Posts Tagged With: ан бронте

The Tenant of Wildfell Hall

Bronte_TTOWWHКолкото и да обичам да чета творби на нови за мен писатели, няма нищо по-хубаво от това да ти остане време за любимите автори. Време, в което да се насладиш на творението им спокойно, да те заболят ръцете от стискане на тясната книжка, но просто да не съумяваш да я изоставиш, докато не си я прочел докрай. Винаги ми е било чудно защо Джейн Остин е по-предпочитана като автор от сестрите Бронте, тъй като, въпреки че много харесвам и нея, Ан, Емили и Шарлот са ненадминати литературни магьосници, които умело боравят и с най-тъмните човешки страни. Любовните романи на която и да било от тях са с толкова по-заплетена и сложна сюжетна линия, героите са толкова по-„богати“, събитията са непредвидими, а над щастливия край винаги се протяга някоя сянка от миналото. В сравнение с тях, терзанията на героините на Остин са си направо смехотворни, но за да не останете с погрешно впечатление, ще спра с това сравнение дотук, защото, в крайна сметка, и четирите са ми любимки. :)

The Tenant of Wildfell Hall“ на Ан Бронте разказва за живота на вдовицата Хелън и на нейния малък син, които се спасяват от покварата на собствения си дом, за да попаднат на място, където повечето хора ще ги посрещнат с лицемерие, а на по-късен етап: с открита враждебност. Хелън е решена на всичко да опази тайната си (а именно: че съпругът ѝ е още жив, но е избягала от него с детето си, тъй като бащата е пияница, комарджия и непоправим развратник), както и да предпази сина си от влиянието на чуждите хора. Това, че живее сама, и то само в няколко стаички в необитаема иначе къща, събужда любопитството на нейните съседи. Въздържана, пестелива на приказки и със собствено мнение по всеки въпрос, Хелън не трябва да прави много, за да навреди на образа си пред останалите. Въображението на тези, които не я харесват, се развихря и ѝ приписва връзка с нейния хазяин. Въпреки всичко, има един човек, който не успява да устои на остроумната и загадъчна вдовица – човек, който ще бъде променен от любовта, но не от раз, а с бавна и постоянна градация.

bronte_a_02Книгата е условно разделена на три части: настояще – дневник на Хелън – ново настояще. Тъкмо когато си мислите, че сте разбрали всичко, което се крие в страниците на това четиво, Ан Бронте ви зашеметява с неочакван обрат на събитията, толкова лишен от логика на първо четене, че и вие, като г-н Маркам, няма да можете да повярвате на случилото се. Хелън се е превърнала от глупаво влюбено девойче във волева жена, чиито действия са породени от висшата любов: първо – към собственото ѝ дете; второ – към бога. Решенията ѝ са толкова рационални и хладнокръвни, че човек изтръпва от липсата на излишна емоционалност, характерна за главните героини в английските новели. Въпреки това, както ще видим накрая, в нея продължава да живее това влюбчиво момиче, което е готово на всичко, за да задържи любовта, освен да погази собствените си принципи. Колко хубаво би било повече жени да разсъждаваха така и да умееха да пазят положението и достойнството си. Но това все пак е литературен герой – и то на една Бронте – няма начин жив човек да постигне такова съвършенство в себеотрицанието и борбеността, с които са дарени жените в творчеството на семейство Бронте.

Коя е вашата любима новела от Ан, Емили и Шарлот?

Публикувано от Девора

Categories: Драма, Любовни, художествена | Етикети: | 8 коментара

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: