Приключенски

„Хари Потър и затворникът от Азкабан“ – отново е октомври!

Октомври ли? Октомври е последна глътка слънце преди зимата, мирис на печена тиква, тихо шумолене на падащи листа, разкошни палитри от цветове навсякъде около нас, топлина и уют с чаша чай в ръка… В последните три години обаче октомври е и нещо повече! Моментът, в който очакваме поредното илюстровано бижу от поредицата за Хари Потър. През 2015 г. излезе „Хари Потър и философският камък“ с прекрасните илюстрации на Джим Кей и още тогава стана ясно, че всяка година по това време ще очакваме с трепет всяка следваща книга, издадена на български език, разбира се, от „Егмонт“. Вече ви представихме първите две книги и споделихме с вас еуфорията от досега с подобно книжно бижу. Можете да видите нашите ревюта и снимки на „Хари Потър и философският камък“ и „Хари Потър и стаята на тайните“.

Добрата новина е, че отново е октомври и третата книга вече е по книжарниците! „Хари Потър и затворникът от Азкабан“ вече приковава вниманието от витрини и лавици с корицата си, обагрена в тъмносиньо и обещание за магически преживявания в чудния свят на Дж. Роулинг. Изданието и този път е съвършено, а илюстрациите на Джим Кей са разкош. Огромно внимание към детайлите, както и интересен визуален поглед към някои от героите са неща, които се набиват на очи още с първото разлистване.

С Клара, най-малкия член на екипа, която наскоро навърши шест месеца, разгледахме страница по страница с ококорени очи. Клара си хареса как е изобразен котаракът Крукшанкс, а аз се опитах да я навия „Крукшанкс“ да бъде първата й дума (не стана, опитах!). Държеше да пипне всичко, а дори мрачните илюстрации (Джим Кей определено има афинитет към подобни) на върколаци, паяци и други зловещи неща от магическия свят не я стреснаха въобще.

И понеже октомври наистина е магически месец, остава ни да си откраднем някой уютен уикенд в компанията на чаша чай, печена тиква и „Затворникът от Азкабан“, времето да спре за миг и отново да се срещнем с така любимите ни герои. А защо не и с всякаквовкусовите бобчета на Бърти Бот? Хммм… ушна кал.

Публикувано от Георги

Advertisements
Categories: Детски, Приключенски, Фентъзи | Вашият коментар

Мебет, любимецът божи

Тази книга достигна до мен в момент, в който четенето на книги започваше да отстъпва на заден план пред други задачи. Постоя известно време на рафта с изчакващи заглавия, погледах я известно време – с това загадъчно име, с тази причудлива корица – и любопитството, което вече ме глождеше нетърпимо, надделя.

„Мебет“ на Александър Григоренко е от онези книги, които те поглъщат мигновено. Без да усетиш, попадаш в приказка, в някаква старинна притча, запокитен далеч на Север, в тайгата, където сурови, напълно непознати и непонятни за нас хора живеят живот, за който трудно можем да намерим думи. „Разумът на европееца пропада, загива в преданията на Тайгата. Той не може дасъществува в пространство без осветени с кръв граници, във време, което не е подчинява на дисциплината на цифрите“, пише самият Григоренко за своя роман.

Именно в тайгата срещаме Мебет, любимеца божи. Силен, храбър, своенравен, Мебет от Велевия род не признава друга воля освен своята собствена, движи се по свои закони, присмива се на традициите и порядките. Този северен свръхчовек – защото именно проекция на Ницшевия Übermensch откриваме в неговия образ – до такава степен се радва на благосклонността на боговете и съдбата, че дразни околните със своята щастлива звезда. Трудно е да бъдеш Мебет, дори да си от неговата кръв. Синът му Хадко се различава от прочутия си баща. Храбър е, да, но предпочита да спазва обществени порядки, за които баща му е глух и сляп. Неговият път го отвежда към поредица от действия, които ще предизвикат Мебет да извърши още по-дръзки неща, да тества границите на своята божественост, да поведе дори война – сам срещу цял род.

Страниците летят една след друга, увличащи с реалистичните картини на далечния Север, където мъжете ловуват, взимат жени за съпруги и воюват по определени правила. Григоренко пише, сякаш разказва родова история, полузабравено сказание за предците си. Целият реализъм изведнъж се изпарява в средата на книгата и без предупреждение попадаме в света на магията, на митовете, изградили фолклора на тези непознати народи. Прекрачваме между средната, долната и горната земя, срещаме боговете им, виждаме приумиците на тези богове, хитростите, с които си служат. Божият любимец Мебет достига предела на живота си, за да осъзнае, че не му се напуска още Средната земя, че има защо да живее, има на кого да е полезен. И е готов да премине всички препятствия по Пътеката на Гръмотевиците, за да се върне обратно в света на живите. Изключително интересни са представите на северните хора за отвъдното, за духовете, за божиите дела, а Григоренко успява да ги претвори в ярка проза, която по удивителен начин съшива реалното и магическото в обща история. Не е ли всяко народно сказание по тази схема, на ръба между истината и фантазията и честичко прескачащо този ръб? Може би, но в книгата на Григоренко тази схема очарова по неповторим начин, като нещо ново, невиждано досега, разположено отвъд границите на „европейския човек“ и неговите възприятия. В добавка, поставянето в този контекст на мита за свръхчовека, който винаги ме е привличал, в каквато и интерпретация да го срещна, прави тези двеста страници истинско удоволствие.

Неминуемо е да се запитате, потъвайки в този разказ, кой е Александър Григоренко, откъде този автентичен, просветен поглед към тайните на Севера? Ще цитирам издателя и преводач на романа Емилия Маслароваза опита й да достигне до автора:

„Веднага след като прочетох „Мебет“, реших, че искам на всяка цена тази книга да стигне и до вас. И започна едно безкрайно издирване на самия автор и на авторските му права. Трябваше да пиша на около десетина души, докато открия имейла на Григоренко, но и на него отговори не той, а жена му, която ми обясни, че всъщност мъжът й почти през цялото време живеел в къща в непроходимата гора, в самото сърце на тайгата, където интернет имало на пресекулки. Накрая имах щастието да се свържа и със самия Григоренко“.

Да, нещо подобно може би очаквах и аз. Трябва да си част от магията на Севера, за да напишеш подобна книга.

Публикувано от Георги

Categories: Приключенски, духовна, художествена | Вашият коментар

„Скандинавска митология“ с Нийл Геймън

Интересът към митологията на Севера в съвременната култура е огромен и нестихващ. Извор на вдъхновение за какво ли не. Спомнете си войнствените текстове на американските хеви метъл легенди Manowar или цяла армия от скандинавски метъл банди, кръстени на някое митологично създание (предимно от тъмната страна). Гении като Дж. Р. Р. Толкин черпят огромно вдъхновение в творчеството си от сюжетите и героите на тези северни саги, достигнали до нас едва частично, благодарение на няколко записани текста, оцелели във вековете.

За мен любопитството към митологията на Севера води началото си от тийнейджърските години, когато текстовете на любимите песни по естествен начин насочваха вниманието ми към извора. Той продължи за малко и в университета, когато се промъквах тайно на лекциите в специалност „Скандинавистика“, за да науча нещо повече. Този интерес обаче така и не стана нищо системно, не прерасна в задълбочено познание за необятния свят на Асгард и Валхала, за боговете и великаните, вкопчени във вечна борба. Ето защо, появата на „Скандинавска митология“ на Нийл Геймън дойде като точно онова, от което имах нужда. „Сиела“ бяха достатъчно бързи да издадат книгата на български език, Живко Петров пак е сътворил впечатляваща корица, сега вече мога да наваксам пропуснатото!

Запитвали ли сте се защо интересът към скандинавските митове е толкова голям? Защо не са китайските, арабските, индийските? Защо Валхала е извор на вдъхновение за всички онези метъл банди от Швеция и Норвегия, а не например Витлеем? Геймън дава категоричен отговор на този въпрос. Защото са страшно забавни! Шайка мошеници – това са боговете на Асгард. Тук няма да откриете нравоучителни истории и дълбока поука. На боговете, както ще видите, нищо човешко не им е чуждо. Те ламтят за богатства и дрънкулки, обичат да си погаждат номера и често си служат с измама, за да постигнат целите си или да се отметнат от дадената дума.

Момент… току-що нарекох Один и боговете на Асгард „шайка мошеници“!  Трябва да си дяволски добър разказвач, за да постигнеш такова внушение, когато си служиш с толкова сложна и заплетена материя, каквато е митологията на Севера. И тук аплодисментите са за Геймън, който действително е сътворил страшно увлекателна книга. Казвам го като човек, който я грабна на обяд и не я остави, докато всичките 250 страници не бяха прочетени. Наведнъж. Признавам, на моменти ще се оплетете в многообразието от имена, които ви засипват на всяка страница, но какво да правиш, когато освен богове, хора, чудовища и великани, в този налудничав свят имена си имат дървета, пояси, чайници, игли и всякакви други не толкова одушевени предмети. При това какви имена! Гинунгагап. Гулинбурсти. Гялархорн. Не, не ми е развалена клавиатурата. По-скоро ще си прегризете езика, докато се опитвате да произнесете повечето. А самите истории… О, те са просто забележителни! Изключителна е фантазията на северните народи, способна да пресъздаде такива сюжети. Да им се чуди човек! В основата на всичко са Один, Тор и Локи, измежду които, разбира се, най-големият мошеник е Локи. Кръвният брат на Один е най-хитрият измежду боговете, вечно замисля някаква глупост и заформи ли се нещо неприятно, в основата му винаги е той. Ще разберете как се появява прочутият чук на Тор, как Один губи окото си, ще научите повече за дървото на живота Игдрасил и за змията на Мидгард, ще разберете как северните народи си представят края на света, Рагнарьок. Истинско великолепие, което няма да ви остави да мигнете, преди да изгълтате цялата книга!

До момента не бях чел нищо на Геймън и този първи досег беше направо еуфоричен. Вероятно е заради благодатната тема, но не само. Добрият разказвач прави всяка страница удоволствие. Ще потърся и други негови неща след тази книга.

Публикувано от Георги

Categories: Приключенски, Скандинавска, Фентъзи | Вашият коментар

Първите седем на Боян Петров

Имах любопитния шанс да гледам Боян Петров като мотивационен лектор на голямо корпоративно събитие, малко след онзи ужасен инцидент на магистрала „Струма“, където алпинистът едва не изгуби живота си. Когато го поканихa да говори пред публика, той върна имейл, че е със счупен крак, ребра, ключица, лопатка, предстои му поредна операция, но нашето събитие било след три седмици, значи… да, нямало да има проблем да се включи (!). В деня ня събитието, под аплодисментите на няколкостотин души, накуцвайки, но с уверена крачка, Боян се качи на сцената и в следващия час сякаш бомба беше паднала в залата. Никой не мръдна, не издаде звук; стотици очи гледаха как един човек с обикновени думи разказва твърде необикновени неща.

boyan-petrovОще тогава, след като ни разказа за изкачването си на Анапурна и К2, за бруталните условия в Каракорум и Хималаите, Боян спомена, че работи върху книга. Няколко месеца по-късно книгата вече е факт. В ръцете си държа „Първите седем“ – пътепис, пътеводител и наръчник за търсачи на силни усещания. Книгата е насочена към по-специализирана аудитория – катерачи, алпинисти с повече или по-малко опит, но със сигурност с познания за планините, надхвърлящи тези на книжните плъхове като мен. За нас, обикновените читатели, „Първите седем“ е един фантастичен свят на свръхестествени възможности. На усилия, надминаващи представите ни. На воля и твърдост. На смелост, но не и безразсъдство. Свят, твърде любопитен, че да пропуснем този разказ за него.

Боян пише без претенцията на професионален писател и със сигурност не с идеята да създаде художествено произведение или напрегнат приключенски епос. Разказва фактологично, отделя голямо внимание на подготовката си и на организацията на всяка една от експедициите, в които се впуска през последните 15 години. Всяка история притежава собствена пъстрота – дали с някой детайл от пътуването из страни като Пакистан, Индия, Иран и Тибет, дали с премеждията, които очакват дори и най-подготвените алпинисти в прегръдките на планината. Разказ след разказ пред очите ни започва да се оформя прочутата „Хималайска корона“ – колекцията от 14-те осемхилядници, най-високите върхове в света и жадувана цел за стотици алпинисти от цял свят. „Първите седем“, както можете да се досетите, отразява именно изкачването на Боян на една част от прословутата колекция, но и на доста други върхове по цял свят – от Елбрус и Арарат, през Килиманджаро и Аконкагуа, до Анапурна, Канчендзьонга и страховития К2.

Успехите обаче не са всичко. Безкрайно любопитно е да разбереш за провалите, за недостигнатата цел. Трябва ли да се върнеш, когато си едва на метри от върха, но времето и природата са срещу теб? Да, Боян разказва и такива случаи. И те са показателни за едно от най-важните качества, което трябва да има всеки любител на високото – реалистична преценка на обстановката и на собствените си възможности.

boyan-petrov

Книгата е пълна и с безброй съвети, които Боян Петров не се скъпи да дава на занимаващите се с алпинизъм и решените да щурмуват първенците. От предварителната подготовка, през екипировката, организирането на пътуването, намирането на спонсори. Таблици, списъци, схеми, изчисления… Самият Боян споделя, че едно изкачване е преди всичко цифри, изчисления, математика. Нищо не се оставя на случайността. И може би това е разковничето на досегашните му успехи. Както сам споделя в предговора: „Тази книга няма да ви пренесе на върхове, тя просто ще ви даде насоки за подготовка и данни за планините, които евентуално ще поискате да изкачите. Бъдете смели, истински живи, поставяйте си дръзки цели и изкачвайте върхове!“.

Мисля, че историята на Боян до момента ни дава големи шансове да прочетем след известно време и „Вторите седем“, а с примери като неговия българското знаме вероятно ще се вее още много пъти по върховете на света.

Публикувано от Георги

 

Categories: Места, Приключенски, Пътеписи, български | Вашият коментар

Градът на зверовете

gradyt_na_zweroweteПоставила съм си за цел да прочета всичко на Исабел Алиенде, което по един или друг начин ми се е „изплъзнало“ през годините. Тя е една от любимите ми авторки и мнението ми за творчеството ѝ е доста високо – за мен Алиенде е майстор! Имала съм и едно разочарование, но каква пък беше изненадата ми, когато прочетох „Градът на зверовете“ и разпознах по-скоро детска книга, отколкото четиво за почитател на Исабел. Мисля, че няколко пъти проверявах дали наистина книгата е на този автор и всеки път констатирах – да, пише „Исабел Алиенде“. Ако нямаше този „печат“ за авторство, никога не бих предположила, че това е писано от жената, под чието перо са се родили толкова вълнуващи книги с толкова различен и неподражаем стил! Историята е предвидима и наивна, сюжетът се развива като някакъв литературен преразказ и просто не е ТЯ! Ако оставим всичко това настрана обаче, „Градът на зверовете“ е страхотно предложение за капризните тийнейджъри, които имат нужда от подходящата книга, която да задържи вниманието им и да ги спечели в редиците на четящите!

Действието се развива по бреговете на река Амазонка, където 15-годишният Александър попада заедно със своята баба като част от група на National Geographic с цел събиране на доказателства за съществуването на странни създания. Още в началото на книгата хора от групата започват да измират като мухи и се чудех, ако темпото се поддържа, докога ще има герои, които да осигурят някакво действие в книгата. Всичко се обръща, когато Алекс и неговата нова приятелка, 12-годишната Надя, се оказват в центъра на събитията и се забъркват в магическия свят на индианците. Двете деца се изправят срещу много предизвикателства, но успяват да се справят с тях, благодарение на съобразителността си, на куража си и не на последно място – на своите тотеми. Ще научат по трудния начин, че за да вземеш, трябва да дадеш, а също така и това, че понякога се доверяваме на неподходящите хора.

G. Miranda

G. Miranda

Книгата ще спечели подрастващата аудитория най-вече с живописното описание на живота по Амазонка, както и с динамичното си действие, в което доброто и злото непрекъснато се борят за надмощие. Исабел Алиенде не е пожалила труда си в описанието на джунглата и на съкровищата, които крие, макар и да не го прави на нивото, което очаквах. Въпреки това децата ще усетят пясъците под мътните води, ще се запознаят с животните и растенията, които са опасни или пък не толкова страшни, ще разберат как се оцелява в джунглата (на книга) и ще изживеят всички интересни събития по начин, който ще ги направи по-отворени към различното и нетипичното.

Препоръчвам книгата на подрастващите, особено момчетата, които в тийнейджърските си години имат нужда да виждат себе си като герои, или на тези, които се чудят с каква книга да ги „зарибят“ към четенето. На по-капризния читател книгата ще се стори „плоска“, а пък за почитателите на Алиенде си е направо малко сътресение, но „Градът на зверовете“ не е лоша книга, стига да попадне в правилните ръце. И с магиите е така. ;)

Девора

Categories: Приключенски, тийн, художествена | Вашият коментар

„Ние, удавниците“ в търсене на спокоен пристан

Още когато погледнеш корицата на тази книга, вече знаеш, че е нещо специално. Водовъртежът, нарисуван на нея, започва да те увлича. Той, впрочем, те чака и вътре, между страниците – веднъж попаднеш ли сред него, няма спиране до последния ред.

nie-udavnicite„Ние, удавниците“. Прекарах близо три дни в пълна изолация и отдаденост на тази книга с нейните над 800 страници. Карстен Йенсен е сътворил нещо изключително. Датчанинът, роден в малкото островно градче Марстал, е направил истински художествен монумент на родното си място. Хипнотизиращ роман, в който вълна след вълна те заливат, докато морето не стане част от теб, докато не станеш един от тях, удавниците, изгубени сред световния океан.

„Ние, удавниците“ e трибют към няколко поколения моряци, превърнали името Марстал в нарицателно за тази особена професия. Романът проследява близо век от историята на града от средата на XIX век до края на Втората световна война през личните истории на различни герои. Животът на всеки от тях, разбира се, неминуемо е свързан с морето. Какво кара мъжете на Марстал да тръгнат по море, сякаш са закърмени с него още от люлката? За какво е този неумолим копнеж по безбрежните океани? Може ли тази връзка да бъде унищожена?

„В живота на моряка идва момент, мислех си, когато той вече не се чувства у дома си на сушата и тогава се отдава на Тихия океан, където окото никъде не среща земя, където небето и морето се оглеждат едно в друго, докато горе и долу загубят значението си, където Млечният път прилича на морска пяна, където земното кълбо цепи като лодка развълнуваните води, а самото слънце е като мъничка точица подводно сияние сред небесния океан“.

Сред подобни магнетични описания ви предстои да плувате, веднъж попаднете ли във водовъртежа на тази книга. Йенсен разказва като истински хроникьор, с удивителен стил, от различни гледни точки. Понякога е част от неназованото множество, жителите на Марстал, моряците от корабите; друг път е в обувките на един или друг герой, създавайки широкомащабна картина на един град, посветил се на мореплаването и обрекъл своите жители на скиталчество.

„В Марстал всички улици бяха главни. Всички водеха до Световния океан. Китай беше в задния ни двор. През дворовете на схлупените си къщурки виждахме бреговете на Мароко.“

Особени са героите на Йенсен. Сурови, издръжливи, навъсени, неустрашими мъже, програмирани сякаш от обща матрица – да търсят широките простори на океана, далеч от сушата, далеч от семействата, далеч от презрените професии на ровещите земята. Някои прекарват целия си живот в непрестанно скиталчество. Докато морето ги погълне или докато нещо в тях – някакъв друг копнеж може би – ги накара да зареждат всичко и да избягат.

„Ние не плаваме, защото има море. Плаваме, защото има пристанище. Не към далечните цели тръгваме първо. Първо търсим убежище“.

Но в този роман не само копнежът по морето е стихия. Огледалният образ виждаме в лицето на жените на Марстал – осъдени да бъдат вечно чакащи, да бъдат глава на семейството, да оплакват изчезналите си мъже без гроб и без кръст… Могат ли те да обърнат съдбата си, да се изправят срещу морето, което ги разделя от съпрузите им? Една жена ще опита да направи именно това. Виждаме я в образа на Клара Фрийс – майка, вдовица и неподозирано силна личност, която ще си постави за цел да отмъсти на морето, да извади моряка от марсталския мъж.

Безкрайно любопитно е, че макар действието да се развива в един период от близо век, повечето герои под една или друга форма остават неподвластни на времето, преминават от една епоха в друга. Ще видим едни ботуши, обиколили няколко пъти цялото земно кълбо, да си проправят път през годините наред с името на легендарния си собственик; ще проследим какво се случва с една смалена глава и с тайните, които крие тя. Ще преживеем три войни заедно с жените и мъжете на Марстал – войни, които ще поставят пред изпитание неустрашимия дух на островните хора. Ще видим как водовъртежът на събитията завърта всички – едни ще изкара на гребена на вълната, докато други ще завлече дълбоко в морските недра.

Не си спомням откога не съм чел нещо толкова завладяващо. „Ние, удавниците“ е истинско съкровище, което ще разпали копнеж по морето дори и в най-задрямалата душа. Аплодисменти за ИК „Жанет 45“, както и на Мария Змийчарова за страхотния превод! Винаги е прекрасен полъх да прочетеш нещо такова.

Публикувано от Георги

 

Categories: Места, Приключенски, Скандинавска | Вашият коментар

Хари Потър и прокълнатото дете

Спомняте ли си края на седмата книга за Хари Потър? Моментът, в който порасналите Хари, Джини, Рон и Хърмаяни изпращат децата си към Хогуортс на перон Девет и три четвърти. А спомняте ли си какво си мислехте тогава? Че това не може да е краят на историята, нали? Че подобен брилянтен епос не може просто да приключи, че един ден ще видим Хари и приятелите му отново. Е, изминаха доста години оттогава и макар междувременно да се появиха други книги от магическия свят – „Куидичът през вековете“, „Приказките на Барда Бийдъл“ и „Фантастични животни и как да ги намерим“, така и не видяхме история с любимите ни герои. До тази година, когато на 30 юли 2016 г. в театър „Палас“ в Лондон, Англия, е премиерата на пиесата „Хари Потър и прокълнатото дете“, първа и втора част. Само няколко месеца по-късно у нас вече е и сценарият на пиесата, с автори писателката Дж. К. Роулинг, режисьорът Джон Тифани и драматургът Джак Торн. И макар пиеса да не означава точно нова книга от поредицата, фактът си е факт – отново виждаме Хари Потър и приятелите му в действие!

cursed-child-01a

Историята започва там, където завършва седмата книга – „Хари Потър и Даровете на смъртта“, на гара Кингс Крос. Най-популярният магьосник е щастливо женен за Джини, а Рон Уизли е съпруг на Хърмаяни Грейнджър. Семейство Потър имат двама сина – Джеймс и Албус, както и малка дъщеричка – Лили. Рон и Хърмаяни са родители на Роуз.

За Албус и Роуз предстои най-вълнуващото пътуване – с експрес „Хогуортс“ към първата им година в най-известното училище за магия. Както може би ще се досетите, във влака те се запознават с не кой да е, а именно със сина на Драко Малфой, младият Скорпиус. Ако обаче си мислите, че ще видите нова версия на приключенията на Хари, Рон и Хърмаяни от „Философският камък“, то знайте, че приликите свършват дотук. Нещата придобиват неочакван обрат, когато Разпределителната шапка изпраща Албус Потър в Слидерин, а Роуз остава в Грифиндор. В Слидерин ще попадне и Скорпиус, който, за разлика от баща си, се оказва добро хлапе и бързо се превръща в най-добрия приятел на Албус. Младият Потър обаче има нелеката задача да се изправи срещу могъщата сянка на баща си. Да бъдеш син на най-популярния магьосник е тежко бреме и Ал ще се сблъска много скоро с нереално големите очаквания на всички към него. А да попаднеш в Слидерин, да не си добър в летенето и да имаш за приятел един Малфой определено никак не е в стила на един Потър. Това ще предизвика неминуемо обтягане на отношенията между баща и син, което пък ще доведе до много перипетии. Особено когато Албус и Скорпиус решат да се върнат във времето, за да спасят Седрик Дигъри, убит от Волдемор по време на Тримагическия турнир. Знаете рисковете от употребата на времевърт – е, случват се много, много обезпокоителни неща, когато си играеш с времето.

Няма да разкривам повече от историята, за да не разваля удоволствието от четенето на онези от вас, които предстои да разгърнат „Хари Потър и прокълнатото дете“. Ще завърша с личното си впечатление. А то е за поредната интересна история от така любимия ни магически свят на Роулинг. Вярно, че този път текстът е писан от Джак Торн, но да видиш отново любимите си герои е огромно удоволствие. Впечатли ме новото в книгата – тук имаме един Хари Потър, който далеч не е толкова героичен, колкото беше в предишните книги. Дори напротив – виждаме го като човек със своите слабости; като баща, способен на грешки и невинаги правещ добри решения. Виждаме и един много по-човечен Драко Малфой, а приятелството между сина му и Албус беше една от изненадите в книгата. И макар драматургичният характер на творбата да ни спестява част от удоволствието на истинския роман, „Хари Потър и прокълнатото дете“ е чудесен подарък за всички нас, които винаги ще носят Хогуортс в сърцата си.

Публикувано от Георги

Categories: Детски, Приключенски | Вашият коментар

Колекционерът на изгубени неща

Книжната 2016 г. започва с едно истинско откритие, което беляза по необичаен начин старта на новата година за мен. „Колекционерът на изгубени неща“ стоеше от известно време на бюрото ми, чакайки своя ред, без по никакъв начин да загатваше за своето съдържание. Твърде неангажираща корица, лаконични коментари на гърба и автор, чието име срещам за пръв път – истинска загадка! Започнах да чета, изпълнен с любопитство и в следващите 5-6 часа не успях да откъсна очи от изумителната история, която разказва Джереми Пейдж.

Kolekcioneryt na izgubeni neshtaВ едно ветровито априлско утро на 1845 г. тридесетгодишният Елиът Саксби – естествоизпитател и специалист по птиците, се качва на борда на кораба „Аметист“ в пристанището на Ливърпул. Той се отправя на север, към далечна Арктика, за да потвърди или отхвърли упоритите слухове за изчезването на една странна птица – голямата гагарка, доверчива нелетяща птица, чиято популация е избита безмилостно от хората. В каютите на старото корито има и други пасажери, кой от кого по-загадъчен. Г-н Блечли, запален ловец с претенциозни дрехи и ръчно изработени пушки, и неговата братовчедка Клара – болнава, но привлекателна млада дама, избягваща присъствието на останалите. Капитан Сайкс и екипажът му от стари морски кучета и ирландски моряци допълват колорита на тази странна компания. „Аметист“ се отправя към северния Атлантик за лов, търговия и едно на пръв поглед обречено издирване на загадъчната птица.

Трудно е да се говори за тази книга, без да се разкрият „спойлъри“. Трудно е и да се пресъздаде особеното усещане още от самия старт на това необичайно приключение – във въздуха тегне напрегнато очакване за приближаваща драма, за неясни, скрити намерения у всеки един от пасажерите, за твърде много тайни и мистериозни случайности. Разказвайки увлекателно, Джереми Пейдж създава причудлива смесица от класически мореплавателски роман и страховита готика, изпълнена с редуващи се картини на спиращи дъха природни красоти и кошмарни човешки жестокости спрямо дивия свят на далечния Север.

С наближаването на Арктика и нейните крайности, ще се засилят и проявят и крайностите у хората. Човекът ще даде воля на най-жестоките си, най-господарските си наклонности в този свят на дива, враждебна, но толкова хипнотично красива природа. Сцените, на които ще стане свидетел младият г-н Саксби, са стряскащи със своя натурализъм, но твърде реалистично отразяващи завладяването на Севера – безмилостния лов на тюлени, индустрията на китоловците, убиването на животни за забавление, за търговия, за хоби… „Човекът и неговата алчност, която не знае препятствие нито вън, нито вътре в него“. Пейдж не се свени да покаже най-грозните черти на човека, който се държи като завоевател и чиито действия нарушават хилядолетния баланс в природата.

Арктика ще остави своя отпечатък и върху пасажерите на „Аметист“. В тягостната обстановка на вледеняващ мраз, непрогледни мъгли и плаващи планини от лед, сред северното сияние и хипнотизиращите гледки на вечната зима, започват да се случват странни неща и на борда. Арктика ще пречупи по нещо у всеки от пасажерите, другиго ще освободи от натрупвани с годините душевни окови… Търсенето на голямата гагарка ще премине през неочаквани обрати и зловещи, разтърсващи моменти на огорчение, ужас и гняв към човека и неговата безскрупулност. Ще припламнат пламъци на любов, ревност, завист и страх. Ще се прокраднат неведомите метастази на опиати, чието обяснение така и няма да научим. Ще се зародят въпроси, на много от които авторът така и няма да отговори. Именно затова книгата е толкова причудлива. Читателят не усеща как потъва дълбоко, дълбоко в ледените арктически води, как мистериите се заплитат в съзнанието му. Получава горчиви дози жестокост, от която очите се разширяват, дъхът спира и в сърцето се натрупва яд, истински яд към себеподобните (читателите с по-слаби сърца отпадат вероятно още тук и остават неудовлетворени, поразени от прочетеното), а развръзката… развръзката е остров на спасението, но не и отговор на всички въпроси.

„Колекционерът на изгубени неща“ ме остави безмълвен, развълнуван от изумителната история, която Джереми Пейдж разкри пред мен. Потресен от обратите, от неочакваните ситуации, от варварството на хората и от суровия свят на Арктика. Но и изпълнен с удивление от необикновените обитатели на далечния Север, и с благоговение пред силата на вездесъщата природа. Въпреки своята суровост и готическия мрак, който я обгръща, книгата не е с трагичен край. Младият естествоизпитател г-н Саксби идва да ни покаже другото лице на хората – и че освен да убива, човекът може да посвети много усилия на каузата да спасява. Великолепно четиво и много силен старт на книжната 2016 година!

Публикувано от Георги

Categories: Приключенски, Пътеписи, художествена | Вашият коментар

Приключения от света на „Междузвездни войни“: 3 в 1

„Междузвездни войни: Силата се пробужда“ нахлу с гръм и трясък по световните киносалони, успявайки да предизвика онази невиждана еуфория, която тъй дълго се таеше, свита в козовете на режисьора Джей Джей Ейбрамс. За две седмици филмът счупи редица финансови рекорди, като се очаква съвсем скоро да бутне от върха „Аватар’ във вечния бокс-офис. Приет с радостни възгласи от мнозина и с известна доза скептицизъм от някои критици, „Силата се пробужда“ предлага на феновете точно това удоволствие, за което те мечтаеха (мечтаехме). Десет дни след официалната премиера, след като направих две гледания (и ми предстои трето), все още не мога да се отърся от върховното удоволствие, което се изля от големия екран.

Така стоят нещата и с книгите от „Егмонт България“, посветени на Сагата, които имам честта да ревюирам за „Библиотеката“. Този път се забавих, и то не малко, независимо, че книгите бяха при мен навреме. В този период домът ми се обогати с малък падауан, чиято основна роля в момента е да не оставя стария джедай, сиреч мен, да почете на спокойствие. По-добре късно обаче, отколкото никога, както гласи добре познатото клише. Именно сега ще направим един кратък, но съдържателен обзор в комбинацията „три в едно“, в който ще разкажа за три книги, част от официалния канон на „Междузвездни войни“. За незапознатите – след като „Дисни“ купиха Лукасфилм, на бърза ръка изхвърлиха десетки хиляди страници в категорията „Legends“ и оставиха като официално признати от историята малък брой, но за сметка на това качествени книжни тела. Именно това е „Canon“-ът – истории, включително и вече седемте филма плюс сериалите Clone Wars и Rebels, които са официална история, докато „Legends“, както подсказва името, са случки, които може да са се случили, може и да не са се случили. Това не пречи на феновете да продължаваме да купуваме, да четем и да колекционираме книги, мечтаейки си все пак да видим Мара Джейд на голям екран.

star wars 003

Все още не мога да осъзная напълно факта, че „Егмонт“ свършиха толкова много работа за твърде краткото време, което имаха преди премиерата на филма. Дори не съм си и представял, че тази година ще видим толкова много книги на български език, при това изпипани професионално, с чудесна изработка, качествена хартия и прекрасни илюстрации. Нещо повече – книгите са идеален подарък за феновете на Сагатa по случай настоящите празници, така че ако все още не сте решили какво да (си) подарите – действайте бързо, бройките свършват.

star wars 004Действието и в трите книги е организирано така, че да се случва по време на „Силата се пробужда“, препращайки назад във времето четирима от любимите ни герои и поставяйки ги в събитията между филмите от старата трилогия. Това са:
„Оръжието на джедая: Приключенията на Люк Скайуокър“ (Оригинално заглавие – Weapon of a Jedi) от Джейсън Фрай с илюстрации на Фил Ното и превод на български език от Александър Драганов. Действието в книгата се развива между събитията от „Епизод IV: Нова надежда“ и „Епизод V: Империята отвръща на удара“. Както много добре знаем, в този период младият Скайуокър не е овладял все още Силата, разкъсван от загубата на Бен Кеноби и новите случки в живота му. Предприемайки мисия към непознат свят, Люк трябва да открие корените на джедайството в таен храм, скътан из дебрите на непозната за него планета. Разбира се, той ще бъде посрещнат не само от нови герои, но и от нови врагове – за пръв път читателите ще се сблъскат с индивида Сарко Планк, а както ни се обещава – той ще има значително участие във филмовата вселена. Сюжетът на книгата е интересен и поднесен така, че читателят да усети напълно онази все още несигурна личност на Скайуокър, която познаваме от Епизод IV. Изграждането на характера му обаче започва да се усеща все по-осезаемо и ставаме свидетели на започналото преобразяване на фермерското момче в истински мъж и джедай.
Книгата се състои от 202 страници, включително и илюстрациите, като е напечатана с доста едър шрифт и четенето е сравнително бързо при равни други условия. Историята е интересна, увлича читателя и го потапя напълно в света на Войните, като му предлага и няколко закачки под линия, свързани с интересни случки, които вече сме виждали. Нещо повече – има леки препратки към „Силата се пробужда“, което е страхотен жокер за онези, които все още не са гледали филма, ако изобщо има такива.

Втората книга от поредицата обръща внимание на любимите ни контрабандисти Хан Соло и Чубака. Всъщност едва ли съществуват други бандюги в нашата галактика, в далечната или в която и да било, в която да има други по-симпатични дилъри на нелегална стока. Авторът Грег Рука поставя заглавието „Бягството на разбойника: Приключенията на Хан Соло и Чубака“ (оригинално заглавие Smuggler’s Run), този път в превод на Ангел Ангелов. Страниците  са двеста двадесет и четири, а илюстрациите – отново на Фил Ното. Грег Рука ни поставя отново в събитията между епизоди IV и V – Първата Звезда на смъртта е унищожена, за втората никой дори и не подозира, а Соло и Чуи все пак трябва да се изплатят най-накрая на Джаба. Любовта обаче е по-силна дори от дълг към хътянин и затова корелианецът и уукито са изпратени на тайна мисия от Алианса. Хан и Чубака обаче няма да останат сами в това приключение – ако след няма bounty hunters, то историята ще бъде скучна и безрезултатна. За капак, освен ловците на глави, към преследвачите им се присъединява и безмилостна служителка на Империята, която всъщност прави и най-силно впечатление в цялата история. Командир Алисия Бек е събирателен образ на всичко онова, което искаме да видим в Star Wars – корав злодей от женски пол, с белязано лице, който да мачка надлъж и нашир досущ като добре познатия ни вече Вейдър. С ръка на сърцето се моля нейната история да бъде доразвита в бъдеще и да видим пълното изграждане на Бек, мачкаща наред хилядите представители на rebel scum & traitors.
Интересни са и прологът и епилогът, които, както вече споменах, се развиват в „настоящето“, а именно по време на събитията или малко преди тях в The Force Awakens.

„Междузвездни войни“ обаче би било непълно приключение, ако в него няма участие (генерал) Лея Органа. Именно за нея пишат в съавторство Сесил Кастелучи и Джейсън Фрай. „Подвижна мишена: Приключенията на Принцеса Лея“ („Moving Target“) е не само най-дебелата книга от трите (цели 265 страници), но и може би най-интересната, или поне така я видяха моите очи. Този път действието се измества в промеждутъка между епизоди V и VI, а Лея трябва да се преобрази в един своеобразен Индиана Джоунс, за да се справи с очакващите я загадки. Никога не съм имал съмнението, че Лея е неразвит образ, напротив – тя е достатъчно добре показана още в „Нова надежда“ и тук я виждаме в обичайната светлина – коравата (и бивша) сенаторка е в пъти по-твърда в решенията си от своята майка Амидала, и то не само на политическата, но и на бойната арена. В тази книга се срещаме и с добре познати герои като Адмирал Акбар, Мон Мотма, Ниен Нумб, както и един симпатичен дроид PZ-4CO, когото вече видяхме и на живо за секунди в „Силата се пробужда“. Историята е динамична, завладяваща и не оставяща дори за секунда концентрацията на читателя. Особено интересно е, ако в най-интересния момент младия падауан се събуди с желанието да яде или да си играе. :)
И трите книги са добре изработени, без печатни грешки, които да дразнят очите или пък слепени с лошо лепило, което да разхвърля страниците след първото четене. Харесва ми това, че „Егмонт“ не изневериха на стила си и направиха цялата поредица от тази години с еднакви размери – така, че книгите да стоят прекрасно една до друга в библиотеката.
В най-скоро време ще бъдат налице ревютата и на „Внимавай със Силата на тъмната страна“ на Том Енгълбергер, „Изгубени звезди“ на Клаудия Грей и „Последици“ на Чък Уендиг. Единственото, от което се нуждая, е време. А вие се насладете бавно и попивателно на тези книги, защото няма нищо по-добро от пълноценно Star Wars забавление, било то в книжен, филмов или игрови формат. И нека Силата бъде с Вас!

Danail NaidenovДанаил Найденов е създател на най-популярния кино блог на български език – Popcorn Movies BG. Страстен почитател на киното и колекционер на филми, с обширни познания за всичко, свързано с любимите му продукции. Освен на поредицата „Междузвездни войни“, е запален фен на „Кръстникът“, „Властелинът на пръстените, „Белязаният“, „Казино“, „Джурасик парк“ и „Пришълецът“. Възхищава се на режисьорското майсторство на Мартин Скорсезе, Куентин Тарантино, Стивън Спилбърг, Рон Хауърд, Ридли Скот и актьорския талант на Робърт Де Ниро, Джо Пеши, Ръсел Кроу и Стив Бушеми.

Categories: Детски, Научнофантастични, Приключенски | Етикети: | има 1 коментар

Хари Потър и философският камък

Много години минаха от първата ми среща с магическия свят на Дж. К. Роулинг и невероятните обитатели на Хогуортс. Все още си спомням вълнението, с което потънах в този свят. Вълнение, изместило много бързо пословичния ми първоначален скептицизъм от нещо ново и популярно. Спомням си и втората среща, вече в студентските години, когато на един дъх отново изчетох всички книги от поредицата и след затварянето на последната страница се питах как въобще ще продължа напред в реалния свят, без емоциите и магията на тези вълшебни книги.

hari potterШест години след тази втора среща отново е време да се завърнем на Привит Драйв номер четири с чисто новото илюстровано издание на „Хари Потър и философският камък“. Луксозното издание с твърди корици и наистина невероятни илюстрации, дело на Джим Кей, вече ви показах в специално видео още в момента, в който получих книгата. Трябваше ми обаче подходящо настроение и разположение на духа, за да започна пътешествието в света на магьосниците. Защото „Хари Потър и философският камък“ не е нещо, което можете да четете помежду другото, в някоя открадната свободна минутка. Не и Хари Потър. Не и точно това издание. Трябва ви истинско спокойствие, голяма чаша чай или кафе, бисквити, топли завивки, домашен уют и готовност да „превключите“ и да изоставите за известно време реалния свят с неговата безкрайна прозаичност.

Четенето на илюстрованото издание е много особено преживяване. В действителност откриваш, че прекарваш много дълго време на всяка страница, защото изучаваш с любопитство илюстрациите. А те, повярвайте ми, са наистина невероятни! Джим Кей има свой собствен прочит на историята за Хари Потър и творчеството му се различава в известна степен от характерите, които сме запомнили от филмите. Семейство Дърсли например са изключително колоритни, имах усещането, че дебелите им бузи покриват две трети от страниците. Хагрид също е много сполучлив с огромното си тяло и бръмчащия мотор, с който прелита над Привит Драйв. Джим Кей е способен да навлезе и в изключителни детайли, както ще видите на страниците, описващи улица „Диагон-Али“ – там всяко магазинче е нарисувано с толкова богата детайлност, че можете да се взирате дълго време, откривайки нови и нови елементи по покривите или по фасадите на къщурките.

Колкото до самата книга, дори очите ми на пораснал читател, наближаващ 30-те, не можаха да останат безразлични пред чудесната история за Хари Потър и магическия свят на Роулинг. Действително, не можем да говорим за някаква дълбочина или силни послания още в първата книга, но трябва да се има предвид, че именно в „Хари Потър и философският камък“ Роулинг дава първата и основна картина на този измислен, но толкова реалистичен свят. На практика почти цялата книга е въведение в света на магьосниците – от описанията на Хогуортс с всичките му домове, учители и други обитатели, през играта на куидич, отношенията между магьосници и мъгъли, препратки към изчезването на Волдемор и всички загадки около това изчезване… Има твърде, твърде много информация, с която читателят трябва да се запознае – това е и причината истински „екшън“ да има едва в последните 50-ина страници. Въпреки това интересът ми успя да се задържи през цялото време – представях си всяка една сцена, а илюстрациите на Джим Кей ми помогнаха и много добре да си ги визуализирам. Ето защо, в самия край, когато Дъмбълдор раздаваше последни точки в класирането на домовете, почувствах истинско вълнение, каквото вероятно Хари, Рон и Хърмаяни също са усетили в този така емоционален момент.

Magic 3

Обичам този свят! Обичам магията на Хари Потър и вече съм в трескаво нетърпение за следващата илюстрована книга от поредицата. Благодарности на ЕГМОНТ България, които направиха възможна тази среща на българските читатели с ценното издание. Докато и вие чакате излизането на „Хари Потър и стаята на тайните“, можете да видите нашите ревюта за „Фантастични животни и къде да ги намерим“, „Куидичът през вековете“, както и първите ни ревюта за цялата поредица, съответно моето и на Девора.

Публикувано от Георги

Categories: Детски, Приключенски | Вашият коментар

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: