Пилот на Щука


„Пилот на Stuka”. Какво заглавие само! Още щом я видях, си казах – тази книга ще я изям с кориците. Е, не я изядох веднага, а се увъртах около нея в продължение на седмици, преди да си я купя с ваучъра за книги, подарен ми от Марти за рождения ден. После се появи друг проблем – липсата на време. Както и нещо много по-странно. Не знам как точно да го опиша, но нещо подобно е когато ядеш парче торта, умишлено да си оставиш най-вкусната част за накрая. Уви, не издържах дълго и грабнах настървено книгата, след като я бях гледал с вълнение на рафта в продължение на няколко седмици.

Загива само онзи, който се е примирил с поражението.

„Пилот на Stuka” е биография, която може да бъде написана от един единствен човек. Защото само един е бойният пилот, който е постигнал подобни главозамайващи резултати през цялата история на човечеството до този момент. Ханс-Улрих Рудел – носител на железен кръст, рицарски кръст със златни дъбови листа, мечове и диаманти, най-успешният германски пилот през Втората световна война. От статистиката, записана на негово име, човек настръхва от главата до петите. 2350 бойни полета! 519 унищожени танка (всичките са руски), 70 десантни катери, 1 боен кораб, 1 разрушител, два крайцера, 4 бронирани влака и 150 оръдия. Ако приемем, че в един танк е имало екипаж от средно четирима души, Рудел е истинското превъплъщение на самия дявол за съветските войски, които са главните потърпевши от неговите действия и които не успяват да го обезвредят до самия край на войната.

Човек изпитва противоречиви чувства, когато е изправен пред такава статистика. От една страна, удивителен е бойният дух на този летец, а късметът и уменията му са просто космическа величина. От друга, през цялото време се питах какво ли е да знаеш, че лично си застрелял, овъглил и пръснал на хиляди парчета минимум 2000 живи човека. Към горчивия вкус се прибавят и някои други факти от биографията на Рудел, които хвърлят сянка върху недостижимия му ореол на авиолегенда – той е бил убеден нацист, поддръжник на режима до самия край и остава такъв дори след погрома. Подобно на много други, избягва в Аржентина и дори се сприятелява с тамошния диктатор, а когато се завръща в Германия, основава неонацистка партия.

Рудел е сбъднатата мечта на налудничавия фюрер и неговата мания за свръхчовека, чистият ариец, ubermensch. От момента, в който се качва на бавния пикиращ бомбардировач Ju-87, той практически не слиза от него до самия край на войната. Лети, унищожава танк след танк, раняват го, свалят го, той се измъква от клещите и пак се качва, нетърпелив за нова мисия. Дори когато го свалят в тила на руснаците и група червеноармейци го гони из безкрайните степи на Русия, коравият германец намира начин да се върне, след като вече са го обявили за мъртъв. И вместо да си почине в дълъг отпуск в някоя мюнхенска бирария, веднага се качва на самолета и продължава да се бие и да унищожава. Нищо не може да го спре – нито дори самият фюрер, който неколкократно му заповядва да прекрати бойните полети. Рудел категорично отказва. Лети дори след като губи крака си, прострелян във въздуха от противовъздушната артилерия на настъпващите руснаци. Дори не изчаква да заздравее раната и се мята в „щуката”. От полетите раната се отваря, кабината е оплискана в кръв, но това не пречи на пилота да запише 519 танка на своята сметка. До самия край на войната, когато се предава заедно с колегите си в ръцете на американците.

Уникален случай, уникален човек, превърнал се в неуморима бойна машина с ужасяваща ефективност. От книгата лъха и голяма доза надменност – Рудел говори за противниците си руснаци с нескрито презрение. Навсякъде ги нарича „ивановците”, без нито ред съчувствие към жертвите, нито пък признаване на техни постижения или майсторство в боя. Теорията за свръхчовека в чист вид…

Абстрахирайки се от политическото и разглеждайки спомените на Рудел като спомените на боец, книгата е наистина страхотно четиво. Въздушни схватки, напрегнати боеве, настъпление и отстъпление, геройство и смърт. Пред очите на пилота на „Щука” загиват много летци, сред които и любимият му бордови стрелец Хенчел. И всичко това разказано от преживелия цялата война от първия до последния ден! Ако не беше истинска история, щеше да бъде най-страхотната приключенска сага на всички времена.

Публикувано от Жоро

*Снимка: pilotenbunker.de

Advertisements
Categories: Военни, Мемоари | 4 Коментари

Навигация в публикациите

4 thoughts on “Пилот на Щука

  1. цецо

    И аз я прочетох книгата. Много ми хареса.Чел съм и други подобни.Всички тези летци имат интерестна съдба.Прави ми впечатление че, имат много добра подготовка преди да отидат на война.Написали сте много добър отзив на книгата, благодаря.

  2. bibliotekata

    Здравей, Цецо,
    радвам се, че ти е харесала статията.Асовете наистина са имали отлична подготовка, защото са били тренирани още преди войната да се „затегне“. И Рудел, и Хартман, и Вернер Мьолдерс са били златна школа. В края на войната обаче недостигът на подобни хора е очевиден и липсата на време за трениране на новите попълнения си казва думата.

    Тези дни е излязла друга интересна книга на същото издателство, ако ти е любопитна темата: „Асовете на Луфтвафе“. Скоро ще си я взема, тъй че очаквай рецензия! Поздрави!

    • Цвети

      Здравейте,
      Търся „Плот на stuka“ и никъде я няма. Някакви идеш
      ts.peneva@gmail.com
      Поздрави:
      Цвети

      • Библиотеката

        Здравейте,
        може би е изчерпан тиражът. Поздрави!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: