Научнопопулярна

Червеният октомври и революцията, която промени света

Емблематична годишнина отбелязваме днес, точно на днешния ден. 100 години от началото на Октомврийската революция, която промени света по начин, неочакван за никого до този момент. Начин, твърде различен от обещаното, и с твърде дълготрайни последици, за да подминем тази годишнина незабелязано. Представям си какво би било на този ден, ако у нас все още на власт беше комунистическата партия. Представям си мащаба на бутафорията, на лъжите, на празните хвалебствия. Близо половин век продължи за нас този унищожителен експеримент. Руснаците страдаха повече. Щетите и при двата народа, както и в цяла Източна Европа, са неизчислими. Но въпреки тях, днес имаме свободата да знаем. Да се информираме. Или да не се.  Да научим истината, ако имаме желанието за това. Да се заровим в източници на факти, вместо да повтаряме като папагали пропагандните лъжи. Да си представим цялата картина на промяната, която Октомврийската революция наложи с кръв и оръжие на света. И да сме благодарни, че експериментът й все пак се провали. Уви, за някои доста късно, но се провали.

Вкъщи имам цял рафт с книги, посветени на щетите. На терора, на лагерите, на престъпленията, причинени от комунизма. В Съветска Русия, в Унгария, Северна Корея, България, Чехия. Шаламов. Солженицин. Евгения Гинзбург. Гросман. До този момент обаче не съм се задълбочавал в книги, описващи как започва всичко. Винаги ми се е струвало твърде, твърде сложно. По руски сложно. Необяснимо. Загубвах се в понятия като „егери“, „меншевики“ и „троцкисти“, които се срещаха постоянно при изброените автори. Имах нужда някой да ми го обясни простичко, ако е възможно. Кой какъв е в този убийствен пъзел? Как започва всичко? Кой дръпна спусъка? Кой позволи на стихията да залее Изтока?

Потърсих отговорите в една книга, която ми се стори тъкмо като за случая. „Октомврийската революция“ на бившия британски агент под прикритие Дъглас Бойд излезе на български език от „Сиела“ преди няколко седмици, за да улови момента на знаковата годишнина. И да даде някои отговори на онези, които преливат от въпроси. Обемът й от малко над 200 страници ме учуди, но и зарадва. Нямам възможност да чета грамадни тухли в последно време, а и исках нещо систематизирано и обобщено, без излишни подробности. Това обаче се оказа и нож с две остриета. За Октомврийската революция, както се убедих, просто не е възможно да се пише в телеграфен стил, кратко, ясно и подредено. Защото тя самата е хаос, чудовищен в своите мащаби и напълно неразплетим.

Бойд започва с кратко въведение за някои от имената, превърнали се в символи на революцията. Ленин, Сталин, Троцки, Маркс и Енгелс. За всеки от тях са изписани десетки хиляди страници, тук авторът се е постарал да синтезира основното в по 2-3 страници. Отделено е внимание на обстановката в имперска Русия в началото на ХХ век и на първите признаци за изостряне на социалното напрежение, довели до размирици. Бойд се спира на личността на Николай II, само за да изтъкне негативното си мнение за способностите на царя и неговото подценяване на ситуацията, нежеланието да направи каквито и да били промени и в крайна сметка неговата безпомощност пред лицето на историята. Същевременно повдига завесата над твърде любопитната подкрепа, която получават болшевиките от Германия в разгара на Първата световна война и идеята на Берлин да финансира революцията с цел изваждането на Русия от войната.

Всъщност за малка като обем книга, мястото, отделено на военновременната обстановка е учудващо много. Бойд проследява бойните действия на руснаците срещу силите на Тройния съюз в териториите на днешна Румъния, Полша и Украйна, състоянието на войските, различните настроения за и против войната. Безспорно Общоевропейската война е катализатор за революцията, но на мен лично ми се струва, че фокусът върху това в книгата изглежда твърде пресилен на фона на множество други бели петна. На февруарската революция също е отделено подобаващо мнение, докато, колкото и да е парадоксално, за събитията от онзи прословут октомври 1917 г. има буквално няколко реда. Не се шегувам. В книга, озаглавена „Октомврийската революция“, октомври е споменат толкова бегло, че просто се губи в лавината на събитията. Впечатляващо обаче е разкриването на широкия революционен фронт, който всъщност довежда до краха на империята. И докато лексиката от последвалите години повтаря неуморно за „болшевики“ и „болшевишка революция“, става ясно колко други сили са действали кога единно, кога всеки срещу всеки, в събарянето на монархията и дърпането на спусъка. Защо не знаем за тези „други сили“ ли? Бойд проследява съдбите на някои от тях и на изявените им водачи. Всички до един намират смъртта си в чистките на Сталин – разстреляни или, в най-добрия случай, заточени из ледовете на Сибир. За да останат болшевиките, при това „правилните“ болшевики, като еднолични узурпатори на революцията и да зададат курса към последвалата кървава диктатура.

Разбира се, книгата има и някои силни моменти. Всъщност, един. Публикуваният за първи път доклад на комисаря на Уралския съвет Яков Юровски, който е и комендант на Ипатиевата къща. Именно там, в Екатеринбург, през юни 1918 г. е затворена фамилията Романови, а настъплението на антиболшевишкия чешки легион ускорява развръзката по въпроса със съдбата им. Юровски с нечувано хладнокръвие разкрива детайлите по убийството на царското семейство. Подробностите са толкова стряскащи, че изведнъж, сред цялата документалност на текста, попадаш сякаш в „Хладнокръвно“ на Труман Капоти. Един от най-ужасяващите моменти от революцията оживява по начин, който и филм не би се справил да опише толкова добре.

Иначе в доста отношения книгата не успя да отговори на очакванията ми. Малко място е отделено на разразилата се гражданска война и различните сили, борещи се за надмощие в нея. За личности като Врангел и адмирал Колчак например се споменава твърде бегло, а това са емблематичните фигури на съпротивата срещу болшевиките. Няма особено много информация за сраженията с белогвардейците и в крайна сметка победата на червените, определила спускането на дългата болшевишка нощ над цяла Русия. Може би е разбираемо с оглед на стремежа на Бойд към резюмираност и сбитост на разказа, но липсата на тази фактология ни оставя единствено с вицовете за „белите и червените“ и Чапаев.

И все пак, било то заради кръглата годишнина или заради ефектната корица, а и заради вечния интерес към темата за революцията и за комунизма като цяло, книгата ще намери своите читатели. И дори в телеграфния си стил и формат може да бъде една стартова точка към осмислянето на онези кървави събития, тласнали света към една нечовешка диктатура и затрили живота на милиони заради едно фалшиво обещание за справедливост. Колкото до последиците, по-горе споменах няколко знакови автора, които дават много ясна представа за мащабите на терора в последвалите десетилетия. Потърсете ги. Прочетете ги. Разкажете за тях на други. Нека не допускаме пипалата на пропагандата да си проправят път отново.

Публикувано от Георги 

Advertisements
Categories: Военни, Исторически, Научнопопулярна, Политическа | 2 Коментари

Моето семейство и други животни

Джералд Даръл, дами и господа! „Поборник за правата на дребните грозници“ (по неговите думи) и лечител на всякакви депресии с изключително увлекателния си и животоутвърждаващ стил, Даръл винаги е добра идея за четене.

След като тръгнах доста хаотично с творчеството му, изчитайки с нескрита наслада „Птици, зверове и роднини“ и „Филе от Камбала“, крайно време беше да стигна и до първата книга от трилогията за Корфу, за да разбера как започва всичко. Става дума, разбира се, за „Моето семейство и други животни“, може би една от най-обичаните книги в цял свят. Пред когото и да съм споменавал това заглавие, реакцията винаги е била идентична – възглас на горещо одобрение и носталгия от четената преди години книга. През февруари тази година „Колибри“ зарадваха читателите си с ново издание на класиката и това стана повод и за мен да се запозная с най-популярното произведение на британеца.

moeto semeistvoТа, все пак… как започва всичко? Един ден многолюдното английско семейство на невръстния 10-годишен Джери решава, че климатът в добрата стара Англия не понася на здравето им. Решението идва изневиделица и петимата се озовават на гръцкия остров Корфу, където прекарват пет безгрижни, славни години. Време, което малкият природолюбител посвещава на страстта си към заобикалящия го свят и изследване на богатата фауна на острова. Компания му правят колоритните членове на неговото семейство – вечно угрижената за външния си вид сестра Марго, двамата му по-големи братя Лари – млад и увлечен в писането бохем, и Лесли с манията си по огнестрелните оръжия. Разбира се, своеобразен стожер на семейството е майката на цялото това „воинство“, а не бива да забравяме и грижовния грък Спиро, както и доктор Теодор Стефанидис. Мисля, че това прави компанията пълна, а всеки един от изброените допринася по своему за невероятно комичните истории, които не липсват в книгата.

Всъщност една от отличителните черти в творчеството на Даръл е, че наличието на конкретен сюжет съвсем не е задължително. Повествованието просто се носи от само себе си, гладко и безметежно, увличайки читателя в едно почти терапевтично изживяване. Цели страници са посветени на наблюдението на едно или друго насекомо, на дебненето на морска костенурка или отглеждането на сврака. И нито за секунда не може да ти стане скучно. Няма как и да е другояче при всички забавни истории, с които Даръл щедро ни прави съпричастни и в които семейството му има активна роля.

Докато четете увлекателните описания на този идиличен островен живот, има реална опасност да ви обхване известна завист към тези хора, прекарващи времето си в абсолютна безтегловност на красивия гръцки остров. Някои конкретни епизоди особено силно допринасят за това. В един от тях на семейството се налага да смени вилата си с по-голяма, защото Лари е поканил няколко дузини приятели да му погостуват на Корфу. В друг пък семейството се отдава на нощно плуване във фосфоресциращите води на Йонийско море сред морските костенурки… Признавам си, обзе ме пъклена завист – все пак пет дни в седмицата прекарвам в офис, ще ме разберете някак…

Но в това е и магията на книгите – да откриваш и опознаваш светове, без да се помръднеш от креслото си. А Джералд Даръл е перфектният разказвач, който ще направи това усещане съвсем истинско. И ще ви развесели искрено.

Макар „Птици, зверове и роднини“ за мен да си остава фаворит, „Моето семейство и други животни“ е задължително четиво за всеки, който иска да разпусне с нещо ободряващо и позитивно.

Публикувано от Георги

Categories: Места, Научнопопулярна, Хумор | 3 Коментари

Историята на цивилизацията, събрана в един ден

Питали ли сте се някога кога човечеството е започнало да измерва времето в дни, часове и минути? Как древните хора са ходили до тоалетната? Какво са закусвали преди хиляда години? Кога се появява алкохолът? Кога човекът е започнал да си мие зъбите? А да се облича с истински дрехи? Сигурно има десетки, дори стотици въпроси от този род, много от които понякога си задаваме без дори да имаме идея къде да потърсим отговора. Или пък са твърде хаотични, твърде разнородни, че да ги търсим в дебелите енциклопедии.

Milion godini v edin denЕ, друго си е, ако намерим отговорите в систематизиран вид, нали? Но как систематизиран? По какъв отличителен белег? Историкът Грег Дженър намира много находчив начин да го направи в книгата си „Милион години в един ден“. Той просто събира някои основни и повтарящи се ежедневно дейности и достижения на човешката цивилизация в един единствен ден. От събуждането до навиването на часовника за следващото утро и лягането за сън.

Удивително е колко много информация може да научим за развитието на човечеството от този „един“ ден. Дженър ни засипва с огромно количество факти, преравяйки историята и изваждайки само онова, което ще послужи най-добре на неговата идея – да проследи как се е зародил конкретен навик, как е еволюирал, променял се е, за да достигне до наши дни. Кога се появява нуждата да измерваме времето, кога в различните цивилизации започват денят и нощта, кой измисля дванедесетичната бройна система и в кой момент се появява и изчезва екзотичната идея за заменянето й; коя е „страната, която най-зле се оправя с времето“ – това са само малка част от въпросите, на които намираме отговор още в първата глава на книгата.

Вероятно подобно четиво би ни се сторило прекалено претрупано с информация и трудно четимо, ако не беше великолепният хумор на Дженър. Да, истината е, че се заливах от смях, докато четях. Авторът, освен невероятен ерудит, е и страшно забавен – с ироничен, пиперлив на моменти хумор, безцеремонен, умело подлагащ на шегите си дори и теми от религията и най-интимните… ъъъъ… хигиенни въпроси. Четейки го, буквално си представяш един забавен филм, в който египтяни, пещерни хора, средновековни владетели и древни китайски изобретатели се прескачат един друг, всеки добавяйки по нещо в причудливия казан на цивилизационните открития, а от него изскачат часовници с махало, канализационни системи, домашни животни, странни облекла, пръчици за хранене и какво ли още не. И като казах „канализационни системи“, се сетих само за един пример за самоиронията на Дженър, който ме накара да се хиля като зелка:

„Чистотата е отличителен белег на тази (индийската) цивилизиция, също както пасивната агресия и висенето но опашки са отличителни белези на британската култура…“

Примерът е от може би най-забавната глава от книгата, посветена на ходенето до тоалетна и проследяването на тези специфични нужди през вековете. Знаехте ли например, че английската дума toilet произлиза от toilette, което през Средновековието означава „парче плат“? Твърде любопитно е какво е представлявала тоалетната в древен Рим, колко развити в това отношение преди 4500 години са били народите в днешен Пакистан и как в Англия и в XVIII век е нещо нормално да си метнеш нечистотиите на улицата.

Още по-любопитно е как са създадени първите зърнени закуски „корнфлейкс“. Д-р Джон Келог, лекар в санаториума „Батъл Криг“ и заклет вегетарианец, се бил посветил на мисията да предпази колкото е възможно повече хора от греховността на мастурбацията. Келог препоръчвал консумацията на храни без никакъв вкус и пикантност и големи количества зърнени храни. Един ден брат му Уил, който помагал в кухнята на санаториума, забравил на огъня тенджерата с жито, в резултат на което то се разкашкало. Уил изцедил блудкавата каша, пресовал я и получил някакви житни люспи, които двамата братя решили, че все пак стават за ядене. Резултатът изненадал и двамата и станал началото на цяла индустрия, а зърнената империя „Келог“ бързо завладява американския пазар.

Приказливостта и безкрайните жокери, които Дженър непрестанно вади от ръкава си ни превеждат през обичайните „ритуали“, които извършваме ежедневно, за да проследим откога човекът отглежда домашни любимци, кога започва да създава алкохол, какви са навиците ни за обличане, за вечеря, за пиене, кога започваме да мием зъбите си… Главата, посветена на храненето, е особено колоритна и показва как са се хранили през вековете различните култури. Много любопитен е един момент от началото на XIX век във Франция, когато Наполеоновият елит обичайно се храни на маси, отрупани със стотици блюда, представляващо както огромно разточителство, така и известно театралничене. Тогава именно един руски княз – посланик Куракин, демонстрира на прием в луксозната си резиденция революционно различен метод на сервиране – на масата са наредени само прибори, а отделните ястия се сервират индивидуално – истински шок за френския елит от онова време и нещо, което днес считаме за напълно естествено.

Примерите за подобни любопитни епизоди са твърде много и неусетно стигаме до края на книгата, където денят вече е свършил, а ние се приготвяме за сън и навиваме часовника си за следващия ден – нещо, което човечеството прави горе-долу от средата на XIX век с първите навиващи се механични часовници, които заменят платените „будачи“, тропащи сутрин по прозорците на хората. Извървели сме хиляди години само в рамките на един ден. А с ерудит като Грег Дженър, при това адски забавен, пътешествието със сигурност си заслужава.

Георги

Categories: Исторически, Научнопопулярна | има 1 коментар

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: