Професионална

Making Faces

Да пишеш ревю за книга за грим, при това книга, отдавна извоювала своето почетно място в библиотеките на гримьорите и ентусиастите, не е лесно, а още по-малко – нужно. Въпреки това, за тези от вас, които се интересуват, но не са попадали на това заглавие, ще вметна няколко думи за Making Faces на Kevyn Aucoin. Авторът е известен гримьор, работил с най-големите холивудски звезди, променяйки визията им и задавайки нови течения в практикуването на изкуството на макиажа. Може би това го вдъхновява да създаде Making Faces, където редом със звездите, трансформира и съвсем обикновени хора от своето обкръжение. Вече остарели, но въздействащи фотографии, представят крайния резултат, а интуитивните илюстрации, допълнени от текст, който обяснява стъпка по стъпка всеки детайл по грима, превръщат книгата в съвършен наръчник за гримиране и учебник.

Кевин си отива от този свят твърде рано, далеч преди да успее да разгърне целия си потенциал. Към днешна дата продуктите с неговото име са синоним на качество – качество, което той залага в разработването им и което е изградил с перфектната си работа. В книгите му пък можем да се докоснем и до неговата същност, тъй като личните истории и наблюдения вървят ръка за ръка със съветите кога да нанесете спиралата и как да промените формите на лицето. В грима Акуан открива свободата да изразиш себе си и то по толкова начини, колкото намериш за удачно. Със сигурност това, че е хомосексуален, играе голяма роля за желанието му да поставя справедливостта и равенството пред всичко, но неговото послание е много по-всеобхватно и не засяга единствено сексуалната ориентация и правото на свободното ѝ изразяване. Чрез своето творчество той дарява красота на всеки, който пожелае да се протегне към нея.

Препоръчвам книгата на всички, които имат интерес към визажистите-икони, тъй като тя разкрива много за автора си, но и на всички, които се интересуват от различните техники в грима, макар някои от тях съвсем да не са на върха на славата си към този момент. Тоест: препоръчвам я на всички, които искат да имат по-дълбоки познания за макиажа, за това как се постигат различни резултати с разнообразни техники и въобще за всеки, който е повече от любопитен.

Девора

Ако искате да притежавате нещо по-модерно и съвременно, заложете на предложенията от Борис Ентруп в „10-Minute Makeup“ ето тук
Ако пък искате да се запознаете много по-подробно с историята на грима, не толкова с техниките, определено не пропускайте книгата на Лиса Елдридж „Face paint“ с ревю тук

Advertisements
Categories: Грим, Професионална, Хоби | Вашият коментар

Face Paint The Story of Makeup

facepaintАко книгата на Борис Ентруп (10-Minute Make-Up) беше нещо като помощник в съставянето на визии, то книгата, която ще ви представя днес, ще бъде вдъхновение за тези, които искат да имат някаква основа в познанията си за грима, преди или докато експериментират. Лиса Елдридж е известно име в бюти средите. Аз се запознах задочно с нея чрез YouTube канала, който поддържа, но това съвсем не изчерпва всичко, с което се занимава. Към настоящия момент Лиса работи като глобален криейтив директор в козметичната компания Lancome, като не забравя да радва и онлайн феновете си с видео уроци, в които разкрива трикове и любопитни факти за макиажа.

Може би много от феновете на Елдридж са очаквали книга, в която да се обясняват стъпка по стъпка различни визии. FACE PAINT е нещо коренно различно, макар снимки и картини да не липсват. Това наистина е книга за история на грима, която разглежда това изкуство от периода на най-ранни свидетелства за възникването му (Древен Египет), през вековете, в които ту е отричано, ту възхвалявано, та до наши дни, когато козметичната индустрия е на гребена на вълната. Авторката не следва стриктно историческата хронология в разказа си. Често прави паралели, успява да разглежда тенденциите, като взима под внимание теченията не само в Запада, но и в Изтока. За мен най-изненадващото откритие беше, че гримът, като нещо достъпно за всеки, разнообразно по цвят, текстура и форма, изобщо като нещо, което може да се използва от обикновената жена, е отвоювал своето място едва преди 50-60 години.

facepaint_1

Книгата се дели на две части: The Ancient Palette и The Business of Beauty

В първата част се разглеждат цветовете червено, бяло и черно като основополагащи в разкрасяването на жени, така и на мъже, от древни времена до днес. Червено, събуждащо страст, по устните на гейшите; руменина по страните на Мадам Помпадур, увековечена на портрет както много други знатни дами; белите лица на Средновековието, често постигани с отровни помади, които са сбръчквали лицата и са били основен фактор за олисяването над челото; изписаните черни очи на египтяните, а много по-късно – на холивудските и особено боливудските актриси – всички тези детайли от света на красотата са разказани увлекателно, с любопитни подробности, които понякога плашат, а друг път – омагьосват!

facepaint_2

По голямата част от книгата е посветена на бизнеса и красотата. Дори изобщо да не се интересувате от грим, няма как да не ви стане любопитно всичко, което авторката е събрала между страниците: от първите печатни издания с рецепти за ястия, но и за помади за разкрасяване, през пропагандата по време на Световните войни, през осъзнаването от бизнеса, че обикновената жена би дала всичко да прилича на своята любима актриса от екрана и експлоатирането на това познание до висоти, които продължават да поддържат бизнеса успешен и до ден днешен. Историите за пионерите в козметичната индустрия звучат романтично, но и заплашително. Първите имена, много от които познаваме и днес като брандове на щандовете за козметика, са били заредени с толкова творческа енергия и хъс да бъдат лидери, че ще ви се прииска да прочетете за тях много по-подробно, отколкото е описанието на Лиса.

facepaint_3

Самата тя признава, че е трябвало жестоко да редактира книгата си по препоръка на нейната редакторка, тъй като изданието би станало огромно и нечетивно. А то и сега съвсем не е малко – красива книга с твърди корици и мека подвързия, гланцирани листа, качествени и красиви изображения, страхотно страниране… За мен определено е удоволствие, че я притежавам – и защото е красива, и защото съдържанието си заслужава да бъде препрочитано!

Оставям авторката също да представи книгата си със специалното видео, което е заснела, а аз само ще ви споделя, че може да откриете FACE PAINT в Amazon на много по-достъпна цена, отколкото ако я поръчате чрез български сайт на книжарница, а и ще дойде доста по-бързо.

Девора

Categories: Грим, Други, Професионална, Хоби | Вашият коментар

Пътеводител за мечтаната сватба

svatbaПопаднах на сайта на Николай Митев, когато преди 3 години търсех сватбен фотограф за нашето тържество. Разбира се, бях допуснала основната грешка и търсех в последния момент (да се разбира: няколко месеца преди сватбата), така че не успяхме да работим заедно. От днес обаче вече познавам този човек не с основната му професионална дейност, а като автор на книгата „Нашата мечтана сватба в лесни стъпки“. И понеже темата ми е любима, нека си поговорим за тази розова книжка, още преди да се е появила в книжарниците, така че да придобиете представа какво ви очаква между кориците!

Много смях! Започнах да чета книгата с усмивка и я завърших по същия начин. Николай Митев е изчерпателен и подробен в детайлите, но това съвсем не означава, че ще вземе да крие чувството си за хумор, така че да си придаде повече тежест. С усмивка и тънка ирония той умело превежда бъдещите младоженци, като им намеква деликатно за подводните камъни в организирането на подобно събитие.

Изключително подробна информация. Авторът не си е спестил проучванията, а за да илюстрирам детайлността на книгата, на страниците са отпечатани и текстовете, които се четат по време на църковните ритуали (това беше единственото нещо, което не прочетох, но намирам за много полезно, ако искате да знаете какво всъщност са ви говорили, докато сте стискали топящата се свещ в ръката ви). Подробно е разгледана всяка тема – от документи и практики за граждански брак, до услугите, предлагани от подизпълнителните.

Въпреки тази изчерпателност, стилът на Николай Митев е свободен, лежерен и дори леко хаотичен. Усеща се, че опитът, който използва, за да говори и да има какво да каже по темата, е събиран с наблюдение по време на сватбените тържества, за които е бил ангажиран. Именно поради тази причина бих сложила рязка разграничителна граница между тази книга и книгата на Ади ЦановаПомощ! Омъжвам се!„. Докато едната книга ни превежда през реалните етапи на типичната българска сватба, дава ни конкретни примери за бюджет, предлага сценарий и разпределение на времето, като всичко, от А до Я, е съобразено с родната действителност, другата е по-скоро за мечтателите-романтици, които искат да надскочат локалното и да потърсят нещо различно. Сравнявам ги, не защото искам да ги съпоставям, а защото искрено вярвам, че тези две книги могат да се допълнят идеално! Взимате идеите от Ади, както и нейния стремеж към перфекционизъм, и започвате да действате по реализацията, водени от съветите и насоките, споделени от Николай.

Както вече стана дума, „Нашата мечтана сватба“ е решена в розово, какъвто се предполага, че ще е и животът на бъдещите младоженци. Ако пък не е, има и няколко разяснения по разводните дела, но това е в контекста на предбрачните договори или тяхната липса. Намирам за изключително добро решение от страна на автор и издател тази информация да намери своя път на страниците, защото обяснява ползите от сключването на брак с подпис в ритуалната зала.

Разбира се, не всичко е детайли, технически подробности, обяснение на документи и срокове. В книгата ще откриете и идеи за тематични сватби, ангажиращи игри по време на тържеството, обяснения на обичаи и въобще – всичко, характерно за нашите ширини, даже с малко немски привкус на чаршафи с изрязани сърца (А сега, де – за какво ли става дума тук?). В самия текст авторът на няколко пъти споменава имена на хора, професионалисти в бранша, на които има доверие. На страниците обаче ще откриете и малки рекламни карета, които ви запознават с услуги в сферата на сватбената организация.

Препоръчвам на тези от вас, които планират да се захванат със сватбата си самостоятелно, да използват този чудесен наръчник, който хвърля обилна светлина върху всевъзможни ситуации, за които може дори да не ви хрумне. Също така ще ви подскажа да четете внимателно, като обръщате внимание и осмисляте всяко нещо, защото е важно. Била съм на красиви сватби с неприятна организация или лесно поправими пропуски и мога да кажа, че четенето на подобна литература ще ви подготви да бъдете не само по-спокойни булка или младоженец, но и много по-добри домакини за вашите гости.

Тъй като книгата завършва оригинално, реших и аз да завърша тази публикация в същия дух: бивши булки споделят какво биха променили в сватбата си. 

Макар да помня този ден с истинско щастие и с прекрасните отзиви на нашите гости и подизпълнители, бих избрала друг фотограф и бих оставила някои детайли, като поканите, в ръцете на по-опитни от мен хора. Ако и вие сте като мен и обичате да организирате и да творите, знайте собствените си граници и предайте щафетата там, където чувствате, че не може да се справите на ниво. А по отношение на фотографа – както казва и Николай – ако от първата среща не си пасвате, по-добре потърсете друг.

Девора

Още по темата:

  • Вижте ревю на „Помощ! Омъжвам се!“ на Ади Цанова тук!
  • Вижте още сватбени съвети идеи в блога The Happy Beehive тук!
Categories: Други, Професионална, Събития, български | Вашият коментар

Стивън Кинг: За писането

KingОбикновено не се заглеждам много в анонсите за поредното издание на някоя от книгите на Стивън Кинг. Да, знам, Кинг е цяла вселена, култ, религия. Но… не е моята вселена, моят култ и религия. Въпреки това, когато прочетох новината за автобиографичната му книга, простичко озаглавена „За писането“, бях заинтригуван. Мога да преценя кога си заслужава да се вслушаш в някой авторитет и кога говори нечие его, опияняващо се от собствените си думи. Бях убеден, че с Кинг ще е по-скоро първият случай и интуицията ми не ме подведе.

„За писането“ е откровената изповед на един голям писател, постигнал върхове в творческата си кариера и тръгнал от нулата, за да завладее сърцата на милиони читатели по цял свят. И от висотата на този връх – стъпил здраво на земята – да разкаже за пътя си без високопарни думи и щедри обещания. Простичко, разбираемо, автентично. Книгата е условно разделена на две части, първата от която разкрива автобиографични моменти от живота на Кинг, трудното му детство, безрадостните места, на които припечелва прехраната си, и първите опити с писането. Тези страници са адски увлекателни и живописни, а освен с приятна самоирония, изобилстват от забавни сцени и пословичния черен хумор на Стивън Кинг.

Втората част представлява синтез на най-важните съвети, които автор от калибъра на Кинг може да даде на начинаещите или… да кажем…средно напреднали писатели. И въобще на всички, решили да се занимават с писане. Ще трябва да ви разочаровам, ако мислите да подходите към книгата с нагласата, че… видиш ли… ей тук сега ще намерим разковничето и някой ще ни изсипе наготово формулата на блестящото писане. Истината е доста по-сурова – практика, практика и пак практика. Това препоръчва Кинг. Да, ще видите какво е добре да избягвате, колко е важна редакцията и колко по-кратка трябва да е втората ви чернова, но ако си мислите, че изобилства от готови формули, лъжете се. Феновете на големия разказвач ще останат очаровани да намерят и любопитни подробности покрай създаването на емблематични книги като „Кери“, „Сейлъмс Лот“ и „Мизъри“.

Стивън Кинг пише „За писането“ в края на 90-те години, след като е претърпял тежък инцидент, който едва не коства живота му. Случката повлиява силно върху цялостното усещане и тон на книгата, а на възстановяването си той посвещава последните страници. Стряскащ, но доста отрезвяващ завършек, който отново преподава важен урок – не се отказвайте, колкото и трудно да ви се струва да продължите.

За финал, освен практическите съвети на Кинг, има и списък от книги, които, по неговите думи „няма да сбъркате, ако ги прочетете и вие, защото те могат да ви посочат нови пътища във вашата работа„.

„За писането“ определено оправда очакванията ми за приятно и доста полезно четиво. Феновете на Стивън Кинг вероятно вече са издигнали в култ книгата. Във всеки случай има какво да научим от големия писател, който изглежда не крие тайните на занаята си, дори напротив. Пък ако някой иска, нека да се пробва… може да е следващия майстор на хоръра.

Публикувано от Георги

Categories: Мемоари, Професионална | има 1 коментар

10-Minute Make-Up

10MUСлед обстойно обикаляне на софийските книжарници в търсене на книга за грим, единствената, която открих (често забутана на най-долния рафт и свита срамежливо между разнообразието от литература за коли, съвременна архитектура и диети), беше симпатичното предложение на Boris Entrup – ’10-Minute Make-Up’. Книгата се оказа чудесно и лесно въведение в света на декоративната козметика, което изобилства от идеи за визии във всякакви тонове и нюанси.

’10-Minute Make-Up’ е поглед в творчеството на симпатичния Борис, който практикува професията си на гримьор към козметичната марка Maybelline. На ваше разположение са 50 различни визии, които ще обогатят познанията ви с различни техники за нанасяне на сенки, руж, основа и червило. Макар книгата изобилства от предложения за външния ви вид, авторът не е пренебрегнал и основната теория, с която всеки, който ще посегне към четките за грим, трябва да бъде запознат. Въпреки това тези познания са твърде повърхностни, а и като цяло познати от обща култура, така че не можем да гледаме на изданието като на вид учебна литература.

След като се запознаете с основните инструменти, които ще са ви нужни за изпълнение на визиите, както и с различните видове техники, сигурна съм, че ще е лесно да следвате съветите на Борис и да изпълните много от визиите, които варират от ежедневни до по-смели и експериментаторски. Всеки грим е описан стъпка по стъпка и то по разбираем начин. Впечатлението ми е, че книгата е създадена не само с промоционална идея като авторски каталог, но и наистина има за цел да помогне на всеки ентусиаст да направи своите първи смели стъпки в грима.

Определено мога да препоръчам книгата на заинтересованите, особено предвид дефицита на подобна литература у нас, но за по-напредналите съдържанието най-вероятно ще се стори скучно и няма да може да грабне интереса им. За тези пък, които наистина искат да навлязат в дебрите на изкуството на грима, остава надеждата скоро да се появи по-голямо разнообразие от литература или опцията да си свалите книгите на Kevyn Aucoin като pdf, както направих и аз…

Девора

Categories: Професионална | има 1 коментар

„Моята прекрасна книжарничка“ – кратка история на успеха

mmkПисна ли ви от „Книжарничката“ вече? Разграбихте ли поредния тираж? Попаднахте ли поне на десет ревюта за нея в книжните блогове? Ако отговорът и на трите въпроса е „Да“, значи е време и аз да се включа по темата. „Моята прекрасна книжарничка“ на Петра Хартлиб  стана поредното заглавие, което привлече твърде много обществено внимание и с това ме демотивира да се включа веднага в общия хор от мнения за книгата. Понякога го правя – напук ли или просто защото не може, не е редно, не си се представям в ролята на хорист, независимо какви тонове „изпълнявам“.

„Книжарничката“ попадна в мен с мило послание от изд. „Сиела“ – „Благодарим ти за всичко, което правиш за книгите!“. И макар че не се захванах с нея веднага, нещо ми подсказваше, че трябва да я прочета. Както се оказа – не напразно. Защото става дума за една преди всичко интересна история. История на успеха, който идва, когато повярваш в мечтите си.

Една журналистка, живееща в Хамбург със съпруга и шестнайсетгодишния си син, решава да се впусне в рисковано начинание – да зареже удобния си живот в Германия и да си купи книжарничка във Виена. Както често се случва, спонтанният интерес към нещо налудничаво често се превръща в червей на съмнението и започва да дълбае. Е, в случая на Петра резултатът е преместване в чужбина, набълбукване с кредит, после с още един, номадски живот при приятели, денонощен усилен труд – и всичко това в преследване на идеята за собствена книжарничка.

Не си мислете, че книгата е някаква рецепта за успех, наръчник за предприемачи или мощен инструмент за самопомощ и мотивация. Изчистена от всякаква художественост, „Моята прекрасна книжарничка“ е семпла, откровена и непринудена история от истинския живот. Която не завършва със закупуването на книжарница. Напротив, самата покупка се случва в първите 20-ина страници. После започват следващите етапи от трансформацията на една журналистка в успешен и отдаден на новото си поприще книжар.

Интересно ми беше да науча колко много хора всъщност са допринесли пряко или косвено за този успех – от най-близките хора, през приятелите, на които едва не докарват проблеми с жилищните власти, та чак до напълно непознати съкварталци. Доста любопитно, предвид факта, че сме свикнали да свързваме немскоезичните народи с голяма сдържаност, резервираност и липса на особена сърдечност. Опитах се да си представя дали тук у нас подобна история на успеха би била възможна, при това със същите „помощници“, но ме обзе мрачно предчувствие за неизбежен провал. Макар че може и да греша.

Малката книжка със сигурност ще се стори най-интересна на книжарите, издателите и въобще професионалистите в бранша. Но дори да не сте такива, най-малкото ще ви зареди с полезна доза оптимизъм. А стилът на Петра Хартлиб ще ви допадне, сигурен съм.

Георги

Categories: Професионална | Вашият коментар

За българския щик

В представите на повечето българи образът на родния войник, запечатан от архивните фотографии и художествени портрети, най-лесно може да се илюстрира с картината „На нож“ (1913) от Ярослав Вешин. Там, в пълно бойно снаряжение, със затъкнат на пушката щик, български войник яростно напада турските позиции по време на Балканската война. Художественото платно на Вешин се е превърнало в символ на българската бойна слава не само заради силното му емоционално въздействие, но и заради особената връзка между българския войник и острието, с което той извоюва не една победа.

Agop 02

„Също като японците, българите превърнаха щика във фетиш“, пише един чуждестранен кореспондент по време на Балканските войни и не без основание, тъй като в началото на ХХ век подобни победи, извоювани с устрема на щика, са нещо ново и непознато в Европа. Интересът към  късото хладно оръжие е все още жив, 100 години по-късно, макар и предимно за тесни специалисти историци и колекционери на историческо оръжие. Именно за тях е предназначено и първото по рода си на български език специализирано издание „Българското късо хладно оръжие“ на Агоп Казазян.

В красиво оформената книга от 120 страници авторът систематизира наличната информация за бойното използване на щикове и окопни ножове в българската армия през годините от 1877 насам. Дадени са любопитни данни за различните оръжейни системи, тяхното постъпване във войските, доставените количества и др. Архивните снимки, голяма част от които от лични колекции, които не може да се намерят в интернет, представляват преобладаващата част от съдържанието. Проследено е хронологичното използване на късо хладно оръжие първоначално от българското опълчение, а после и от редовната войска. Естествено, голямо внимание е отделено на системите „Манлихер“, с които армията е въоръжена в периода на Балканските и Първата световна война.

Agop 05

Споменати са и следвоенните щикове и ножове – т.нар. „нож на дневалния“, щиковете за „Калашников“, специализираните къси ножове на парашутни и други части. Кратка информация е дадена и за легендарната българска окопна кама обр. 1918, заедно с данни за злощастното й унищожаване. Като липса мога да отбележа отсъствието на информация за хладното оръжие на паравоенните формирования тип „Бранник“, но предполагам, че тази липса се дължи на фокусирането върху въоръжението на редовната армия. Книгата завършва с 46 приложения – детайлни снимки на различни образци късо хладно оръжие, без съмнение безценен помощник на всеки колекционер.

Agop 06

Маркировка „Софийски арсенал“ върху куката на канията на щик М95

Лично за мен бе особено интересно да науча за различните трофейни оръжия, използвани в различни периоди – било то взети като военна плячка, или доставени от германците, които преди това надлежно са ги „прибрали“ от окупираните държави. Прави впечатление че и по отношение на хладното оръжие, както и в авиацията и може би навсякъде другаде, цари огромно разнообразие (почти хаос) от образци, което прави визуалното стереотипизиране и изобразяване на българския воин извънредно трудно. Ще го видите с дебел овчи кожух, стиснал здраво своя „Манлихер“, с ботуши или цървули, с кепе или калпак, с дълъг руски щик „Мосин“ или пленен турски „Маузер“. И това пак ще е той – българският герой, завладял Одрин, разбил англичани и французи при Дойран, обърнал в бяг сърбите чак до планините на Албания.

Любопитна е историята на българския щик. Оръжието, с което нашенецът е заставал срещу всичките си съседи в един или друг момент. Заставал е и ги е побеждавал, обръщал ги е в бяг, всявал е ужас в редиците им. И е взимал като законна плячка техните оръжия, за да ги използва за честта и славата на България. Да държиш в ръката си подобно оръжие е особено чувство. Чувство на преклонение пред мъжете, дали живота си за родината; на огорчение от всички удари на съдбата, смазали националния идеал; и на увереност, че това историческо наследство трябва да бъде запазено за поколенията. Защото националният идеал преди 100 години е бил на върха на щика, но днес е време да го намерим в съвременния му вид.

Георги

Categories: Военни, Исторически, Професионална | Вашият коментар

Виненият гуру

Guru

Книгата на Мишел Ролан бързо стана една от любимите ми във винената поредица, заради откровеността на автора. „Виненият гуру“ е разделена на пет части, обособени тематично, но обединени от желанието на Ролан да вдигне завесата над своите действия и да представи своята гледна точка спрямо въпроси за кариерата си като енолог. Преди да прочета тези 182 страници, аз нямах никаква представа кой е Мишел Ролан, но книгите са вълшебен инструмент на знанието. Благодарение на написаното се запознах не само с този прочут винар, но и с един куп други съвременни герои в света на виното; доближих се до проблемите и предизвикателствата пред винопроизводителите и успях да изясня за себе си колко много и ожесточени битки се провеждат на арената на винената критика.

Да прочетеш „Виненият гуру“ е като да прекараш няколко часа в приятен разговор с нейния автор: научаваш много за работата на енолога, запознаваш се с личната история на Мишел, който я разказва по възможно най-ненатрапчивия начин, но така, че да усетиш чувствителността и романтичните уклони на неговата френска душа. Седиш на чаша вино с един интелигентен човек, който умее да се изразява категорично и се обосновава с малко думи, но на място. На много места в книгата Ролан цитира чудесни мисли, които няма как да пренебрегнеш, а често самият той успява да сътвори параграфи, към които читателят се чувства съпричастен:

„Тъжното е, че за да се борим с хулите и клеветите, се налага да отговаряме остро, да се бунтуваме и в края на краищата се оказва, че играем същата игра. Ето защо дълго време отказвах да участвам в полемика. Но всичко на този свят си има граници. Рано или късно преяждането става опасно. Здравословно е да се разобличат „добросъвестността“ и арогантността на онези, които претендират, че въплъщават доброто.“

Думите на автора са по повод огромния интерес към неговата дейност и тежестта на името му, които често са обрисувани от журналистите като някакво митично зло. Не съм запозната в детайли с полемиката в случая, но винаги съм склонна да вярвам на хора, които умеят да се аргументират, а не на такива, които умеят да правят гръмки генерализации и се опитват да въздействат на публиката си чрез най-елементарни похвати. Мишел Ролан ме спечели, а когато вече бях запозната с тъмните и светлите страни, които отразяват това име,  бяхме на края на нашия разговор (съответно – в края на книгата), който се оказа поредното предимство на това да имаш толкова приятен събеседник. В петата част на книгата авторът ни запознава накратко с опита си във винопроизводството в страни извън Франция, като някои от тях описва толкова искрено и въодушевено, че на читателя му се иска да е енолог, който случайно среща своите бъдещи клиенти в хубави ресторанти и с тях пътува из цялото земно кълбо!

За финал ще ви споделя два цитата, които не са на Мишел Ролан, но са намерили място в книгата му:

Благодарение на хумора уравновесяваме и най-големите удари под кръста, като ги дестилираме през духа на шегата.“ Жак Дюпон
Светът е комедия за тези, които мислят, и трагедия за тези, които чувстват.Уолпоул (но не разбрах дали Робърт или Хорас)

Девора

Categories: Биография, Мемоари, Професионална | Вашият коментар

Разказите (и съветите) на Doctor Wine

Wine3

Вчера ви разказахме за книга, която може да послужи като встъпление в необятния свят на виното, а днес мислим да представим нещо за най-отдадените почитатели на ароматната течност. Това ще стане, като прескочим етапа на запознанството и ухажването с виненото изкуство и минем направо към една друга действителност, в която познания за имена, години, реколти, провинции и изложения са част от ежедневието на нашия читател. Искам да се извиня именно на тези хора, тъй като за книгата ще им разказва лаик (както вече споменах в предходното ревю), но ще ги успокоя с това, че разлика от мен, Даниеле Чернили цял живот ври и кипи в дискусии за любимата си напитка, съчетани с не малко изпити литри от нея, така че бъдете сигурни – има какво да научите и вие! Това, че работата му е да пише за виното, гарантира редове, които са полезни и максимално изчерпателни и обосновани.

Разказите (и съветите) на Doctor Wine“ е най-трудната книга за един прохождащ винолюбител, защото изобилства от фактология, имена на хора и вина, реколти и конфликти между големите имена във винената индустрия. Написана е за хора, които вече знаят: знаят кой е този и онзи, знаят какво точно се е случило по време на някое изложение през миналия век, а от всичко са най-добре запознати с това кои са любимите им изби в Италия и кои са хората, които стоят зад тях. Даниеле Чернили работи дълго и упорито над това да бъде известен винен критик и като такъв не спестява личното си мнение при всеки удобен случай. Представям си как някой от познатите му чете книгата и му настръхват косите при посланията между редовете, защото и такива има. Усетих ги аз, като обикновен читател, представям си какво би било за хора, които всъщност разбират за какво точно става въпрос…

Не знам защо първото, което ви споделям, са именно тези симпатични забележки от страна на автора, но ще побързам да изясня, че една голяма част от книгата му е посветена на срещи и спомени с различни винопроизводители, като за мнозина от тях Чернили открива хубави думи да ги опише и да ни разкаже за срещите им. Тези, за които си спомня с най-голямо умиление, в повечето случаи са покойници и страниците, посветени на тях, неимоверно започват или свършват с „за жалост той вече не е сред нас„… Звучи така, сякаш Даниеле е малко встрани от останалите и не признава особено успехите на своите съвременници, но за мен беше любопитно да прочета една книга, която се различава от романтичните и понякога захаросани истории на другите автори. На всеки е ясно, че винопроизводството не може да се хвали само с мили и хрисими хора, които са сбъднали всяка една от мечтите си и разказват за това едва ли не поетично. Има и циници, които си служат с ирония, вместо с общоприетото чувство за хумор. Струва ми се, че Даниеле Чернили е именно такъв и точно това негово качество е довело до написването на глави като „Човешки типове„, където ни запознава с основните типажи хора, които са посещавали винените му курсове. Сарказъм, нотка чувство за хумор и щипка тъга – така се усещат нещата в тази глава.

Най-ценното за запаления любител, който посегне към книгата, ще е четвъртата част, в която Чернили описва най-добрите вина, които е опитал за тридесет години дегустация. Той го прави не просто чрез някакъв „топ списък“, а с обосновано мнение за реколтата, производството, вкусовите качества и всичко друго, което може да се разкаже на професионален език и което аз не мога да предам. Най-много обаче разказва за хората. Познанията на автора, изключително детайлни, ви „заливат“ от страниците. Това е книга, която трябва да се чете бавно, да се препрочитат пасажи и по възможност – да върви с чаша вино от списъка на Даниеле. Сигурна съм, че там ще откриете и вие по някоя мечтана бутилка!

Девора

Categories: Биография, Други, Професионална | 4 Коментари

Виното е за всички

Wine1

Започваме с „Виното е за всички„, защото от вече не малкото на брой книги, специализирани във винената тематика, които прочетох, това за мен трябва да бъде отправната точка на всеки начинаещ любител, както и на всеки, който просто иска да има по-богата представа за вината от това, че се делят на червени, бели, розе и пенливи. Книгата на Вили Гълъбова е сборник от полезни факти и любопитни истории за виното, които ще ви дадат един първоначален, но доста изчерпателен поглед над винарското изкуство и вашата роля като негов потребител.

Най-хубавото на книгата е това, че е поднесена на един разбираем език, който е достъпен дори за лаици (като мен): информацията е синтезирана и поднесена в логични категории. В общи линии това е наръчник, който не само ви запознава с вината, но и ви учи как да се отнасяте с тях. Докато четях и трупах познания, често се спирах за по няколко секунди, така че да „сдъвча“ и запомня информацията, която плавно се изливаше в главата ми. Разглеждах етикети на бутилки, фантазирах си за различни аромати, но така и не отворих бутилка (срамота!), защото за разлика от четенето на книги, пиенето сам самичък не е никак приятно занимание, пък все нямаше кой да ми прави компания.

Ако трябва да ви представя още по-подробно съдържанието, то ще споделя, че е като на курс по вино, който започва с дегустация и ви превежда през теория, като постоянно ви се дават съвети, които да ви вършат работа на практика. Ще разберете как става виното и какво е биодинамично вино; ще разберете кои сортове са най-популярни и то не само у нас, но и по света; на какво се дължи дилемата на винопроизводителите, които се колебаят между корк и винт; дори ще получите здравословни и полезни съвети от това как да използвате виното в диетата си до това как да изберете своята бутилка от голяма или по-скромна винена листа в ресторант. Авторката не е пропуснала да спечели и по-отнесените ценители, които си падат по вълшебни приказки, така че на страниците на „Виното е за всички“ ще откриете и митове и любопитни истории, свързани с произхода и имената на различни вина.

Книгата наистина доказва, че виното е за всички. Аз пък вярвам, че и познанието трябва да е за всички, така че благодаря на Вили Гълъбова за полезното четиво и препоръчвам на всеки това ароматно, свежо и ненатрапчиво въведение във винения свят! Книгата е идеална като подарък за начинаещи, участници във винени курсове, които искат да имат бърз поглед към АБВ-то на винения език, както и за абсолютно всеки, който мисли да отвори бутилка вино някога през живота си!

Разлистете книгата, като цъкнете тук!

Това беше стартът, а утре ще се гмурнем надълбоко в дъбовата бъчва, за да се потопим при големите риби, които са посветили себе си на виното.

Девора

Categories: Други, Професионална | 4 Коментари

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: