Posts Tagged With: Колумнисти

В страната НАОПАКИ с Омайко и Умейко

В международния ден на детската книга  какво по-хубаво от това да си припомниш любимото четиво от детството? Замислих се, че вече съм ви разказвал за „Моливко и Сръчко“, емблемата на моето детство. Само че, макар да имам ясен спомен за нея, истината е, че през годините от нея останаха запазени отделни страници и чак много по-късно, с помощта на блога „Библиотеката“, успях да я открия и прочета отново.

Има обаче една книжка, която е с мен повече от четвърт век и която препрочитам през няколко години със същия интерес и ентусиазъм, както като дете. Приключенският роман на Тошо Лижев „Омайко и Умейко“ без съмнение е книгата, която ще остане завинаги в сърцето ми.

Тази необикновена история започна навръх Нова година. Над един дом на една улица в един град стремително се издигаше голяма червена ракета.

omayko-i-umeykoДвете братчета Омайко и Умейко тръгват на пътешествие, оборудвани с червена ракета, два буркана дюлево сладко, три кутии компот от праскови и две студени палачинки. Пишат на родителите си бележка: „Мамо и татко, ние отиваме за малко в страната НАОПАКИ. Ще се върнем скоро“ и това е началото на едно фантастично приключение, което ще ги заведе на куп чудати планети (и то повече от веднъж).

Първата им спирка, разбира се, е на Луната. Там се запознават с Мъглян Алабян, най-великият детектив в пределите на известното и неизвестно космическо пространство. За малко да станат пленници на детектива, но пък намират списък с небесните тела, които им предстои да посетят с червената си ракета. Пътешествието им ще ги заведе на планетата Мами-Мами при добрия старец Плям, в страната на темерутите, където намират изгубения смях, при чудовището Ам, което изяжда цялата си планета… Въображението на Тошо Лижев наистина е великолепно! Където и да отидат, момчетата се опитват да дадат нещо от себе си, да помогнат или да решат някоя неправда. Така е и на планетата Трики-Трак, най-индустриализираната планета в космоса, където роботът Тралалалалечкин се опитва да ремонтира повредените автомати на спрялата индустрия.

На Планетата на завистниците, на Острова на гризачите, на ЯЖДОСКЪСВАНЕ – навсякъде Омайко и Умейко срещат от чудати по-чудати същества, сблъскват се с ентусиазирано или хладно посрещане, но винаги попадат в необичайна ситуация, от която се опитват да намерят изход.

Когато поемат обратно, по пътя си спират на всяка от вече посетените планети. Оказва се, че двете момчета са предизвикали значителни промени с гостуването си и нещата не вървят никак добре. Предстои им да поправят щетите, да намерят добри приятели и да оставят след себе си признателни чуждоземци.

„Омайко и Умейко“ за мен винаги ще бъде една от най-добрите и същевременно непознати и недооценени български книги за деца. Почти не познавам някой от връстниците си, който да я е чел. Рядко можеш да попаднеш и на дискусия за нея в интернет, където всички са специалисти по „Малкия принц“, „Пипи дългото чорапче“ и „Мечо Пух“. Но това няма да ме спре да продължавам да я препоръчвам горещо на всеки. Вярвайте ми, заслужава си всяка страница!

Георги Грънчаров

Categories: Детски | Етикети: | Вашият коментар

Сбогом, 2014! И благодарим за книгите…

Joro column 3Ето ни и в последните часове на 2014-а. Година, която спокойно мога да нарека благодатна от книжна гледна точка. По всички други критерии оценката далеч не би била толкова добра, като се има предвид, че изпращаме година на войни, агресия, противопоставяне и негативизъм в световен мащаб. И все пак, егоистично погледнато, докато бъркам чашата с чай, загърнат в домашния си халат и заобиколен от тежки томчета, разпръснати навсякъде около мен, не мога да не се върна назад във времето за една бегла равносметка.

В началото на 2014 си поставих смело „предизвикателство“ в Goodreads, което така и не успях да изпълня. Това далеч не ме трогна, дори напротив. Замислих се, че животът далеч не е само четене на книги и паметта ми услужливо ми напомни за доста приятни моменти от изминалата година. В книжен план също не мога да се оплача.

И през 2014 издателствата се надпреварваха да предложат на българския читател интересни и популярни заглавия, световни бестселъри и какво ли още не. Малко от хитовите книги успяха да привлекат вниманието ми. Моите фаворити от издаденото през изминалата година са други и повечето вероятно няма да откриете в подобни книжни класации.

books farewell

Не бях си и помислял, че ще видя нещо „ново“ от любимия Ремарк, но „Сиела“ ме изненадаха доста приятно с краткия сборник разкази „Врагът“. Тънкото книжле се появи като вестител на една знакова годишнина – 100 години от началото на Първата световна война, формирала цялата антивоенна философия на Ремарк. Разказите са силни, както може да се очаква от такъв гигант.

Едно от най-ярко запаметилите се в съзнанието ми книги е „Мелничарят, който виеше срещу луната“ на Арто Паасилина. Чудесен скандинавски хумор, оригинална история и изречения, които определено си заслужават отбелязването.

Сравнително малко книги на български автори прочетох тази година и това си го отбелязвам като личен пропуск. Като се замисля, през 2013 г. излязоха доста повече неща, които силно ме впечатлиха. Тази година Александър Шпатов издаде доста приятните кратки софийски разкази „#НаЖивоОтСофия“, които очаквано станаха хит. Изненада бе дебютната книга на Станислава Ивкова„Бряг“. Сигурно сте видели няколкото билборда из София, които я рекламираха. Надявам се да не сте се ограничили само с тях, а да сте обърнали внимание и на книгата, защото е доста любопитна и ме остави с чудесни впечатления.

Страстта ми към историческите четива също бе утолена с няколко добри неща. Изд. „Милениум“ пуснаха „Другата история на България. 157 модерни апокрифа“ на публициста Тома Биков – чудесен сборник с предимно неизвестни на широката публика, но крайно любопитни факти за редица исторически личности от близкото (и не толкова близко) минало. „Изток-Запад“ пък успяха да изкарат на пазара поредното си бижу – втора книга от „Светът за българския воин“, посветена на Балканските войни 1912 – 1913. Излишно е да казвам, че бях в еуфория!

Като почитател на биографичните книги особено много се зарадвах на мемоарите на Симеон Втори. Книгата се превърна в събитие, което отново извади на масата политическите страсти в дебати „за“ или „против“ личността на царя. В по-голямата си част подобни дебати водиха хора, които изобщо не бяха чели мемоарите, а те са впечатляващи! Като споменах биографии, определено през тази година ми липсваха прекрасните рок биографии на изд. „Махалото“ и си пожелавам през новата 2015 да ни зарадват с нещо ново от тях.

В самия край на годината пък направих истинско лично откритие с безумно добрата приключенско-кулинарно-пиратска книга „Канела и барут“ на Илай Браун, която изд. „Smart books“ пусна точно преди Коледа. 500 страници чисто удоволствие от четенето!

 Разбира се, съвсем не се ограничих само с новоиздадени книги и през изминалите месеци попълних някои пропуски в литературния си багаж, сред най-значимите от които са великолепната „Възвишение“ на Милен Русков, „Изворът“ на Айн Ранд и ирландската гледна точка към Първата световна война в романа „Далече и отвъд.

Приключвам годината с огромна купчина книги, които чакат реда си около мен. Но не бързам, нито си поставям цели за изпълнение, бройки за прочитане, списъци и др. Всичко около нас е една надпревара, животът е лудешко препускане – не и в книгите. В тях търся „откачане“ от действителността (по Вонегът), тихо пристанище и време за нормалност. Това си пожелавам и за новата година – да съхраня усещането за книгите като лично преживяване, изискващо отдаденост, време и любов.

С пожелание за нови срещи с магията на хубавата книга и през 2015!

Георги

Categories: Uncategorized | Етикети: | 2 коментара

Това ли е „Книгата, която ме вдъхновява“?

В разгара на отминалото лято „Библиотеката“ с много ентусиазъм подкрепи като медиен партньор инициативата „Книгата, която ме вдъхновява“, организирана от JobTiger. В продължение на 12 седмици любителите на книгите и четенето имаха възможност да номинират и съответно да гласуват за най-вдъхновяващите книги според тях.

DSC_0170

През изминалите 3 месеца в конкурса бяха предложени над 550 заглавия от различен жанр, епоха, стил. Близо 100 от тях бяха на български автори. Наред с Иван Вазов, Йордан Йовков, Димитър Димов, Димитър Талев и ред други класици, читателите номинираха и много съвременни български автори. И тук се появи онази пукнатина в концепцията, която нито ние, нито организаторите вероятно сме си представяли, че ще се пропука.

На 1 ноември, Денят на народните будители, в Столична библиотека се състоя финалната церемония по обявяването на  30-те най-вдъхновяващите книги. Забележете финалистите:

  1. „Животът може да е чудо” – Ивинела Самуилова
  2. „Къде отиваш, пътнико?” -Ивинела Самуилова
  3. „Непоискано добро” – Клуб Светлини сред сенките-Колектив
  4. „Аурелион – вечният баланс” – Светлини сред сенките – Колектив
  5. „Пчелата – любов извън времето и пространството” – Оура Лов

От така подредената класация, съставена изцяло с доброволното гласуване на интернет аудиторията, аз разбирам, че Ивинела Самуилова, богослов и ПР от Севлиево, е много по-вдъхновяваща за българина от Антоан дьо Сент-Екзюпери, военен летец и писател от Лион, Франция, автор на „Малкият принц“, класиран на 12-то място. „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър пък е на 22-а позиция.

„Животът може да е чудо“, но няма нищо чудно в това класиране. Спокойно, това не са най-вдъхновяващите книги за българина! Става дума за очевиден недостатък на концепцията, успешно експлоатиран от недобросъвестни хора, страдащи от тежки личностни дефицити. Винаги съм смятал, че хората, които пишат книги за самопомощ, мистицизъм, себепопипване чрез себепочесване, аюрведични чайчета, светлини сред сенките и прочее преливащо добро, имат значително повече проблеми с психиката от собствените си читатели.

Наистина ми стана криво за целия труд на организаторите, които положиха немалко усилия да популяризират една добра идея, свързана с четенето и книгите. Представям си как им е избила пот на челата, докато са обявявали „победителите“. Яд ме е. В същото време съжалявам Ивинела Самуилова, пчелите и цялото това непоискано добро, което блести в ТОП 5 на класацията. Хора, подобни жалки трикчета говорят единствено за жестоки, жестоки комплекси! Халал да ви е… Поне някъде сте в някакъв ТОП.

В цялата бутафория, в която индивиди и „колективи“ опорочиха иначе чудесната инициатива на JobTiger, нещо ми липсва много осезаемо. Липсва ми Наталия Кобилкина. Единствената причина според мен е, че огромната и мощна армия от нейни воини-почитатели просто не е разбрала за провежданото гласуване. Иначе нейната последна книга би се заковала недостижимо на челна позиция, в това съм сигурен.

Общества като нашето, изпаднали в социална аномия, позволяват на подобни „пророци“ и гении на мисълта да шестват на крилете на славата, експлоатиращи елементарни човешки страхове и недостатъци или казващи на всеослушание тривиални прозрения. Много от тях осребряват моментната си слава, печатайки като бесни купища bullshit, който книжарите слагат на видно място по витрините – хитово е, продава се. И така. Ако случайно и вие, които четете този текст, имате проблеми и тъкмо сте се запътили към книжарницата, за да направите живота си чудо чрез покупката на някакво книжле, бийте си един шамар първо и се стегнете – само вие можете да внесете ред в живота си.

Георги Грънчаров

Categories: Uncategorized | Етикети: | 6 коментара

Какво означава да си Рицар на книгата?

joro-column-3Повод да започна този текст е… всъщност, логичното би било да кажа Международният ден на книгата и авторското право – ден, който всички любители на книгите отбелязваме навсякъде по света с различни инициативи или просто като отделим време за това свещенодействие, четенето. Но конкретният повод беше публикуването на номинациите за тазгодишното издание на издателските награди „Рицар на книгата“. Разгледах с любопитство. С още по-голямо любопитство категорията „Интернет базирани медии“, където очаквах познати имена, познати онлайн местенца на хора с истинско отношение към книгите. Вместо това ме посрещнаха литературно-рекламна агенция и автор в информационен сайт, който има общо 1 (една) публикация, посветена на книгите, в последните си 30 статии. Замислих се.

Преди две години бях удостоен с наградата „Рицар на книгата“ в същата категория заради блога, който четете в момента (и в който също толкова важна роля има съпругата ми Девора). Възприех наградата не само като признание за усилията, които полагаме да превърнем нашето онлайн местенце в наистина уютно кътче за четящите хора, но и като протегната ръка на издателите към блогърите. Помислих си, че все повече хора са осъзнали променената действителност – че не е достатъчно просто да препечатваш прессъобщения или да копи/пействаш резюметата от задната корица на книгата; че личното отношение е добавената стойност във всеки текст; че читателите се доверяват много повече на споделеното мнение от реален човек, отколкото на препечатан ПР материал.

Естествено, че си го помислих! Ежедневно чета такива блогове, а броят им нарасна значително в последните няколко години. Списват ги хора, за които четенето е начин на живот. Хора, които предпочитат книгите пред вестниците и рядко гледат телевизия. Хора, които искат да разкажат на света за книгата, която ги е впечатлила – за да може тя да впечатли и други, да разтърси някой друг. Хора, които го правят не като служебен ангажимент, не с цел печалба, а заради простичката идея и страстта от четенето. Блогъри. Рицари.

ricar-na-knigata-3

Какво означава „рицар„? С какво свързвате думата „рицар„? Може би въпросът ми е към организаторите на литературните награди. Веднага се сещам за Дон Кихот. Рицарят-идеалист, вярващ в остарели химери, сражаващ се с вятърни мелници… Малко налудничав, да. Налудничаво за някои изглежда и четенето на книга в градския транспорт или оставянето на книга на публично място, за да я вземе друг. Но това е рицарят. Ирелевантът. Нима нямаме нужда от него?

Точно затова ми стана някак криво, като прочетох номинациите тази година. Очаквах да намеря сред тях някои от рицарите, които чета ежедневно. Блогърите, с които си сверявам часовника за новите и интересни заглавия в света на книгите. Хората, които крадат от личното си време, за да напишат поредното ревю. Хората, които ми влияят понякога, макар често да не сме на едно мнение.

Миналата година наградата отиде при човек, чиито заслуги са безспорни и който стои зад екип от хора, които до голяма степен се вписват в представата ми за „рицарство„. И дори в малка България тези хора не са единствени. Има и други рицари, има! Само че не ги видях в номинациите…

Затова и въпросът ми е такъв. Какво е „Рицар на книгата“? Каква е дефиницията на организаторите, на българските издатели за понятието „рицар на книгата„? Кой от номинираните тази година се доближава поне малко до Дон Кихот?

Довечера ще видим и победителят. Само че аз нямам фаворит тази година. Просто размишлявам.

Георги Грънчаров

Categories: Uncategorized | Етикети: | Вашият коментар

Как да четеш музикални биографии (и да оцелееш след това)

Joro column 3Четенето на музикални биографии е превъзходно удоволствие. То обаче крие много опасности. По-добре да си дадеш сметка за някои от тях, преди да се впуснеш в четене, иначе рискуваш да си докараш неприятности. Световете, които ще се разкрият пред теб и героите, които ще изгреят от страниците, вероятно ще изглеждат адски примамливи. Те обаче са нечии чужди истории, а шансът да се повторят с главен герой в твое лице е наистина нищожен. Рано или късно ще дойде последната страница, звездата ще слезе от сцената, еуфорията на тълпата ще затихне, а ти ще трябва да продължиш живота си. Затова запомни няколко неща, които ще улеснят прехода ти към сивото ежедневие след поредния досег с някоя прекрасна музикална биография. Чети нататък…

1. Ти не си Джими Хендрикс. Може да имаш китара и да дрънкаш на нея до безпаметност, да носиш военна куртка или дори „късметлийски“ долар в ботуша си, но истината е една – никога няма да бъдеш Джими Хендрикс. Такива като него се раждат веднъж на сто години, а следващите 60-те са прекалено далече, за да си правиш илюзии.

2. 60-те години никога няма да се върнат. Нито дори 70-те. Запомни го добре, защото е важно. Която и музикална биография да прочетеш (освен може би на Джъстин Бийбър), тя ще те потопи поне за няколко десетки страници в един сюрреалистичен цвят на любов и цветя, танцуващи хора, пушещи трева с наслада и живеещи от слънчеви лъчи. Там свободната любов е предимно секс с всеки, който успееш да докопаш, наркотиците са прозорец към света, дрешките са пъстри и адски много ти се иска да попаднеш поне за малко в тази илюзия. Забрави го още в момента, в който затвориш последната страница! Повярвай ми, в днешни дни Уудсток е само една поляна със 17 милиона резултата в Гугъл, а Кралят на гущерите лежи в парижкото гробище Пер Лашез.

all stars

3. Дрогата убива. Би трябвало да го знаеш добре, ако си видял последната известна снимка на Кърт Кобейн (онази с крачето, обуто в Converse). Кийт Ричардс може да ти разправя, че е оцелял десетилетия, друсайки се като животно, но само погледни на какво прилича днес. Пък и той го е правил предимно с чист фармацевтичен кокаин, който днес просто няма как да си набавиш. Не си мисли, че ще можеш да си позволиш лукса на Антъни Кийдис и да влизаш и излизаш от разни скъпи клиники, когато ножът опре до кокала. Най-много да увиснеш пред центъра за лечение на наркомании на „Пиротска“ и да гледаш минаващия трамвай 22 с оцъклен поглед всяка сутрин заедно с другите „пациенти“ наоколо. Жалка работа.

4. Може да си пич, но не си рок звезда. И никоя мацка няма просто да се свлече в несвяст до теб само като се появиш на касата на вратата. Нито ще те замеря с бельото си, докато с приятелчетата репетирате алкохолизирани кавъри на „Металика“ в някой гараж в Младост-4. Всяка музикална (авто)биография представя съответната рок звезда като безпощаден магнит за жени и истински разхождащ се сперматозоид. Антъни Кийдис ще ти разкаже как разни дами са го спирали пред сцената, моментално започвайки да му правят свирка, а Леми Килмистър вероятно ще те убеди, че това е напълно възможно, дори да изглеждаш като него. Бъди мил с дамите, защото дори дълбоко в себе си да носиш зрънце музикален гений, те ОЩЕ НЕ ГО ЗНАЯТ!

5. Не гледай на работата си като трамплин към шоубизнеса. Окей, Фреди Меркюри е бачкал на сергия за дрехи, преди да проглуши света с уникалния си глас, но ако ти бачкаш на сергия за дрехи днес, просто приеми кръста си с достойнство. Работата в кланица няма да те доближи на йота до Ози Осбърн, нито позицията „чистач в местното училище“ ще те направи Кърт Кобейн. Дори ако държиш метлата с лявата ръка…

all book stars

6. Не залитай в прекалена екстравагантност. Ако някога ти хрумне да се предрешиш като Зиги Стардъст, имай предвид, че дори самият Боуи е бил обект на немалко подигравки заради тази си заигравка. А ти дори не си Дейвид Боуи… Ако имаш повечко парички, не ги пръскай непременно за скъпи играчки и скъпи жени, защото в един момент последните могат да ти изиграят голям номер. Ако не вярваш, питай Кен Хенсли. В случай че си супер кльощав, въпреки че се храниш добре, вероятно имаш някакъв медицински проблем – едва ли си наследил гена на Мик Джагър, не се опитвай да танцуваш като него.

7. Запази хигиенните си навици. Може би ще те разочаровам, но звездната слава и некъпането не са неразривно свързани. Докато препрочиташ за пореден път „Биографията на Кърт Кобейн“, със сигурност ще ти мине през ума да извадиш от дрешника на дядо ти прояден от молци пуловер и да се разхождаш цяла зима вкъщи, навлечен с вълнен кожух, но бъди реалист – това само ще те дистанцира от околните. Най-много някой да те изхвърли от трамвая, защото вониш като клошар. 100% Дейвид Гефън няма да те потупа по рамото и да сключи с теб договор за следващия „Nevermind“.

8. Не бъди фаталист. Знам, че кръгли годишнини, мистични поредици от цифри в календара и дни като 11.12.2013 със сигурност те карат да се чувстваш специално, но всъщност са дни като всеки друг. Колкото и дяволско да ти звучи всяко число с повече от 2 шестици в себе си, не се връзвай! Особено внимавай на 27-я си рожден ден. Клубът 27 е пренаселен така или иначе – ако имаш суицидни наклонности, не си навивай пръста, че именно това е годината, в която е „по-добре да изгориш, отколкото да изтлееш„. Това че си на 27 не означава, че си Кърт Кобейн, Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, камо ли пък Джим Морисън.

Мисля, че вече си готов. На българския пазар има цял куп страхотни музикални биографии, за повечето от които вече съм ти разказал. Успех с четенето и не забравяй, че удоволствието е преди всичко!

Георги Грънчаров

Categories: Музика | Етикети: | 2 коментара

Запознайте се с Billy – библиотеката на един четящ Жоро

Joro column 3Четат ли младите хора днес? „Поколението F“ чете, в това съм сигурен. Младите жени четат много. А младите мъже? Ако да, то как изглежда тяхната библиотека? Дали като хаоса в гардероба им или пък  библиотеката е в джоба им и има дисплей? Ако търсите отговор на тези въпроси тук, няма да ги намерите. Защото просто не знам. Или най-малкото не бих си позволил да генерализирам. Мога да кажа за себе си, че чета всеки ден, а моята библиотека е най-любимото ми ъгълче от вкъщи. На нея са посветени и следващите редове.

Неделя е и прозорецът бълва слънце право в очите ми. Събуждам се, протягам се и осъзнавам, че това е моят ден и че няма сила на света, която да ме извади от леглото. Без да бързам се пресягам към библиотеката и грабвам започнатата книга. Неделя е и преди чашата с кафе, преди ободряващото нападение над хладилника, е време за свещенодействие с книга в ръка….

Всъщност нямам библиотека в общоизвестното значение на думата – стена от рафтове в хола или секция, отрупана с книги, каквито има в повечето домове. Книгите ми са разпръснати на няколко места вкъщи, а все още голяма част от тях са в дома на родителите ми, поради вечната липса на пространство. Но имам едно ъгълче, което съм запазил само за себе си – една обикновена малка библиотека Billy, която купих преди година от IKEA и разположих непосредствено до спалнята. Така че винаги, когато поискам, да посегна към поредната хубава книга. И понеже изведнъж се видях с пет рафта изключително и само за мен, реших да дам воля на естета у себе си и да оставя своя почерк в подредбата. Моята естетика вероятно изглежда напълно еклектично на външното око. В случая обаче с пълна сила важи егоистичното самоуспокоение „Нали на мен си ми харесва!“ и това е, което има значение.

za blogaНай-долу, почти на нивото на очите (при легнало положение, разбира се), е най-лишеният от книги рафт. Наричам го „тоталитарния„, защото е събрал символика, свързана с безкрайното ми любопитство към случилите се и неслучили се революции срещу комунизма в Източна Европа. Един малък Альоша се е притаил в левия ъгъл на фона на албум със снимки от Унгарското въстание 1956 г. До тях е символът на съветската армия, провлачил веригите си чак до Берлин – един миниатюрен модел на танк Т-34. В другия край са купчина списания, повечето от които L’ Éuropeo – купувам си ги доста избирателно – само онези, които са свързани с Втората световна война, тоталитаризма, Стената, Прехода и т.н. Сдържам се да не омажа всичко с розова боя като Давид Черни, но така или иначе последователите на чеха са много у нас, няма смисъл да се бутам в мейнстрийма.

Една дъска по-нагоре е личното ми пространство за съвременна българска литература. Най-изчистеният и подреден рафт, където компания си правят иначе вероятно несъвместимите характери на Захари Карабашлиев, Алек Попов, Михаил Вешим, Васил Георгиев, Анжел Вагенщайн, Георги Господинов и др. Най-отпред ги охраняват две черни лимузини – „Чайка“ и „Волга„, без особена връзка с тематиката. Просто си падам по винтидж автомобилите на Източния блок. Снимката на Девора е задължителна и тук – докато съзерцавам с удоволствие любимите си книги, в погледа ми попада и снимка на любимата жена (мисля, че ако прочете това, ще си спечеля бонус точки, хаха!).

My library 1

Погледът се издига към рая на музикалните биографии. Това са и книгите, които чета с най-голямо удоволствие и за които трябва да посветя отделна статия. Повечето заглавия на любимото изд. „Махалото“ са тук – биографиите на Кърт Кобейн, Джим Морисън и Джими Хендрикс, мемоарите на Леми и Рудолф Шенкер… Безумно яките откровения на Ози Озбърн и Кийт Ричардс си правят компания с писмата на Джон Ленън, биографиите на Фреди Меркюри и Мик Джагър, тук е дори стихосбирката на Димитър Воев. Книгите за музиканти са ми слабост, това е като да се ровиш на тавана на 60-те или 70-те. Автомобилният винтидж тук е щрихован с един Volkswagen „Samba“, хипарската емблема на 60-те.

Следва т. нар. „Чакалня„. Винаги чета по най-малко три книги наведнъж, а броят на кротко очакващите да бъдат прочетени е дори по-голям. Те си имат собствено място в библиотеката ми. То е като чакалнята на гара – винаги едни си тръгват, а други идват на тяхно място. Мащабен модел на български самолет от 30-те години стои „на стража“ до тях, а за фон им служи колаж от сватбената фотосесия в двореца „Врана“. В един  далечен контекст малко се връзва със самолета, но това е друга история.

My library 3

Високо, високо, както подобава, е и малката ми авиационна колекция. Мемоарите на български летци от Въздушните на Негово Величество войски, асове на Луфтвафе, монографии и енциклопедии на българската авиация съжителстват с няколко авиомодела. От най-горния рафт гледа и една снимка на Димитър Списаревски – българската „жива торпила„, загинал в битката за небето над София през 1943 г. Военни пилоти и рок звезди – изглежда това са героите, които ме вдъхновяват, колкото и странно да е като комбинация.

Макар и не препълнена, библиотеката Billy допринася за уюта в стаята и не случайно е любимото ми кътче от дома. А тук са само малка част от книгите, които са оставили следа в съзнанието ми. По други библиотеки и рафтове са пръснати и романите на Толкин, и забележителният Ремарк, „рицарят на Колима“ Варлам Шаламов, книгите ми по комуникации, детско-юношеските четива… Стотици съкровища! Един ден може би ще ги събера на едно място и това ще е вече не любимото кътче, а любимата стена от книги. Защото го заслужават – всички тези верни приятели, превърнали се в частички от мен и формирали светогледа ми бавно и усърдно, година след година.

Георги Грънчаров

Categories: Uncategorized | Етикети: | 4 коментара

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: