“Крадецът на книги” е книга, която грабнах, без да се замисля въобще. Просто реших, че ще си я купя, още щом я видях в книжарницата и така и стана. Купих я и тя търпеливо зачака своя ред в купчината заглавия, които си приготвих за летните дни. Е, дойде и нейното време…
…за да разбера, че “Крадецът на книги” всъщност въобще не се разправя за никакъв крадец на книги. Подозирам, че заглавието е пазарен трик и това подозрение донякъде ме огорчи – не обичам пазарни трикове от типа “Не пипай тази книга!”, кхъ-кхъ… Другото, което ми се наби на очи още в началото, е ужасната коректорска работа върху превода – книгата буквално гъмжи от грешки, изпуснати букви и прочее. За подобно “хитово” заглавие от издателството можеше да се постараят повече.
Но да се върнем на самата книга. Както споделих и по-горе, “Крадецът на книги” може би има за цел да привлича вниманието на любителите на книги, но тя не е за никакъв крадец на никакви книги. Цялата тази работа някак повърхностно се плъзга по сюжетната линия. В действителност книгата разказва за съдбата на едно малко момиче в тежките времена на Третия райх. Много страдание, много обикновен живот, но и много живи характери чертае Маркъс Зюсак в своя роман. Малката Лизел още от ранно детство се изправя срещу проблеми, трудно поносими за възрастта й – живот без семейство, при чужди хора, в немотия и в един все по-агресивен и чудат свят, изпълнен с “Хайл Хитлер!”, униформи и знамена със свастики. А, да – и с книги. Книгите са лекарството, което Лизел намира за всички страдания. Да открадне книга за нея се превръща в истинско предизвикателство, в жадуван лов. Въпреки това лично за мен не това е най-ценното от романа. Описанието на живота в тоталитарното общество, на хорските съдби, на противоречията между идеологията и обикновените човешки желания, историята с укривания евреин и ужасите, които сполетяват бедняшката германска улица “Химел” в годините на войната неизменно оставят силен отпечатък върху читателя. А, да, пропуснах най-важното – в романа разказва самата Смърт от първо лице. Интригуващо, нали?
Макар да не ме грабна от самото начало, книгата не ме остави на мира до края. А краят е един… от онези, които те стискат здраво за гърлото и те оставят безмълвен с последните думи, сякаш с финала на книгата си изгубил нещо невъзвратимо. Палци горе за “Крадецът на книги”!
Публикувано от Жоро
Други блогъри за „Крадецът на книги“:
Библиотеката 
Хем Лизел е крадец на книги, хем не се разказвало за никакъв крадец на книги… странно. Това е като някой да недоволства, че няма крадец на праскови, в „Крадецът на праскови“ и че всъщност историята докосва самите праскови само по тангентата, а всъщност става дума за нещо съвсем друго.
То и аз бях метнала един априлски пост за тази книга, а и по принцип за крадящите книги…ама мен кой ли ме чете…
🙂
На мен ми хареса именно, че се разказваше за малките неща от живота. Всъщност тези, които са наистина важни.
@Eneya: Обяснил съм защо това ми е направило впечатление, какво недоволстваш и иронизираш ся за спорта? За справка: прочети отново пасажа за пазарно ориентираното заглавие. :Р
@Nightwish El: Ейх, ами не съм видял твоето писание, чакай, сега ще разровча! Имай предвид, че знам за блога ти отскоро, тъй че съм извинен по всички параграфи :))
Аххаа – какво по хубаво от стар таван, пълен с книги?
:)))
тази книга мe връща към топлите летни нощи преди да заспя. хващах я и ми ставаше още по-трудно да заспя. някак думите те обсебваха реално и всичко беше описано трогателно и чувствено и мъничко наивно като че смъртта беше един вид дете. една горчива и истинска атмосфера на страдание и дребни човешки удовоствия като.. една обикновена целувка. и брилянтни персонажи градени от най-незначителния детайл ‘цвят с коса на лимони’ и ‘топли метални очи’ до толкова истински и мечтаещи за добро хора че нямаше как да не им съчувствам в онези мигове когато съдбата ги пречупваше. символиката беше страхотна 🙂
!!! спойлер !!!
краят ме смаза. обичах руди ;( имах един цитат който ми хареса „не биха бомбардирали улица носеща името рай“. уви.
Дааа…същите неща ми направиха впечатление и на мен… Улица „Рай“, ех…
Прочетох тази книга за два денa, просто не можех да спра да чета. Силно я препоръчвам!
добре. или българският превод е малоумен, или авторът на този пост не е чел книгата като хората. Крадецът на книги е малката Лизел (не знам как е в българския превод)
прилагам своя свободен превод на момента, в който се обяснява за „крадецът на книги“:
Трябва да побързам да призная, че имаше значително разстояние от време между първата открадната книга и втората. Друга точка, която трябва да се отбележи, е, че първата беше открадната от снега, а втората от огъня. Не трябва да пропускаме, че други са ѝ били дадени. Всичко на всичко, тя притежаваше 14 книги, но историята ѝ е създадена от предимно 10 от тях. От тези десет, 6 бяха откраднати, една се появи на една кухненска маса, две бяха направени за нея от един скрит евреин и една беше донесена от мек следобед облечен в жълто.
защо да е пазарен трик? какви са тия глупости. заглавието на книгата си е съвсем на мястото.
Докато четох този пост си мислих същите неща, дето по-долу вече бяха казани от други блогъри. Кое не му е наред на заглавието? Или просто още един от ония хора, дето за да са оригинални, непременно търсят контрадикция.
Странно ми е само защо, след като си имаме „крадла“ и в немския оригинал думата е в женски род, на български е станало „Крадец“. Излишно според мен. Горещо препоръчвам и прекрасния филм по книгата!
Четох книгата на немски, което явно ми е спестило объркването от заглавието, защото, както бе споменато по-горе, на немски „крадец“ е в женски род.
Най-силно ме впечатли позицията и отношението на разказвача към персонажите, спокойствието и обичта, с които те изпълва разказът му, въпреки събитията (признавам, изненадващо добро хрумване е разказвач да бъде самата Смърт).
Последното, което искам да споделя е, че прочетох книгата след като бях гледала филма. Не казвам, че филмът е по-добър, но не е за пренебрегване (подобно нещо мога да кажа едва за няколко сполучливи филма, правени по добри романи, като „полет над кукувиче гнездо“ например).
Аз я четох преди доста години, уви, може би сега бих имал различен поглед над нея. Поздрави!