Научнофантастични

В търсене на Нова Земя след Аварията

Преди името Тихомир Димитров да ми проговори нещо, беше просто Тишо. Писателският блог на Тишо съществува от времето, когато блогосферата у нас наброяваше шепа народ, и много преди цяла армия момиченца и момченца, заченати еуфорично покрай Световното в САЩ, да се обявят за „стари блогъри“. Та тогава Тишо споделяше лично творчество в блога си, а после извървя и Пътя Камино, за което също разказа там. Беше пуснал втората си книга „Душа назаем“ безплатно за четене в блога и като цяло бе от популярните лица в Блогосферата в онези времена, когато „блогосфера“ буквално бе агрегаторът на „Дневник“ и нищо повече от това.

avariyataНаскоро разбрах със задоволство, че Тишо не само не е зарязал блога си, както много други негови „братя по клавиатура“ от онези години, но и продължава да твори с хъс. Затова, когато ми писа с информация за новата си книга, по-точно новите две книги, нямаше как да не проявя интерес. И ето ме с „Аварията“ и „Ново небе и нова Земя“ в ръце – спретнато томче с доста нестандартно оформление. Два романа в едно книжно тяло, а всяка корица е предна. Как ви се струва това, а? Мен ме обърка в началото, докато не осъзнах колко свързани в действителност са двата романа и как трудно можем да говорим за тях самостоятелно. Историята е една, затова и „опаковката“ е съвсем логична. Като стана дума за „опаковката“, книгата впечатлява с художественото решение за двете корици – твърде рядко срещано при български автори, разчитащи на себе си и без сериозен издателски гръб.

Жанрово „Аварията“ и „Ново небе и нова Земя“ смесват постапокалиптичното с фантастиката – в тази последователност. „Аварията“ ни среща с Адам, който е на път да сключи доста изгоден брак с дългогодишната си приятелка, заможно момиче от богата фамилия. Когато обаче случайно се появява друга жена, той бързо разбира, че ще трябва да направи избор: да действа „от позицията на страха или от позицията на любовта“. Подкрепен от най-добрия си приятел, доста пропадналия Николай, Адам дръзко избира любовта и загърбва перспективата на охолния живот. Следващите месеци са изпълнени със страст, но и с мизерия, докато в един момент младият мъж осъзнава, че в любимата му е настъпила промяна. Един ден тя просто изчезва, а изтерзаният Адам решава да сложи край на живота си. Само че в същото време се случва един доста по-съществен край – този на цивилизацията във вида, в който я познаваме. Апокалипсисът идва под формата на слънчево изригване, което убива по-голямата част от населението и въвежда нови правила. Неуспешният самоубиец попада в налудничавия свят на един военен лагер, където важат законите на смахнатия началник, някой си полковник Саздов. Докато проследявате опита му да избяга от кошмарите на военните порядки, ще приближите подозрително бързо края на „Аварията“. И наистина, затворена в по-малко от 150 страници, книгата оставя усещане за набързо разказана история. Сякаш авторът е подготвял нещо по-голямо, но не е успял да разгърне повествованието. След последните страници остават и редица неизяснени неща, както и много въпроси.

novo_kor1Всичко обаче си идва на мястото, когато обърнете книгата и отворите продължението „Ново небе и нова Земя“. Там именно постапокалиптичните пейзажи отстъпват място на чистата фантастика и идеята на Тишо блясва с пълна сила. Сигурно ще се изненадате да разберете, че цялото преживяване на Адам, краят на света и ужасите на военния лагер са само сценарий на симулатор – една от стотиците игри, с които безсмъртните хора от бъдещето се развличат, докато живеят в орбита около Земята. Зелената планета е опустошена от ядрена зима, а малцината оцелели в бункерите под повърхността водят борба за оцеляване с мутирали гризачи.

Въображението на Тишо е сътворило удивителен свят, в който читателят навлиза постепенно, заедно със самия Адам – излизайки от симулацията, той временно е загубил паметта си и е подложен на специална „терапия“, която да го върне в обичайния му живот. Заедно с него научаваме всичко – и за катастрофата, опустошила Земята, и за напредъка в технологиите, позволил на хората да потърсят ново убежище далеч от нашата планета.

Резултатът е една доста грабваща история, която разпалва въображението с оригиналните хрумвания на автора. И тук обаче обемът се оказва твърде малък за подобна мащабна картина. Сигурен съм, че „Ново небе и нова Земя“ би могла да се разгърне още, с повече детайли и действия, които да изпълнят със съдържание безспорно впечатляващия фантастичен свят, създаден от Тишо. Но кой знае, може пък скоро да видим и нейното продължение. Аз лично бих чел с интерес!

Публикувано от Георги

Categories: Научнофантастични, художествена | има 1 коментар

Васил Георгиев ни изстрелва екс орбита

Спомняте ли си за какво ни подготвяше Васил Георгиев в първия си роман „Апарат“? Точно така, за един свят с изчерпани ресурси, за оцеляване само с най-необходимото. Минимализъм и отрицание на корпорациите и консумеризма. Това беше концепцията зад измисленото социално движение „Хармония“, с което един бивш маркетолог водеше война срещу свръхпотреблението.

Е, имам новина за вас. Този свят вече е реалност – ресурсите са изчерпани, светът се е провалил, свръхпотреблението е довело до разпад. София е в изтърбушени руини, между които мърляви хора обработват зеленчукови градини. Годината е 2097-а. Или поне там ни изстрелва новият роман на Васил Георгиев, дръзко озаглавен „Екс орбита“.

Ex orbitaТук главният герой Пемпо Дейстар, не особено перспективен продавач на риба, който не си спомня нищо отпреди 20-та си година, е принуден да придружи сестра си Марион до Самоград – градче на 55 км. от София, в близост до границата, където по всяка вероятност стои в забвение стара наследствена къща. Пътуването се оказва далеч по-ангажиращо от очакваното, когато Марион ненадейно изчезва, а Пемпо се сблъсква със странните птици, населяващи този изолиран район. Разбира се, странни са не само жителите на Самоград, странна е цялата конструирана от автора вселена, в която попадаме ние, нищо неподозиращите читатели. Фантазията на Васил Георгиев смесва реални места и личности с напълно измислени такива, при това със щедър превес на фикцията. Самоград е измислено населено място, както е и Света Петка (макар да има прототип, за който лесно ще се досетите), че и Човекът-риба – град на преселници, дошли от различни краища на света. Нещата се заплитат, когато научаваме за трансменталистите и последователите на Бялото учение – две противоположни философско-религиозни течения, които поставят в центъра на своите вярвания Разума. Но докато според трансменталистите човекът „не е самостоятелен индивид, а неделима част от Единното същество“, то Бялото учение проповядва Всеобщия български разум-организъм. Или накратко – всички хора дълбоко в себе си са българи. Налудничаво ли ви звучи? Е, нищо не сте видели още! Защото иронията на Васил Георгиев по мистицизма и религиозните глупости, така хитови в днешни дни (само вижте колко книги за Ванга и Дънов се издават месечно!), е направо унищожителна.

Нещата в „Екс орбита“ стават все по-сложни и заплетени с всяка прочетена страница, а сред абсурдните ситуаци можете да разпознаете личности от близкото минало („Единство, творчество, красота“ говори ли ви нещо?) в доста пародийна светлина. И както може да се очаква, до самия край няма да познаете какво всъщност ще се случи, защото нещата определено не са такива, каквито изглеждат.

Без съмнение Васото е един от онези автори, които изненадват с всяка следваща книга. Разказите му са едно, „Апарат“ – съвсем друго, а новият роман… хм, тъкмо щях да кажа, че е „нещо трето“ (и това ще е вярно!), но намирам и много познати отпечатъци. Маркетинг, еколози, консумеризъм – в предишния роман тези понятия се движеха в рамките на реалистичната фикция, докато „Екс орбита“ наистина излиза извън границите на познатото, правдивото, умереното. Антиутопия, биопънк роман или триумф на свръхиронията – преценете сами, няма да разкривам повече.

Макар да ни изпраща в не особено радостносто бъдеще, Васил Георгиев остава верен на себе си – да се предизвиква все повече и повече в изграждането на концептуална реалност, в която привързаността му към рационалното се разхлабва под натиска на неудържимо въображение.

Публикувано от Георги

Categories: Антиутопия, Научнофантастични, български | Вашият коментар

„Силата се пробужда“ вече и на хартия

Когато „Междузвездни войни: Силата се пробужда“ щурмува мощно родните киноекрани, нямах намерението да пиша ревю за филма. Толкова бях повдигнат на емоциално ниво, че всеки един написан ред щеше да бъде продиктуван от вълнението, а не от обективността.
Два месеца по-късно обаче, от „Егмонт България“ ни сюрпризират с прекрасната новина, че книжната версия на филма ще бъде издадена на български език, и то съвсем скоро – 27 февруари вече чука на вратата. И за да бъде новината още по-голяма, то през следващите месеци ще има още нови Star Wars книги. Е, това ако не е новина!
Silata se probujdaСилата се пробуди за пореден път, като този път виновник за това не е Джей Джей Ейбрамс или пък Лорънс Касдан. Този път отговорността носи не кой да е, а самият Алън Дийн Фостър. За феновете на „Междузвездни войни“ името е почти толкова голяма легенда, колкото е Джордж Лукас. Не съм и предполагал, че Фостър ще бъде автор и на тази книга, след като „Дисни“ купиха ЛукасФилм през 2012 г. Поклонът към феновете обаче продължава с пълни сили и ето че вече и българските почитателите на Сагата ще се сдобият с книгата, написана от Алън.
Ако случайно не сте запознати с Фостър, то трябва да знаете, че той е фантаст, работещ не само върху Star Wars, но и върху Star Trek, поредицата Alien, романите за Пип и Флинкс, както и върху Transformers. Фостър печели и наградата за художествена литература „Саутуест“ за „Кибер път“ – първата научнофантастична книга, която печели тази награда. По-интересна е историята около книгата „Приключенията на Люк Скайуокър“, на която той е „писател в сянка“ и която публикува под псевдонима Джордж Лукас. Оттук идва и голямото объркване сред хиляди, които смятат, че самият Лукас е написал книгата. Самата книга пък може да се срещне и под името „Нова надежда“, а историята е именно тази – обхващаща случващото се в Епизод IV. Друга негова популярна книга е „Кейбърският кристал“, издавана в България през 90-те години, както и „The Approaching Storm“, която, за съжаление, не сме получили с превод на родния език.
„Междузвездни войни: Силата се пробужда“ е четвъртата книга от Star Wars библиографията на Фостър и беше пусната на международните пазари две седмици след премиерата на филма. Бих нарекъл това действие изключителен маркетингов подход, защото обхвана именно периода, когато най-върлите фенове вече бяха гледали филма няколко пъти и с оглед на приключване на загубата на време за разходка до киното и обратно, то те получават историята, която могат да носят в задния си джоб и в чантите си, припомняйки си знакови моменти. Сравнително бързия превод на книгата успява да постигне и същия ефект в съзнанието на българските фенове, които не само продължават разпалено да дискутират определени сцени от филма, но и трепетно да очакват месец април, когато филмът ще бъде пуснат официално на оригинален носител за закупуване. Признавам, че чакането на този момент е изключително изморително и книгата ми идва като манна небесна.
„Силата се пробужда“, която за българския пазар запазва и оригиналната си корица, се състои от 416 страници, а преводачи са Кристина Георгиева и Петя Петкова. Историята вътре следва изключително плътно случващото се във филма, като отново ни среща с Генерал Лея, Поу Дамерън, BB-8, Фин, Рей, Кайло Рен, Лор Сан Тека, както и вечните любимци Хан Соло и Чубака. Едва ли е нужно да преразказвам историята, в която става ясно, че нова заплаха тегне над Галактиката и само един с фамилията Скайуокър е необходим, за да я спаси. По-интересното е, че Фостър обръща персонално внимание върху всеки един герой и го развива по начин, по който Ейбрамс не го прави в ограниченото филмово време. В тази книга е напълно възможно да откриете подробности, които по някакъв начин не сте забелязали на големия екран. Тези подробности обаче са важни, защото успяват да формират напълно своите носители, особено пък що се отнася до новопредставените за Сагата герои.
За удоволствието на всички читатели, Фостър все пак е оставил тук-там по някоя вратичка, от която читателят да се измъква и да вижда какво се случва зад кулисите на основното действие.
С оглед на всичко, което съм чел досега от жанра „книга по филм“, то „Междузвездни войни: Силата се пробужда“ на Фостър спазва всички необходими правила за създаването на такова четиво; Дори тези, които все още не са гледали филма(Сила! Има ли такива?) могат да останат доволни и да се запознаят какво се случва в седмия епизод от вечната поредица.
И докато чакаме блу-рея, то може най-спокойно в календара да си добавим и датите, в които ще четем и новите Star Wars книги. Нека Силата бъде с нас!

Danail NaidenovДанаил Найденов е създател на най-популярния кино блог на български език –Popcorn Movies BG. Страстен почитател на киното и колекционер на филми, с обширни познания за всичко, свързано с любимите му продукции. Освен на поредицата „Междузвездни войни“, е запален фен на „Кръстникът“, „Властелинът на пръстените, „Белязаният“, „Казино“, „Джурасик парк“ и „Пришълецът“. Възхищава се на режисьорското майсторство на Мартин Скорсезе, Куентин Тарантино, Стивън Спилбърг, Рон Хауърд, Ридли Скот и актьорския талант на Робърт Де Ниро, Джо Пеши, Ръсел Кроу и Стив Бушеми.

Categories: Детски, Научнофантастични, тийн | Вашият коментар

„Изгубени звезди” – бисерът от новия канон за „Междузвездни войни“

Колкото пъти си говорих с Вида Делчева за Star Wars книгите на „Егмонт България”, толкова пъти тя ме подпитваше дали най-накрая съм захванал „Изгубени звезди” на Клаудия  Грей. Все се чудех какво ли има предвид с толкова много питане, но след като затворих задната корица на книгата, разбрах какво…

Всъщност, не помня откога не съм искал една книга да свършва….

Izgubeni zvezdiТакава е ситуацията с „Изгубени звезди”, която най-спокойно и без капчица угризения класирам като най-добрата и най-интересната книга от Галактиката на на Star Wars, до която някога съм имал достъп (а съм прочел доста, впрочем). „Изгубени звезди” на Клаудия Грей е огромният бисер сред издадените в България книги от новия канон, която блести с най-ярката възможна светлина, въпреки черната си корица.

Книгата дойде доста бързо на нашия пазар (на английски език излезе в началото на септември, а ние я имахме тук два месеца по-късно) и бързо се превърна в хит сред феновете на Сагата. Не съм я оставил последна нарочно – може би тук се намеси Силата, която ме подготвяше бавно, с подходящо, ненатрапчиво темпо, за да избие кулминацията на фенщината ми така, че да скачам като малко дете от вълнение. На всичкото отгоре – „Изгубени звезди” не само че не проследява събитията около любимите ни герои (както се случва и в „Последици” на Чък Уендиг), но е класическа любовна история, която се развива в сравнително дълъг отрязък от време, който прекрасно познаваме. Да – „Изгубени звезди” стартира след действията в Епизод III и продължава след „Завръщането на джедаите”.

Колко пъти сте се замисляли, че огромна галактика като тази от „Междузвездни войни” събира в себе си десетки милиарди форми на живот, които също могат да чувстват, да мразят, да обичат и да преживяват своите върхове и падения, досущ като фамилия Скайуокър, около която се върти цялата история? Честно казано, не се бях замислял за всички онези третостепенни личности, които малко или много имат участие в историята. Никога съм се сещал за огромния персонал, който обслужва Империята или пък Бунтовническия алианс. Колкото и истории да сме чели от Expanded Universe, то винаги нещата опират основно до джедаи и до сити. „Изгубени звезди” обаче ни хваща за гърлата и ни приземява в реалността, където живеят обикновените хора.

izgubeni zvezdi photo colage

Локализирайки ни на планетата от Външния пръстен Джелукан, „Изгубени звезди” представя историята на Сиена Рий и Тейн Кайрел – момиче и момче от две различни прослойки на обществото, чиито различия не успяват да им попречат да бъдат най-добри приятели от малки деца. Те се борят с живота си, независимо от трудностите, които ги спохождат, и като всички останали младежи на тяхната възраст, най-голямата им мечта е да станат част от кадровия състав на процъфтяващата и тровеща ги с мащабна пропаганда Империя.

Постигайки мечтите си, Сиена и Тейн много скоро ще се окажат от двете страни на барикадата – тя остава лоялна на Палпатин и Таркин, докато Тейн вижда какво всъщност представлява тази форма на политическо управление и се присъединява към Бунтовническия алианс.

Дали обаче приятелството им, превърнало се в изпепеляваща любов, ще оцелее?

Всичко това ще разберете, потапяйки се в магията на онези 590 страници, от които е съставена книгата на Грей.

За голяма изненада на всички, и тук не са пропуснати старите муцуни – читателят ще се сблъска с Вейдър, Таркин, Соло, Лея и Ландо, като междувременно с това ще проследи основните събития от старата трилогия, погледнати през погледа на главните герои Сиена и Тейн. Това е само част от магията на „Изгубени звезди”, която се лее лист по лист, докато накрая не осъзнаете, че времето ви за четене вече е изгубено, защото книгата просто свършва…

В такива ситуации много често ми се случва да почувствам празнота в себе си. Сигурно напълно разбирате какво имам предвид, ако имате заложена любима книга или книжна поредица в четящото си съзнание (с Хари Потър е почти същото, хе-хе). „Изгубени звезди” заслужава минимум две четения, защото е изключително увлекателна, напрегната на моменти и написана с майсторство така, че да ви държи будни и да ви кара да пренебрегвате ежедневните си домашни и работни задължения.

Мога само да адмирирам Грей и да се надявам, че тя ще напише поне толкова интересно книгата Star Wars New Republic: Bloodline, която е предвидена за май месец тази година. Несъмнено Грей се превръща в един от любимите ми автори на Star Wars книги и с нетърпение очаквам да разгърна следващата.

А през това мисля да препрочитам „Изгубени звезди”, докато гледам през нейните очи…

Danail NaidenovДанаил Найденов е създател на най-популярния кино блог на български език –Popcorn Movies BG. Страстен почитател на киното и колекционер на филми, с обширни познания за всичко, свързано с любимите му продукции. Освен на поредицата „Междузвездни войни“, е запален фен на „Кръстникът“, „Властелинът на пръстените, „Белязаният“, „Казино“, „Джурасик парк“ и „Пришълецът“. Възхищава се на режисьорското майсторство на Мартин Скорсезе, Куентин Тарантино, Стивън Спилбърг, Рон Хауърд, Ридли Скот и актьорския талант на Робърт Де Ниро, Джо Пеши, Ръсел Кроу и Стив Бушеми.

Categories: Детски, Научнофантастични, тийн | Етикети: | Вашият коментар

„Star Wars Последици“: Войната продължава

Може да се каже, че „Последици“ на Чък Уендиг беше най-дългоочакваната книга от новите „канон“ книги от вселената на „Междузвездни войни“ поради ред причини: първо – тя проследява събитията, настъпили мигновено след „Епизод VI: Завръщането на джедаите“ и второ – даде отговор на много въпроси, които настъпиха след окончателното изместване на книгите на обичания от всички Тимъти Зан в категорията „Star Wars: Legends“. В предишните ми ревюта бе обяснена вече разликата между официален канон и легенди, така че няма да се спирам този път на това.

Star wars PoslediciОт „Егмонт България“ направиха нечуван подвиг с изключително бързия превод на книгата, дело на Александър Драганов и Мартин Янков и успяха да направят изненада на почитателите на Сагата, като я пуснаха на пазара в деня на официалната българска премиера на „Епизод VII – Силата се пробужда“. Коледният жест от страна на издателството бе оценен изключително високо от нас, нърдовете, които вече се бяхме засилили да поръчваме книгата на английски език от чужбина, където тя е налична още от септември. Не мога да опиша щастието си, което ме обзе, виждайки бялата корица със сини елементи в сайта на Егмонт няколко дни преди направата на гореописаната поръчка – все пак какво по-добро за празниците (и след тях) от още една книга от новия канон?

„Последици“ на Чък Уендиг обаче е една от книгите, предизвикала множество спорове в онлайн пространството. От една страна стоят онези фенове, които приемат всеки един книжен продукт като „свой“ и нямат нищо против леките несполуки в сюжетно отношение, а от друга – хората, които също са фенове, но не признаха продукта като качествен.

Как стоят нещата обаче?

Малцина знаят, че мечтата на автора Уендиг е да напише книга за галактиката от ранна детска възраст. Самия той е от „нашата партия“ – запленен от малък от Сага за Скайуокърови, подпомогнат и от майка си, която му купува първите екшън фигурки на герои от филмите (предполагам, че са на Кенер, хе-хе). Впоследствие, Чък Уендиг наистина става писател, сценарист и дори гейм-дизайнер, като работи върху Blackbirds и Heartland, творейки и върху Collapsus, получил номинация за награда „Еми“. Впоследствие феновете му в Twitter го подстрекават да напише най-накрая книга за Войните и ето, че книгата е факт – част от трилогия, която вече радва и нас, българските почитатели.

„Последици“ обаче не проследява действията на добре познатите ни герои. Тя прави точно обратното – запознава ни с нови такива, които тепърва ще претърпяват развитие в книжния свят. Имаме Темин – малък, петнадесетгодишен контрабандист от планетата Акива, изоставен от майка си Нора Уексли, която пък е решила да се присъедини към Бунта с цел отмъщение за разбитото си семейство. Авторът ни запознава и със Синджир – бивш високопоставен служител на Империята, както и с Джас Емари – ловец на глави (или по-скоро ловджийка) от расата Забрак (сещате се – Дарт Мол), които по странно стечение на обстоятелствата се оказват заедно на Акива, опълчвайки се срещу останките на Империята. От страна на поданиците на бившия вече Император, преселил се в отвъдното благодарение на подопечния си Вейдър, срещаме отново женски персонаж (спомнете си за русокосата Aлисия Бек от книгата „Бягството на разбойника“), която държи в плен стария ни познайник Уедж Антилс. Тя се нарича Рей (обърнете внимание на името, може би е easter-egg) Слоун и един от най-лоялните служители, който Империята някога е имала.

Posledici

Срещата на героите от двата фронта е придружена с внедряването на доста други имена и лица, споменати в няколкото интерлюдии на книгата и очакващи своя пиков момент в следващите части от трилогията Aftermath.

Историята на книгата е особено необичайна – не само поради новите герои, но и заради огромната доза политкоректност, която се лее от белите, 533 на брой страници. Не само, че основната подтикваща сила е политиката, но често срещани персонажи са хомосексуалисти. Разбира се, в това няма абсолютно нищо лошо – живеем във времена, когато е особено важно да приемаме собствените желания на околните като техен личен избор. Винаги съм държал на толерантността и като (по)читател нямам никакви забележки от това естество. Не така мислят обаче мнозина, които заклеймиха „Последици“ като твърде политизирана. „Проблем техен е това!“, би казал Йода, а аз бих се съгласил с него.

Книжното тяло е разделено на 4 части, като този път няма илюстрации и не е посочена възраст за читателите – не, че другите не могат да се четат от хора на всякакви възрасти, но за пръв път от новите книги на Егмонт нямаме такова ограничение.

Бих посочил, че на моменти ми куцаха споменаванията на Дявола – все пак това е образ от митологията на нашата планета, а не от онази далечна галактика. Друго впечатление ми направи използването на „масло и чубрица“ в една от главите – за пръв път чувам да има чубрица на Акива, на Татуин или на Корусант. В интерес на истината, от Татауин в Сахара съм купувал шафран, така че може и грешката да е моя.

Дали харесах книгата ли? О, да, разбира се. Все пак това е Star Wars и все пак е една от книгите, за които горещо се молех да получат български превод за изминалата 2015 г. Още една бройка краси гордо библиотеката ми на специално отделелeния за това рафт. Очаквам с нетърпение следващите две книги, които да завършат тази история, като вече бе обявена и официалната дата на излизането на Aftermath: Life Debt и тя е 19 юли 2016 г.

Danail NaidenovДанаил Найденов е създател на най-популярния кино блог на български език –Popcorn Movies BG. Страстен почитател на киното и колекционер на филми, с обширни познания за всичко, свързано с любимите му продукции. Освен на поредицата „Междузвездни войни“, е запален фен на „Кръстникът“, „Властелинът на пръстените, „Белязаният“, „Казино“, „Джурасик парк“ и „Пришълецът“. Възхищава се на режисьорското майсторство на Мартин Скорсезе, Куентин Тарантино, Стивън Спилбърг, Рон Хауърд, Ридли Скот и актьорския талант на Робърт Де Ниро, Джо Пеши, Ръсел Кроу и Стив Бушеми.

Categories: Детски, Научнофантастични, тийн | Етикети: | Вашият коментар

Внимавай със силата на тъмната страна

Всяко начало има своят край; единствено вечната Сага „Междузвездни войни” е безкрайна. Вселената на Войните е толкова мащабна, че е абсурдно да се поставят рамки и граници, особено що се отнася до толкова пренаситен свят с герои, събития, човешки съдби и тежки семейни драми.

Съвсем доскоро, „Завръщането на джедаите” беше официалния, филмов край на поредицата. От декември насам обаче, светът не е същият и вече милиони фенове са в трескаво очакване на поредното продължение, след като „Епизод VII: Силата се пробужда” счупи всякакви рекорди по приходи и емоции. Мнозина обаче все още не могат да се отърсят от миналото и възгледите си и все още смятат, че „Завръщането…” е краят. За щастие – това не е така.

За край може да си говорим само тогава, когато разглеждаме книжен цикъл. Започвайки с детските повествования, писани по „Епизод IV: Нова Надежда” и „Епизод V: Империята отвръща на удара”, Егмонт България подготви още през ноември трите книжки, които имат за цел да запознаят по-младите читатели с вселената на старата трилогия. Започнахме с „Принцесата, разбойникът и фермерското момче” на Александра Бракен, преминахме през „И какво? Ще ставаш джедай” на Адам Гидуиц, а  в момента в ръцете си държа току що прочетената и представената с огромно удоволствие

„Внимавай със силата на тъмната страна” на Том Енгълбергер, преведена на български език от Александър Маринов.

97895427152691447764779Както е видно от корицата, в най-дебелата от трите книги (цели 388 страници), вашето дете (а защо не и вие) ще стане свидетел на развръзката след предишните две книги. Започвайки с корицата, ще спомена, че тя е най-красивата от трите в моите очи – стилизиран силует на Дарт Вейдър, решен в червено, в чиито рамки виждаме злия император Палпатин, показващ мощта на тъмната страна с ръцете си. Още преди излизането на българските издания, когато видях кориците в чуждите сайтове, се замислих колко ли добре би стоял един от тези силуети, татуиран върху тяло. Усещам напоследък, че все повече и повече се замислям върху взимането на подобно решение…

Том Енгълбергер, чието име най-вероятно познавате покрай Origami Yoda, бестселърът на New York Times, започва книгата с интересен пролог, в който надълго и нашироко разказва за своето детско увлечение по поредицата, стартирало с колекционирането на първите си екшън-фигурки. Върлите почитатели, които дават не малка част от семейния си бюджет (включително и аз, впрочем) за колекционерски бройки, разбират напълно страстта на Енгълбергер по Сагата и желанието му да посвети книгата на 501-ви легион – легендарната организация на косплей маниаци, на които дори беше посветен документален филм в един от трите допълнителни диска към блу-рей изданието Star Wars: The Complete Saga.

Няма как такъв фен като автора да не направи най-доброто, за да преразкаже голяма част от живота си по-най добрия начин. В началото бях леко скептичен – книгата, разделена на няколко части, съставени от известен брой глави, започва бързо, но наименованията на главите подсказват значително съдържанието. В началото на четенето се учудих – защо, да го вземат ситите, този тип е решил така да действа и да убива удоволствието на незапознатите чрез толкова елементарен похват? Впоследствие обаче се оказа, че това е направено така единствено с цел гъделичкане на любопитството. В действителност историята на Скайоукърови по никакъв начин не се влияе от това авторско решение.

Във „Внимавай със силата на тъмната страна” е обърнато особено внимание на един от най-нелицеприятните, но за сметка на това култови герои от поредицата, а именно Джаба. Очевидно Енгълбергер е фен на хътянина и го описва детайлно, успявайки да предизвика още повече неприязън у читателите.

Пишейки обаче за „Завръщането на джедаите”,  е немислимо да не се акцентира върху най-важния герой в книгата. И не, това не е Люк. Нито Лея или Хан Соло. Това е могъществото Дарт Вейдър, който най-накрая успява да внесе баланса в Силата, съгласно старото пророчество. Винаги съм се възхищавал на Дарт Вейдър страшно много – той е не само любимият ми герой от Сагата, но и образът, по чието подобие са създадени десетки други филмови и литературни образи. Вейдър е въплъщението на добро и зло; Ин и Ян от азиатската култура; Светлата и Тъмната страна на Силата. Авторът успява да го издигне в култ почти в степен, в която филмовият първообраз е издигнат от хриптящия Джеймс Ърл Джоунс.

„Внимавай със Силата на тъмната страна” е и най-подробната откъм бележки под черта книга, издавана досега от Егмонт, където са пояснени мнозина дребни факти, които украсяват допълнително историята и внасят приятен привкус в процеса на четене. Ясно е, че дори съвсем младите читатели ще я изчетат бързо – написана на достъпен език, с добър превод и без наличието на технически или смислови грешки, книгата е чудесен завършек на триото въвеждащи романи, които ще посветят младите ни падауани в свят, от който излизането е невъзможно.

Все още не мога да опиша радостта си от факта, че в издателството се решиха на такава смела стъпка и зарадваха новогодишно феновете си с книги от официалния вече канон. Радвам се и за това, че с бавното четене покрай липсата на достатъчно време, се наслаждавам продължително на страници, изпълнени с текстове за „Междузвездни войни”.  Имайте предвид, че любовта към четенето на книги не само се възпитава – то се дължи и на интересното четиво, което ще пъхнете в ръцете на малките си немирници. Тези три книги, както и останалите, са прекрасен повод да укротите малките непослушници и да ги натоварите със задачата да започнат своята трансформация във фенове.

Скоро очаквайте и обстойния поглед върху „Последици” на Чък Уендиг, а за десерт – „Изгубени звезди” на Клаудия Грей. Дотогава – ако Силата е с вас, то внимавайте към коя страна ще насочите чувствата си. Мир, а не гняв. Чест, а не омраза. Сила, а не страх.

Приятно четене.

Danail NaidenovДанаил Найденов е създател на най-популярния кино блог на български език –Popcorn Movies BG. Страстен почитател на киното и колекционер на филми, с обширни познания за всичко, свързано с любимите му продукции. Освен на поредицата „Междузвездни войни“, е запален фен на „Кръстникът“, „Властелинът на пръстените, „Белязаният“, „Казино“, „Джурасик парк“ и „Пришълецът“. Възхищава се на режисьорското майсторство на Мартин Скорсезе, Куентин Тарантино, Стивън Спилбърг, Рон Хауърд, Ридли Скот и актьорския талант на Робърт Де Ниро, Джо Пеши, Ръсел Кроу и Стив Бушеми.

Categories: Детски, Научнофантастични, тийн | Етикети: | Вашият коментар

Приключения от света на „Междузвездни войни“: 3 в 1

„Междузвездни войни: Силата се пробужда“ нахлу с гръм и трясък по световните киносалони, успявайки да предизвика онази невиждана еуфория, която тъй дълго се таеше, свита в козовете на режисьора Джей Джей Ейбрамс. За две седмици филмът счупи редица финансови рекорди, като се очаква съвсем скоро да бутне от върха „Аватар’ във вечния бокс-офис. Приет с радостни възгласи от мнозина и с известна доза скептицизъм от някои критици, „Силата се пробужда“ предлага на феновете точно това удоволствие, за което те мечтаеха (мечтаехме). Десет дни след официалната премиера, след като направих две гледания (и ми предстои трето), все още не мога да се отърся от върховното удоволствие, което се изля от големия екран.

Така стоят нещата и с книгите от „Егмонт България“, посветени на Сагата, които имам честта да ревюирам за „Библиотеката“. Този път се забавих, и то не малко, независимо, че книгите бяха при мен навреме. В този период домът ми се обогати с малък падауан, чиято основна роля в момента е да не оставя стария джедай, сиреч мен, да почете на спокойствие. По-добре късно обаче, отколкото никога, както гласи добре познатото клише. Именно сега ще направим един кратък, но съдържателен обзор в комбинацията „три в едно“, в който ще разкажа за три книги, част от официалния канон на „Междузвездни войни“. За незапознатите – след като „Дисни“ купиха Лукасфилм, на бърза ръка изхвърлиха десетки хиляди страници в категорията „Legends“ и оставиха като официално признати от историята малък брой, но за сметка на това качествени книжни тела. Именно това е „Canon“-ът – истории, включително и вече седемте филма плюс сериалите Clone Wars и Rebels, които са официална история, докато „Legends“, както подсказва името, са случки, които може да са се случили, може и да не са се случили. Това не пречи на феновете да продължаваме да купуваме, да четем и да колекционираме книги, мечтаейки си все пак да видим Мара Джейд на голям екран.

star wars 003

Все още не мога да осъзная напълно факта, че „Егмонт“ свършиха толкова много работа за твърде краткото време, което имаха преди премиерата на филма. Дори не съм си и представял, че тази година ще видим толкова много книги на български език, при това изпипани професионално, с чудесна изработка, качествена хартия и прекрасни илюстрации. Нещо повече – книгите са идеален подарък за феновете на Сагатa по случай настоящите празници, така че ако все още не сте решили какво да (си) подарите – действайте бързо, бройките свършват.

star wars 004Действието и в трите книги е организирано така, че да се случва по време на „Силата се пробужда“, препращайки назад във времето четирима от любимите ни герои и поставяйки ги в събитията между филмите от старата трилогия. Това са:
„Оръжието на джедая: Приключенията на Люк Скайуокър“ (Оригинално заглавие – Weapon of a Jedi) от Джейсън Фрай с илюстрации на Фил Ното и превод на български език от Александър Драганов. Действието в книгата се развива между събитията от „Епизод IV: Нова надежда“ и „Епизод V: Империята отвръща на удара“. Както много добре знаем, в този период младият Скайуокър не е овладял все още Силата, разкъсван от загубата на Бен Кеноби и новите случки в живота му. Предприемайки мисия към непознат свят, Люк трябва да открие корените на джедайството в таен храм, скътан из дебрите на непозната за него планета. Разбира се, той ще бъде посрещнат не само от нови герои, но и от нови врагове – за пръв път читателите ще се сблъскат с индивида Сарко Планк, а както ни се обещава – той ще има значително участие във филмовата вселена. Сюжетът на книгата е интересен и поднесен така, че читателят да усети напълно онази все още несигурна личност на Скайуокър, която познаваме от Епизод IV. Изграждането на характера му обаче започва да се усеща все по-осезаемо и ставаме свидетели на започналото преобразяване на фермерското момче в истински мъж и джедай.
Книгата се състои от 202 страници, включително и илюстрациите, като е напечатана с доста едър шрифт и четенето е сравнително бързо при равни други условия. Историята е интересна, увлича читателя и го потапя напълно в света на Войните, като му предлага и няколко закачки под линия, свързани с интересни случки, които вече сме виждали. Нещо повече – има леки препратки към „Силата се пробужда“, което е страхотен жокер за онези, които все още не са гледали филма, ако изобщо има такива.

Втората книга от поредицата обръща внимание на любимите ни контрабандисти Хан Соло и Чубака. Всъщност едва ли съществуват други бандюги в нашата галактика, в далечната или в която и да било, в която да има други по-симпатични дилъри на нелегална стока. Авторът Грег Рука поставя заглавието „Бягството на разбойника: Приключенията на Хан Соло и Чубака“ (оригинално заглавие Smuggler’s Run), този път в превод на Ангел Ангелов. Страниците  са двеста двадесет и четири, а илюстрациите – отново на Фил Ното. Грег Рука ни поставя отново в събитията между епизоди IV и V – Първата Звезда на смъртта е унищожена, за втората никой дори и не подозира, а Соло и Чуи все пак трябва да се изплатят най-накрая на Джаба. Любовта обаче е по-силна дори от дълг към хътянин и затова корелианецът и уукито са изпратени на тайна мисия от Алианса. Хан и Чубака обаче няма да останат сами в това приключение – ако след няма bounty hunters, то историята ще бъде скучна и безрезултатна. За капак, освен ловците на глави, към преследвачите им се присъединява и безмилостна служителка на Империята, която всъщност прави и най-силно впечатление в цялата история. Командир Алисия Бек е събирателен образ на всичко онова, което искаме да видим в Star Wars – корав злодей от женски пол, с белязано лице, който да мачка надлъж и нашир досущ като добре познатия ни вече Вейдър. С ръка на сърцето се моля нейната история да бъде доразвита в бъдеще и да видим пълното изграждане на Бек, мачкаща наред хилядите представители на rebel scum & traitors.
Интересни са и прологът и епилогът, които, както вече споменах, се развиват в „настоящето“, а именно по време на събитията или малко преди тях в The Force Awakens.

„Междузвездни войни“ обаче би било непълно приключение, ако в него няма участие (генерал) Лея Органа. Именно за нея пишат в съавторство Сесил Кастелучи и Джейсън Фрай. „Подвижна мишена: Приключенията на Принцеса Лея“ („Moving Target“) е не само най-дебелата книга от трите (цели 265 страници), но и може би най-интересната, или поне така я видяха моите очи. Този път действието се измества в промеждутъка между епизоди V и VI, а Лея трябва да се преобрази в един своеобразен Индиана Джоунс, за да се справи с очакващите я загадки. Никога не съм имал съмнението, че Лея е неразвит образ, напротив – тя е достатъчно добре показана още в „Нова надежда“ и тук я виждаме в обичайната светлина – коравата (и бивша) сенаторка е в пъти по-твърда в решенията си от своята майка Амидала, и то не само на политическата, но и на бойната арена. В тази книга се срещаме и с добре познати герои като Адмирал Акбар, Мон Мотма, Ниен Нумб, както и един симпатичен дроид PZ-4CO, когото вече видяхме и на живо за секунди в „Силата се пробужда“. Историята е динамична, завладяваща и не оставяща дори за секунда концентрацията на читателя. Особено интересно е, ако в най-интересния момент младия падауан се събуди с желанието да яде или да си играе. :)
И трите книги са добре изработени, без печатни грешки, които да дразнят очите или пък слепени с лошо лепило, което да разхвърля страниците след първото четене. Харесва ми това, че „Егмонт“ не изневериха на стила си и направиха цялата поредица от тази години с еднакви размери – така, че книгите да стоят прекрасно една до друга в библиотеката.
В най-скоро време ще бъдат налице ревютата и на „Внимавай със Силата на тъмната страна“ на Том Енгълбергер, „Изгубени звезди“ на Клаудия Грей и „Последици“ на Чък Уендиг. Единственото, от което се нуждая, е време. А вие се насладете бавно и попивателно на тези книги, защото няма нищо по-добро от пълноценно Star Wars забавление, било то в книжен, филмов или игрови формат. И нека Силата бъде с Вас!

Danail NaidenovДанаил Найденов е създател на най-популярния кино блог на български език – Popcorn Movies BG. Страстен почитател на киното и колекционер на филми, с обширни познания за всичко, свързано с любимите му продукции. Освен на поредицата „Междузвездни войни“, е запален фен на „Кръстникът“, „Властелинът на пръстените, „Белязаният“, „Казино“, „Джурасик парк“ и „Пришълецът“. Възхищава се на режисьорското майсторство на Мартин Скорсезе, Куентин Тарантино, Стивън Спилбърг, Рон Хауърд, Ридли Скот и актьорския талант на Робърт Де Ниро, Джо Пеши, Ръсел Кроу и Стив Бушеми.

Categories: Детски, Научнофантастични, Приключенски | Етикети: | има 1 коментар

„Бъдеще“ – когато човекът се възкачи на Олимп

Започвам с Дмитрий Глуховски отзад напред – докато повечето читатели отдавна са изгълтали „Метро 2033“ и „Метро 2034“, аз се запознавам с творчеството на култовия руски писател с най-новото му произведение, излязло на български език – „Бъдеще“.

Корицата хипнотизира с футуристичната картина на един бъдещ свят, излязъл сякаш от древните митове и постигнал величието на най-смелите човешки фантазии. Дълго време ми трябва, за да уловя всички детайли – художникът Живко Петров се е справил брилянтно, както винаги. Обръщам задната корица и чета: „Бъдеще“ е мащабна антиутопия с нов поглед към класически дилеми от гръцките митове, Библията, „1984“ на Джордж Оруел и „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли“. 666 страници по-късно мога да кажа, че рядко ми се случва да открия толкова точно издателско резюме!

Budeshte„Бъдеще“ действително е дързък полет на фантазията, въплъщаващ в себе си влияния от всички гореизброени. Резултатът е наистина мащабен епос, величествена творба, изкована с много алегории, много ярки картинни образи и цялостно усещане за нещо наистина голямо. След 400 години човечеството най-сетне е постигнало заветната си мечта – безсмъртието. Земята изнемогва под тежестта на 120 милиарда души. Европа е изчезнала във вида, в който я познаваме – над нея сега се издигат хиляди километрични кули, със стотици нива, които дават дом на новите богове. Цената, която хората са платили за своето безмъртие, е жестока – водейки се по Закона за Избора, те са се отказали завинаги от правото си да дадат живот. Всяка стъпка в страни от този закон носи зловещи последствия – нерегистрираната бременност се наказва, детето се отнема от родителите и се изпраща в интернат, а единият родител бива инжектиран с акселератор – химия, превръщаща го отново в смъртен и водеща до необратима старост в рамките на няколко години.

Законът за Избора се прилага от бойците на Фалангата – лишени от всякакви чувства щурмоваци, отгледани и възпитани в спартанските условия на интернатите. Наричат ги Безсмъртните и името им всява ужас. Ян Нахтигал е именно такъв боец. Ежедневно сблъсквал се с най-дълбоката тиня на новото европейско общество, обрекъл на преждевременна старост десетки нарушители на Закона, един ден той получава особена задача – да премахне лидера на нелегалната опозиция, т. нар. Партия на живота Хесус Рокамора, заедно с неговата млада приятелка. Задачата идва от Ерих Шрайер, сенатор, един от най-влиятелните хора в Европа. Само че наглед простата задача ненадейно ще се обърка, Рокамора ще избяга, а неговата любима Анели ще посее семето на съмнението у иначе безскрупулния щурмовак Ян. Двамата ще отидат в истинската клоака на нова Европа – пренаселената с емигранти Барселона, където законите нямат стойност и където хората са все още… хора… с целия колорит и първична бруталност на собствената си раса. Барселона ще се окаже преломна точка за съдбата не само на Ян и Анели, но и на целия континент.

Фантазията на Глуховски е сътворила един изключителен роман, от всеки ъгъл на който надничат препратки към древногръцките митове и шедьоврите на Хъксли и Оруел. Олимп е намерил своята бъдеща проекция в Европа – от аполоновите маски, които носят бойците на Фалангата, през цялата йерархичност и символика на новото общество, изпълнило огромните кули, та чак до сложните и наситени с трагична обреченост семейно-роднински взаимоотношения между героите. А сходствата с „Прекрасният нов свят“ с повече от очевидни – цялата стерилност и налудничавост на цифровия и химичен свят, хапчетата за щастие, отвращението от всичко човешко, пълното срастване между човека и божественото… „Бъдеще“ е и роман, който със смесени чувства разглежда ролята на Бог, на християнския Бог в един свят, в който религията вече не е нужна, църквите са публични домове, а Христос е свален от кръста си и запратен на бунището на историята. Може ли обаче да заличиш вярата от сърцата на всички и няма ли в крайна сметка да разгневиш боговете, заемайки тяхното място на Олимп?

В същото време читателят може да намери и интересни паралели между света на „Бъдеще“ и днешната хуманитарна криза с бежанците, залели Стария континент. Уви, прогнозите, които прави Глуховски, не са в полза на положителното разрешение на този проблем.

Въпреки мащабната си концепция, романът не може да се похвали с някакво особено новаторство. Действително, отлично продължените идеи на Хъксли и Оруел са истинска радост за сетивата, но имаше и доста предвидими моменти, а на около 150 страници преди края действието изведнъж забави темпото сякаш от нищото, вкарвайки читателя в малко излишни сцени на бебешки плач,  повиване в пелени и прочее битовизми. Самият край обаче идва в традициите на гръцките митове и успява да постигне желания ефект. Спрелият часовник на времето се завърта отново, а човечеството ще трябва да започне обратното броене на своето безсмъртие. Сами ще видите какво имам предвид, ако прочетете книгата. Нещо, което със сигурност ще искате да направите, ако се вгледате в корицата и прочетете още някой отзив като този.

Георги

Categories: Антиутопия, Научнофантастични | Вашият коментар

И какво? Ще ставаш джедай?

Готови ли сте за „Междузвездни войни: Силата се пробужда”? Сигурни сме, че верните фенове отдавна отброяват дните до премиерата. С цел да „подгрее“ почитателите на легендарната сага, изд. „Егмонт“ обяви доста сериозна издателска програма, посветена на поредицата. От 10 октомври до края на ноември 2015 г. ще излязат 14 заглавия за читатели от различни възрасти. По този повод потърсихме експерт на тема „Междузвездни войни“. Популярният кино блогър Данаил Найденов, заклет почитател на Вселената на Лукас, ще ни гостува в поредица от ревюта, в които да представи най-интересното от новите заглавия.

Магията на месец октомври тази година е особено вълшебна. Не само че най-накрая видяхме пълния трейлър на „Силата се пробужда“, но и успяхме, с цената на много нетърпение и бързи рефлекси, да се сдобием с билети за филма, чиято премиера е след цели два месеца.

SWБългарските фенове обаче имат още един повод за радост – в последния октомврийски ден на пазара ще се появи втората книга от запланувания от „Егмонт България“ издателски план, свързан със Сагата. След като вече прочетохме (няколко пъти) „Принцесата, Разбойникът и фермерското момче“, сега е време да обърнем подобаващо внимание на „И какво? Ще ставаш джедай?“, написана от Адам Гидуиц и преведена на български език от Александър Маринов (книгата излиза официално на 31 октомври!).

Ясно е, че следвайки сюжетната линия на Войните, тази втора книжка е преразказ на най-добрия (и то не само според моето мнение) филм от цялата поредица, а именно „Империята отвръща на удара“. В този пети епизод се създава завръзката между началото и края на старата трилогия, а и всъщност в „Империята…“ зрителят усеща с всичките си възможни сетива Силата, която струи от всеки един кадър на творението. Нещо повече – зрителят не само се запознава за пръв път с нови за него герои, ако спазва класическата подредба за гледане 4, 5, 6, 1, 2, и 3, но и създава в себе си напрегнатостта за събитията, които тепърва предстои да бъдат отключени.

С трудната задача да преразкаже толкова много от историята се заема бруклинския детски учител Адам Гидуиц. Гидуиц, по своему израснал с „Междузвездни войни“ и всичко, свързано с тях, е автор на поредицата A Tale Dark and Grimm, като е постигал успехи сред критиката на издания като New York Times, Publishers Weekly и School Library Journal. Именно работата на Адам като педагог и ежедневните му контакти с подрастващи, ведно с таланта му на писател, успяват да му помогнат и той потапя читателя в онази далечна галактика още от първата страница. Гидуиц се различава коренно в работата си от Александра Бракен, авторка на първия роман, като използва различни литературни похвати. Обособявайки книгата на няколко части, авторът успява да накара читателя не просто да присъства в историята, наблюдавайки отстрани. Той го превръща в главния герой, а именно любимия на всички ни Люк Скайуокър. Действията, в които главен герой е Люк, превръщат четящото дете в него и го карат да преживее всеки един негов поглед, всяко едно негово чувство или движение. Именно в това се разковничето, което превръща „И какво? Ще ставаш джедай?“ в книга, достойна да заеме едно място нагоре от „Принцесата, Разбойникът и фермерското момче“.

През останалото време, когато Люк е далеч от голямата сцена, читателят наблюдава своите любимци отстрани. И тук Гидуиц се е постарал – той не само преразказва. Той добавя и нови елементи, които да допълнят картината и да превърнат всяка една страница в любима. Допълнителните материали, които Адам е написал, може да се сторят странни за запознатия из основи читател, който чете книгата от чиста фенщина. Те не са част от Еxpanded Universe, както беше случаят с Дракен, но не пречат и не заемат сериозен обем от страниците.

Между отделните пет части, на които условно е разделена книгата, четящият ще се сблъска с практически уроци, написани от автора, в които, следвайки определени стъпки, детето с книга в ръка ще се превърне в джедай. Тези „практически“ уроци обаче носят в себе далеч по-важни послания, отколкото някаква фанстастична насоченост. Първо – всеки един урок е именуван с буква от гръцката азбука, като така много по-лесно децата ще бъдат подготвени за уроците си по математика, и второ – заучаването на тези уроци и спазването на препоръките в тях водят до повишаване на концентрацията и предпазването от стрес. Колкото и елементарно да изглежда, описаните практики за дишане и съсредоточаване по никакъв начин не се различават от първоначалните занятия по йога, за които обаче ще платите много повече от цената на книгата.

IMG_0187

Самата книга се състои от 304 страници – само десетина по-малко, отколкото беше първата. Запазен е същият формат, а вътре отново присъстват рисунките на Ралф Макуори и Джо Джонстън. Вече сме свикнали с минималните разлики между изображенията и реалността, но въпреки това е изключително интересно да се направи съпоставката. Лично на мен най-много ми хареса нарисуваният вътре Ландо Калрисиан.

Относно редакцията – този път „Егмонт България“ са се постарали много повече и не забелязах нито една техническа грешка, която по някакъв начин да се отрази негативно върху изданието. Вече поставена на рафта, книгата ще се превърне в част от личната ми книжна Star Wars колекция и с нетърпение ще очаква своите посестрими, които ще видят бял свят чак на 21-ви ноември.

Напълно е възможно закоравелите фенове на „Междузвездни войни“ да погледнат с пренебрежение върху сбития в такъв обем мащабен разказ. Имайте обаче предвид, че това не е книгата на Доналд Ф. Глът. Това е чист разказ, предназначен за далеч по-младите читатели. За нас остава връщането в спомените и колекционерското удоволствие от увеличаването на личните притежания, свързани с любимата ни поредица.

„Империята отвръща на удара“ е не само брилянтен филм, но и една невероятна история, която до ден-днешен успява да накара няколко поколения да тръпнат в продължение на повече от два часа, преживявайки отново и отново съдбите на Люк, Лея, Хан, Чубака, Трипио, както и на техните противници Императора и въплъщението на добро и зло Дарт Вейдър. Филмът представлява огромно удоволствие за всички възможни сетива, а книгата на Адам Гидуиц успява да хване за гърлото напрегнатата атмосфера, досущ като ядосания татко Скайуокър и да я прехвърли с майсторски замах към читателите. Опасенията ми, че авторът няма да успее да се справи, не се увенчаха и от това мога да се радвам не само аз, но и всички, които тепърва ще се докоснат до хартиената магия.

„И какво? Ще ставаш джедай“ е четивото, което отново ще има шанса да се справи с буйния пубертет на детето-читател, обхванало го като Силата от далечната галактика, която със сигурност съществува някъде там. Ако с „Принцесата, Разбойникът и фермерското момче“ сте успели да заплените своят наследник, то сега със сигурност ще успеете да затвърдите новия фен като такъв и да го обречете на изключително интересен живот, в който всеки досег със Star Wars ще го кара да се вълнува повече от Люк, целунат за пръв път от красива жена. Нищо, че тя е сестра негова сестра.

Danail NaidenovДанаил Найденов е създател на най-популярния кино блог на български език – Popcorn Movies BG. Страстен почитател на киното и колекционер на филми, с обширни познания за всичко, свързано с любимите му продукции. Освен на поредицата „Междузвездни войни“, е запален фен на „Кръстникът“, „Властелинът на пръстените, „Белязаният“, „Казино“, „Джурасик парк“ и „Пришълецът“. Възхищава се на режисьорското майсторство на Мартин Скорсезе, Куентин Тарантино, Стивън Спилбърг, Рон Хауърд, Ридли Скот и актьорския талант на Робърт Де Ниро, Джо Пеши, Ръсел Кроу и Стив Бушеми.

Categories: Детски, Научнофантастични, тийн | Етикети: | има 1 коментар

Star Wars Нова Надежда: Принцесата, разбойникът и фермерското момче

Готови ли сте за „Междузвездни войни: Силата се пробужда”? Сигурни сме, че верните фенове отдавна отброяват дните до премиерата. С цел да „подгрее“ почитателите на легендарната сага, изд. „Егмонт“ обяви доста сериозна издателска програма, посветена на поредицата. От 10 октомври до края на ноември 2015 г. ще излязат 14 заглавия за читатели от различни възрасти. По този повод потърсихме експерт на тема „Междузвездни войни“. Популярният кино блогър Данаил Найденов, заклет почитател на Вселената на Лукас, ще ни гостува в поредица от ревюта, в които да представи най-интересното от новите заглавия.

Цялата истерия около излизането на The Force Awakens не ме подмина, дори успя да ми завърти главата още през 2013 г., когато стана ясно какво следва оттук нататък. Още тогава бях сигурен, че „Егмонт“ няма да подведат феновете си и ще продължат традицията си, стартирала в началото на Милениума (да не се бърка с Милениум Фалкън) с невероятната поредица „Ученик на джедая“. Оказах се прав и сега, години по-късно, с гордост в сърцето, сълзи на очи от умиление към отдавна загубеното детство и огромен възторг от книгата, която държа в ръцете си, представям на вашето внимание „Star Wars Нова Надежда: Принцесата, разбойникът и фермерското момче” на Александра Бракен с превод от Вида Делчева.

Star Wars 01Както е видно от заглавието, книгата преказказва добре познатата история, маркирала няколко поколения като верни почитатели на галактическата Сага на Джордж Лукас. „Нова надежда“, познат повече като Епизод IV, всъщност е първият филм, излязъл през далечната 1977 г. и запознал ни с историята около любимата ни принцеса Лея Органа, чаровния контрабандист и интергалактически бандит Хан Соло и фермерското момче с огромни надежди за бъдещето Люк Скайуокър, потомък на велик джедай… и още нещо. За пръв път се сблъсках с този филм преди повече от двадесет години, когато бях още малък и неосъзнат предпубертетен индивид, но оттогава насам магията не може да ме отпусне и дълбая все повече и повече във вселената. Именно тук се явява тази книга, която изчетох на един дъх и която успя да ме върне в детските години – тя е прекрасен старт за деца (таргет аудиторията й е 10+), в детайли със сложната хронология, биографиите на любимите герои и поредицата от събития, които се случват в онази далечна галактика.

Самата Александра Бракен, която също като мен е родена след излизането на оригиналната трилогия (тя е само на 28 години), е отделила достатъчно време, за да изучи из основи не само филмите, но и разширената вселена (за незапознатите – разширената вселена, или Expanded Universe, обхваща всички събития, които не са показани в шестте филма, но са одобрени от Джордж Лукас и компания. В това число влизат стотиците книги и десетките видеоигри). Тя се вдъхновява именно от нея и следва плътно историята, като дори не променя репликите на героите, а ги оставя така, както са във филма. Нещо повече – базирайки се на EU, тя допълва отчасти някои събития, за които във филма само се загатва. От кратката биография на авторката става ясно, че нейната любима героиня е, разбира се, принцеса Лея, и тя съсредоточава тези уточнения върху нейния образ. Читателят ще разбере защо всъщност принцеса Лея е принцеса и как е възпитана като такава – нещо, което Лукас не ни показва в кино версиите.

Книгата е разделена на три части, разказващи случващото се от гледните точки на тримата герои. Останах леко озадачен от изборът на „разбойникът“, вместо „контрабандистът“, както всъщност е известен Соло. Напълно възможно е да е търсен ефект за промяна на това нарицателно – все пак не сме малко хората, които асоциираме контрабанда с „Хилядолетния сокол“. Едва ли обаче това представлява минус, защото не съществува почитател на „Междузвездни войни“, който да не се сети мигновено кой всъщност е този разбойник. Думата придоби и голяма популярност сред книжните маниаци през последните няколко години, но това ще бъде обсъдено в други ревюта.

Матмата, Тунис. Мястото, в което берберите живеят в каменни пещери, в които е роден Анакин Скайуокър и в които са заснети части от „Нова Надежда“.

Матмата, Тунис. Мястото, в което берберите живеят в каменни пещери, в които е роден Анакин Скайуокър и в които са заснети части от „Нова Надежда“.

Разбира се, най-голямата част от книгата е посветена на Люк Скайуокър и това е обективно, защото никой не очаква нещо по-различно от подобна книга. Люк е главният персонаж и е напълно нормално да се налага акцентът върху неговото виждане за борбата между Алианса и Империята, оставяйки леко встрани своите спътници и съратници. И тук, както и в киното, образът на Люк е леко дразнещ, което напълно влиза в контекста на историята и не предизвиква негативни помисли. Поставяйки се обаче на мястото на дете, което за пръв път се докосва до Войните, то като нищо Люк може да се превърне в любимия персонаж на малчугана.

Да, „Star Wars Нова Надежда: Принцесата, разбойникът и фермерското момче” е книга, насочена именно към малките читатели. За тях пише Бракен; за децата, които също като нас врят и кипят с историята за джедаи и сити; също като нас се вълнуват какво ще се случи с фаворитите им – дали и сега ще оцелеят, попаднали в безмилостната клопка на съдбата, или пък късметът ще им изневери и няма да могат да спасят себе си и каузите си от похватите на времето, в което живеят. Книгата е придружена и с няколко прекрасни илюстрации, които допълват представите на децата за любимците им. Направи ми впечатление, че са използвани някои концептуални материали на художниците Джо Джонстън и покойния Ралф Макуори, като на места се откриват съществени разлики между консепт-арта и действителните образи. Спокойно – това са концептуални рисунки, чието наблюдение (и притежание) само ще обогати вашите междузвездни познания. Чрез тях децата ще научат не само кои са Джонстън и Макуори (сигурен съм, че вие знаете отдавна), но и как точно се създава един фанстастичен филм и колко време отнема, докато героите придобият окончателния си образ.

Самото книжно тяло е достатъчно луксозно, макар че очаквах да бъде продавано с твърди корици. Представлява книга със стандартен формат и общо 339 страници, като текстът е отпечатан на приятна на допир хартия. Кориците, макар и меки, са от плътен материал и имат лъскави принтове върху тях. „Егмонт“ са свършили доста добра работа, като съвсем леко са избързали с корекциите и на 2-3 места се забелязват чисто технически грешки. Това обаче по никакъв начин не пречи и не дразни и с оглед на бързината, с която издадоха книгата смятам, че това влиза в допустимия процент на бъгове.

Какво предстои? Освен че ще успеете да кротнете децата си за няколко дни, според скоростта им на четене, то вие не само ще ги запалите по един необятен свят, но и ще възпитате в тях любов към четенето. Вероятно същото ще се случи и с вас, защото, ако поне малко сте почитатели на Войните, ще седнете тихичко в ъгъла, за да изгълтате на един дъх книжката. Ще се наложи и да освободите място в домашната библиотека и това е само началото. Съвсем скоро предстои да излязат „И какво? Ще ставаш джедай” от Адам Гидуиц („Империята отвръща на удара”) и „Внимавай със силата на тъмната страна” от Том Енгълбергер ( „Завръщането на джедаите”), които бележат началото на издателския план на „Егмонт“ по случай възвръщащите се се с пълна сила Сила и мания по сагата. До края на ноември се очертава да напиша още няколко ревюта на книги по филмите, така че очаквайте ново включване.

И не забравяйте, че обективните истини не винаги са обективни – не само, защото Хан наистина стреля пръв, а и защото рано или късно доброто винаги побеждава злото, независимо дали то носи добро сърце под черно наметало или черно сърце в бяла обвивка.

Danail NaidenovДанаил Найденов е създател на най-популярния кино блог на български език – Popcorn Movies BG. Страстен почитател на киното и колекционер на филми, с обширни познания за всичко, свързано с любимите му продукции. Освен на поредицата „Междузвездни войни“, е запален фен на „Кръстникът“, „Властелинът на пръстените, „Белязаният“, „Казино“, „Джурасик парк“ и „Пришълецът“. Възхищава се на режисьорското майсторство на Мартин Скорсезе, Куентин Тарантино, Стивън Спилбърг, Рон Хауърд, Ридли Скот и актьорския талант на Робърт Де Ниро, Джо Пеши, Ръсел Кроу и Стив Бушеми.

Categories: Детски, Научнофантастични, тийн | Етикети: | 12 Коментари

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: