Стихове

Внезапни думи

WnezapniDumiВ навъсеното стоманено небе плува един красив бял облак – това е една нежна книга с лирика, импресии, разкази и истории, написани от децата в един литературен клуб. За пореден път си давам сметка колко повърхностно започваме да гледаме на младостта, колкото повече се отдалечаваме от нея, затова мога да кажа, че се изненадах колко чувствени, мрачни, весели, интересни и впечатляващи произведения открих между двете черно-бели корици на „Внезапни думи“.

За литературния клуб „Дорис Тенеди“ знам от момента, в който се роди идеята за неговото съществуване, тъй като тази идея дойде от моята винаги ентусиазирана майка. С известна доза завист слушах за сбирките на по чаша кафе в близката до училището сладкарница, за словесните игри и интересните срещи, които правят. Слушах и си мислех колко е хубаво, че желанието такъв клуб да съществува, не е едностранно, а споделено от млади и талантливи деца. Когато пък излезе от печат и резултатът от тези редовни и увлекателни срещи, успях да открия себе си в написаното от някои от авторите, и то не моето позабравено Аз, което на 16-17 изливаше най-съкровените си емоции под формата на стихотворения, но и настоящето Аз, което на почти 30 години се припозна в написаното от деца с по 10 години по-малки и (уж) по-некалени в житейските неволи.

В книгата, разбира се, не всичко е мрачно, макар да има известна склонност към драматичен сюжет или развръзка при повечето автори. Мисля, че не случайно книжното тяло е решено в черно и бяло – точно както виждаш света, когато си на възраст, изпълнена с противоположни емоции. Освен литературните творби, на страниците има чудесни илюстрации, сътворени от талантливи млади художници.

Мога да кажа, че „Внезапни думи“ е любопитно, приятно и обогатяващо четиво за всеки, независимо дали познавате някой от авторите, или просто искате да останете впечатлен от мисълта, таланта и въображението на няколко талантливи деца. Това, което липсва на някои от авторите като богатство на речта и изказ, те компенсират със запомнящи се описания или красиво словосъчетание, което ви кара да повдигнете вежди, приятно изненадани от едно толкова точно попадение. Други пък са съвсем близо до съвършенството и водят читателя уверено за ръка през редовете на своите произведения. Ако попаднете на тази книга, добавете я към своята Библиотека. Ако пък вие самите участвате в подобно начинание, нека този хубав пример ви послужи за вдъхновение, защото няма да има по-щастливо бъдеще от това, в което младият човек създава, твори и реализира потенциала си!

Благодаря на всички автори (на текст и картини), които ми доставиха удоволствие с творбите си:

Елица Кирилова, Кристина Вавура, Десислава Кременлиева, Ванеса Захариева, Аделина Димитрова, Вероника Ткачева, Адриана Антонова, Калина Николова, Ралица Петрова, Марио Троянов, Асена Бояджиева, Кателина Узунова, Йоанна Иванова, Мариян Томов, Ния Харизанова, Димитър Мутафчиев, Лили Конярска и Рая Конярска.

Девора

 

Categories: Лирика, Разкази, Стихове, художествена | 2 коментара

Антология корейска поезия

kpПрез последните години сякаш забравих за поезията – нито пишех, нито четях. Хората казват, че зад желанието да хванеш перото и да пишеш в рими, стои тъга, която не може да бъде изразена по друг начин. Уверих се в това твърдение от личен опит, а и като се замисля за любимите си стихотворения, май-май нито едно от тях не е породено от жизнерадостен поглед над света. Дори напротив! В „Антология корейска поезия – началото на XX в.“ са събрани произведения на 12 корейски автори, които пряко или косвено са повлияни от японската окупация на Корейския полуостров. Този факт ще ви помогне да разберете стихотворенията по-добре, но се опасявам, че напълно красиви ще звучат най-вече на тези от вас, които могат да разчетат йероглифите и са наясно с тяхното многопластово значение. Останалите трябва да благодарим на Со Йънг Ким и Яница Иванова за превода от корейски и за това, че са направили тези произведения достъпни за българската аудитория.

Не зная с какви очаквания бихте разтворили тази книга, но искам да ви споделя, че това не е поезия – със структура и ритъм – която ние познаваме. Особеностите и строежът на стиховете са различни при всеки един от авторите, а заедно – съвсем противоположни на стихоплетството, което много хора наричат „поезия“. Въпреки разликите обаче, понякога, съвсем неочаквано, може да откриете някакво чувство между редовете, което да ви напомни за любимия ви поет – за Вапцаров например – и това чувство се корени в посланието, в духа на стихотворението (Заради теб„, стр. 227). Звучи фантастично, но е въпрос на лично усещане. Антологията се чете бавно, защото почти всяка строфа носи ново значение и приканя читателя да я прочете отново и отново, докато открие закодирания смисъл. „Любовта е дълбока“ е един единствен куплет и въпреки това не съм сигурна, че го разбирам напълно: Каква е клетвата? Добра или лоша?Дали хармонията означава монотонност и ако е така – съгласна ли съм с автора, че нещо трябва да не е наред, за да е напълно наред. Или не съм разбрала? Прочитам го отново и отново, и отново. Прочитам го и на друг човек – всеки намира различен смисъл в написаното…

Korejska_poeziq

Накрая ще си позволя да споделя кои бяха произведенията, които бих препрочитала до безкрай, а когато вие също прочетете антологията, надявам се да споделите кои са и вашите!

  • Пътеводител“ – И Юк Са, стр. 125
  • Пролог“ – Юн Тонг Чу, стр. 131
  • Писмо“ – Юн Тонг Чу, стр. 157
  • Докато божурът цъфне“ – Ким Йон Ран, стр. 161
  • Душата ми спокойна по стъпките на нежна пролет“ – Ким Йон Ран, стр. 165
  • Любовта е дълбока“ – Ким Йон Ран, стр. 177
  • Любимата, която разбира сърцето ми“ – Ким Йон Ран, стр. 185
  • Уши ли нямаш, или уста ти липсва“ – Ким Тонг Хуан, стр. 249

Девора

Categories: Лирика, Стихове | има 1 коментар

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: