Кърт Кобейн: „About a son“

Днес е особена дата. На този ден Кърт Кобейн щеше да навърши 44 години… ако беше жив. За милионите фенове на неговата музика обаче той никога не е умирал. Винаги е наоколо – все така на 27, с раздърпания пуловер, с намръщения поглед, с обърнатата китара.

Преди близо 3 години у нас излезе неговата биография. Невероятно щастлив момент за мен и първи досег с изд. „Махалото“, които сбъднаха тази моя мечта – да чета за живота на любимия си музикант и то на роден език. Четох книгата с такава еуфория, сякаш не съществуваше нищо друго на света. След това написах впечатленията си за нея в личния си блог.

По случай рождения ден на Кърт днес ви представям тази моя статия, писана на 7 ноември 2008 г. Днес бих я написал по съвсем друг начин, но нека оставим архивите да говорят.

ABOUT A SON

Георги Грънчаров

07.11.2008 г.

Вече повече от седмица не съм писал в блога. Не гледам новини. Не се интересувам от времето. За победата на Обама разбрах със закъснение, за много други неща още не съм разбрал… Nevermind! Чета “Биографията на Кърт Кобейн” и това е, което има значение…

Получих книгата като подарък от милите ми колежки. Нямах търпение да се прибера вкъщи, за да я разлистя. Страхотно издание! Твърди корици, допълнителен лак на някои места… Искрящо бели страници и много снимки, голяма част от които виждам за пръв път. Четенето започва…
Чета я навсякъде. В автобуса, вкъщи, по пейките. Попивам всяка страница от нея с такова удоволствие, сякаш ям печена тиква. Авторът е събрал огромно количество информация, която нарежда по такъв начин, че непрекъснато облъчва читателя с любопитни факти от живота на Кърт. За един голям фен на Нирвана това е истинско удоволствие. В същото време обаче задълбочаването в личността на Кобейн разлиства особено ужасяващи подробности около неговото психическо състояние и на моменти направо плаши. Потресаваща книга… Кърт определено е бил истински психопат. Много далеч от нормалното. По принцип повечето рок звезди са доста “луди”, но при Кърт говорим за девиантно поведение много преди изобщо да се докосне до славата. Да се събира с приятели и да се забавлява, като боядисва на точки откраднати кръстове от гробищата… Да приютява най-различни животни в малкото си жилище, държейки вана с костенурки в средата на стаята… (Впрочем една от най-любимите ми песни на Nirvana – „Sappy“ всъщност е посветена на една от костенурките му)…Да събира най-различни кукли и пластмасови кичове, които после пресътворява в умопомрачителни арт инсталации, като ги омазва с боя, лепи им човешка коса, къса им ръцете и прочее… Да се интересува живо от физиологичните процеси в човешкото тяло и най-вече раждане, отделяне и прочее… И да описва в дневника си най-мрачните си халюцинации, появили се под въздействието на всичко, което може да се вдиша, смърка, втрие или изпие…

Шокиращи подробности около живота на този необикновен младеж, но и много повече. Книгата сваля маската на звезда, която Кърт Кобейн си спечелва с легендарната си група, като разкрива тъжни и покъртителни моменти от неговия беден живот – как е подхвърлян от къща на къща в детските си години, как спи на пейките в болницата и си поръчва храна от болничния стол на името на произволно избран номер на стая… Как няма пари, нито работа, просто защото не става за нищо с пословичния си мързел, непохватност и бързо променящо се настроение. И как пътят до успеха с брилянтния албум “Nevermind” е толкова тежък, че вече е опустошил ранимата душа на музиканта.
Ако си спомняте онзи налудничав чистач, който се появява в клипа към “Smells Like Teen Spirit”, от книгата ще разберете, че вдъхновение за него е самият Кобейн, който два месеца работи като нощен чистач в собствената си гимназия, която така и не завършва.
А ако си мислите, че да издадеш сингъл е успех, тогава ще прочетете как Кърт чува за пръв път своя песен по радиото, след като сам се обажда по телефона да поиска в ефир “новото парче на Нирвана”, което преди часове е занесъл в радиото на плоча.

Няма ме. Не пиша и не се интересувам от нищо. Чета книгата и слушам гръндж…