Стогодишният старец, който скочи през прозореца и избяга

Отдавна не се бях забавлявал толкова много с книга! А не трябва да забравяме, една от най-важните функции на книгите, наред с това да те оставят безмълвен понякога, е именно да забавляват. Е, може да се каже, че „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и избяга“ на шведския писател Юнас Юнасон е стопроцентово забавление!

Всичко започва в един прекрасен ден, когато Алан Карлсон решава навръх рождения си ден да прекрачи отворения прозорец на стаята си в старческия дом и да поеме в незнайна посока, шляпайки по улицата с плъстените си чехли. И както вече неведнъж се е случвало в други истории, това е началото на едно голямо приключение.

Всъщност тук приключението е толкова неочаквано и абсурдно, че на няколко пъти се улових как се плесвам по челото от изненада и кеф! Да, да, никак не се шегувам – Алан Карлсон далеч не е просто един грохнал стогодишен старец, чиято деменция го е накарала да хукне току-така из улиците по чехли. Нищо подобно! Напълно с ума си, по-свеж и енергичен от всякога, възрастният швед се оказва в центъра на особено любопитен казус, когато решава да открадне от гарата един куфар. В куфара, разбира се, има 50 милиона шведски крони, а само след няколко часа по петите на стареца ще хукнат изпечен престъпник, полицейски инспектор и цялата медийна гилдия в иначе спокойното шведско градче.

Не случайно книгата е продадена в 4,5 милиона екземпляра по цял свят. Юнасон е дал воля на фантазията си, създавайки една истинска плетеница от небивалици, умело споени от интелигентен хумор и истински приключенски нюх! А и как иначе можем да си обясним историята, която събира един стогодишен старец с крадец на дребно, разведена червенокоса скандалджийка, продавач на хот-дог, полицейски инспектор, главатар на улична банда, немска овчарка и слоница?!

И всичко това на фона на епизоди от забележително дългия живот на Алан Карлсон, в който съдбата го среща със световни лидери от ранга на Сталин, Мао Дзедун, Ким Ир Сен, Труман, Дьо Гол и куп други, като го запазва невредим след цяла поредица от произшествия и опасности. Междувременно успява да прошепне на американците как да създадат атомната бомба, а после в нетрезво състояние прави същото и за руснаците. Прекосява Хималаите пеша, вози се в подводница, прекарва 15 години на плаж в Бали, става американски агент, а в края на кариерата си почти проваля Съветския съюз – в крайна сметка, 100 години са това, не е шега работа.

Изтъкан от абсурди и хумор, стилът на Юнасон поразително напомня Кърт Вонегът. И не само това – можем да дадем и български аналог, при това доста добър. Алек Попов прави нещо подобно със „Сестри Палавееви в бурята на историята“ – страхотен роман, който предизвика полемики сред родната критика. Е, на критиците бих препоръчал да прочетат романа на Юнасон. И ако не си ударят шапката в земята от смях, значи определено им липсва чувство за хумор.

Препоръчвам „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и избяга“ на всички, които вярват, че можем да променим историята и без много-много да се напрягаме, важното е да сме на точното място в точния момент. Както и на онези, които обичат да си пийват – оказва се, че алкохолът стои в основата на редица световни събития. Всъщност бих препоръчал книгата на всички, които искат да изживеят удоволствието от един наистина добър роман! Адмирации за Юнасон и за българските му издатели!

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Колибри“