магазини се окичиха с гигантски коледни топки и бели снежинки, докато навън си беше истинско циганско лято с пъстри листа и почти +20 градуса температура. Искаше ми се да ви разкажа за книгата на Розамунде Пилхер, когато вече е натрупал снежец, а в програмата ви се очертава приятна почивка пред някоя камина или поне пукаща печка на дърва. Но ще ви разкажа сега – за да се опитам да създам за вас, както и за себе си, коледно настроение, недокоснато от лъскавините по витрините и истерията около коледния бонус.

Зимно слънцестоене“ е четиво, на което можете да отделите време по коледните празници, а  и не само. История за любов, но преди всичко човешка добрина, нарисувана от авторката по един наивен, предсказуем, но очарователен и топъл начин. Малко са нещата в книгата, които истински ще ви изненадат, но за сметка на това толкова свиквате с героите, че няколко дни, след като сте прочели и последната глава, продължавате да посягате към нея, все едно има още нещо да се случи и ви е любопитно какво правят Елфрида, Оскар, Люси, Сам и Кери. Това са главните герои в романа и чрез емоциите на всеки един от тях, представени в различни глави, ще минаваме през историята, която сякаш им е отредено да изживеят заедно.

Оскар и Елфрида са вече възрастни, всеки със своето дълго минало, но въпреки това – с неизчерпаем заряд да обича и да бъде обичан. Признавам, че тяхната история ми беше най-странна, най-неправдоподобна. Началото на тяхната връзка е белязано от трагично събитие и не мога да си представя как човек може да отвори сърцето си за други хора само месец, след като е загубил най-скъпото си. Настрани от драмата на Оскар обаче, в книгата протичат забавни сюжетни линии, които в крайна сметка се заплитат и строяват няколко напълно непознати един за друг хора в общо хармонично съжителство. Кери и Люси отиват да прекарат Коледа заедно с Елфрида, която пък живее с Оскар в къща, оставена му в наследство. Няколко дни преди празника, принуден от обстоятелствата (затрупани от сняг пътища), Сам се присъединява към веселата компания и петимата успяват да помогнат сами на себе си, както и един на друг, за да забравят всички ужасни и не чак толкова страшни неща, които са се случили през годината.

„Лошите“ герои в книгата са описани малко като в детски игрален филм на Дисни – егоистичната баба, която не иска да се грижи за внучката си; майката-авантюристка, която зарязва детето си, за да се ожени за богат американец; неприятната жена с нахакана походка и зло куче… Всички тези хора са като хартиени кукли и си мисля, че Розамунде толкова е искала да подари на читателите си една красива и изпълнена с добрина книга, че е вмъкнала неприятните герои, само колкото да има малко повече цвят и все пак да вдига кръвното на останалите от време на време.

Докато четете „Зимно слънцестоене“ няма как да не ви се прииска човешките взаимоотношения да бяха точно толкова прости и добронамерени, колкото са те за героите на Пилхер. Пожелавам ви празнично настроение и без повод – просто ей така! :)

Публикувано от Девора
Книгата бе предоставена на Библиотеката от КК „Труд“

Categories: Драма, Коледа, Любовни, художествена | Вашият коментар

Всеки ден е магия с Чарлс Дикенс

dikensЧервената книжка с произведения на Чарлс Дикенс излезе преди Коледа със заглавие „Коледна магия“. Макар празниците да отминаха и вече да сме на съвсем друга вълна, ще си позволя да ви препоръчам това четиво, защото без значение заглавието – Дикенс си е Дикенс и магията на неговите повести не се влияе нито от времето, още по-малко от сезоните. Трудно ще ми е да напиша много, защото ми се иска просто да ви кажа: „Прочетете!“, но все пак ето какво ще намерите между твърдите корици на това издание:


Две повести са се сгушили на топло: „Щурец в огнището“ и „Сделка с призрак„. На страниците пък от време на време „изникват“ детайлните илюстрации от художници като Джон Лийч, Ричард Дойл и Кларксън Станфийлд, които допринасят за по-ясната представа за света, описан с думи. Преводът е истинско удоволствие, но това са само външните признаци, които са просто средство. Истинската магия се крие в разказа на Дикенс, в начин, по който поднася информацията, навързва невидимите нишки между съдбите на героите, представя човешката страна дори на най-коравосърдечния човек и вярата, че накрая, независимо от всички съмнения, терзания и мъката, която само някой с изстинало сърце може да причини, доброто и истинското щастие са способни да творят чудеса.

06

 

Щурец в огнището“ е по-жизнерадостната от двете повести и историята ми напомня малко на комичните ситуации, които се получават от обърканите, недоизказани и необяснени човешки мисли и действия в някои произведения на Шекспир. Не мога да кажа обаче, че усмивката ще се появи на лицето ви преди да е дошъл самият край на повестта. Защото за да заслужат щастието си, героите на Дикенс трябва да минат много труден път, който започва и свършва в тяхната собствена душа. Точно заради това този ненадминат автор може дори да те разплаче, може да те накара и да стоиш много време загледан в текста, недоумявайки как е могъл да се изкаже така, че да те накара да предприемеш своето собствено пътуване към себе си.

Сделка с призрак“ е като тъмна сянка, която ни показва последиците от това да забравиш, което ни лишава от възможността да простим. Много силно е било желанието на автора да ни покаже колко страшно може да бъде да се лишиш от себе си, да загърбиш спомените си, да изтриеш чувствата си. Едно малко дете се превръща в събирателен образ на всичко лошо, което може да сполети не само конкретния човек, но и цял народ. „Всичко в това изоставено създание е мъртва, безплодна пустиня.“ За да има такива създания са отговорни всички, които подминават проблемите със затворени очи, устремени единствено към собствените си цели.

И двете повести обаче имат нещо общо и това е опрощаващият и даващият безрезервна обич и подкрепа образ на жената. Дали ще е Дребосъчка или Мили, тя винаги е там, където хората имат най-голяма нужда от топлина, домашен уют, добра дума или верен приятел. Дори не дотам симпатичната госпожа Тетърби, която непрекъснато хока малкия Джони, не се оставя на самосъжалението, а винаги е готова да създаде топла семейна обстановка за многобройната си челяд.

Четете Дикенс, защото от магия имаме нужда не само по празниците, а целогодишно.

Публикувано от Девора
Книгата бе любезно предоставена на Библиотеката от изд. ЕРА

Categories: Коледа, художествена | Вашият коментар

Малка коледна енциклопедия

Последният месец от годината вече е факт и ако всички лампички и гирляндчета, които накичиха по касите на големите магазини още на първи ноември не са никак достатъчни, за да ви създадат коледно настроение, ето една книга, която със сигурност ще успее.

Малката коледна енциклопедия получих като подарък преди 2-3 години, но така и не я бях изчела от начало до край. Захванах се с тази приятна задача отрано, за да събера колкото се може повече коледни идеи, които да приложа за идната Коледа. Бързам да ви разкажа за енциклопедията, така че да имате време и вие да се снабдите с това толкова малко като размери, но толкова пълно с информация четиво.

Енциклопедията е разделена на няколко части, от които ще получите различна полза. Началото е вълшебно и се е паднало на коледните приказки и разкази, станали известни по целия свят. Две от любимите ми коледни приказки – A Christmas Carol и Gift of the Magi са истории, които обичам и никога няма да престана да препрочитам. След прозата обаче идва ред на лириката, а след нея и на коледните песни. Случи се така, че когато четях този раздел, бях прекалила с черния чай и будувах до 6 сутринта. Това обаче ми даде възможност, тъй като бях самичка вкъщи, да си попея, докато чета… Страхотно изживяване! Всичко живо спи, а аз си припявам Jingle Bells достатъчно тихо, за да не събудя съседите, но достатъчно силно, за да си създам малко коледно празненство още през ноември. Още по-забавно стана, когато дойде ред на We wish you a Merry Christmas… Да, повтарях примерно всеки ред по няколко пъти :) И да – не е много нормално :P

Но да се върнем на книжката – тя продължава с рецепти и съвети за това как да ароматизирате Коледата си с любимите печива, както и полезни примери за това как да разчупите обстановката, какви подаръци да подарите, дори как да ги декорирате и аранжирате. Изключително забавно е въведението в предпоследната част, което започва в този тон: недейте да изтрещявате, защото е Коледа. Направете малко йога, отпуснете се и после разкажете играта на банковата си сметка… или на касичката. Не се шегувам – прочетете и ще го усетите и вие. Колкото и неприятно да звучи, и двете неща са си истина. По Коледа всички масово изтрещяваме от притеснение по един или друг повод, а накрая се разоряваме с пазаруването на нужни и ненужни подаръци. Така че – take it easy. Но не взимайте присърце всичко написано в тази книга – като например идеята да започнете да спестявате от тази година за подаръците за следващата. По-добре пробвайте с нещо, направено от вас, а ако човекът отсреща не е в състояние да го оцени, най-добре изобщо не му подарявайте нищо. 

В края на книгата ще се запознаете с начина, по който се празнува Коледа на различни места по света, а единствената идея, с която аз мога да допринеса към написаното, е да не забравяте да подарите нещо и на себе си. Ако сте били добро дете. :)

Щастлив декември!

Публикувано от Девора

*Christmas cyclopedia by Kris Kringle

Categories: Коледа, Лирика, Приказки, Разкази, кулинарно | Вашият коментар

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: