„Крадецът на книги“. Какъв крадец на книги?


“Крадецът на книги” е книга, която грабнах, без да се замисля въобще. Просто реших, че ще си я купя, още щом я видях в книжарницата и така и стана. Купих я и тя търпеливо зачака своя ред в купчината заглавия, които си приготвих за летните дни. Е, дойде и нейното време…


…за да разбера, че “Крадецът на книги” всъщност въобще не се разправя за никакъв крадец на книги. Подозирам, че заглавието е пазарен трик и това подозрение донякъде ме огорчи – не обичам пазарни трикове от типа “Не пипай тази книга!”, кхъ-кхъ… Другото, което ми се наби на очи още в началото, е ужасната коректорска работа върху превода – книгата буквално гъмжи от грешки, изпуснати букви и прочее. За подобно “хитово” заглавие от издателството можеше да се постараят повече.

Но да се върнем на самата книга. Както споделих и по-горе, “Крадецът на книги” може би има за цел да привлича вниманието на любителите на книги, но тя не е за никакъв крадец на никакви книги. Цялата тази работа някак повърхностно се плъзга по сюжетната линия. В действителност книгата разказва за съдбата на едно малко момиче в тежките времена на Третия райх. Много страдание, много обикновен живот, но и много живи характери чертае Маркъс Зюсак в своя роман. Малката Лизел още от ранно детство се изправя срещу проблеми, трудно поносими за възрастта й – живот без семейство, при чужди хора, в немотия и в един все по-агресивен и чудат свят, изпълнен с “Хайл Хитлер!”, униформи и знамена със свастики. А, да – и с книги. Книгите са лекарството, което Лизел намира за всички страдания. Да открадне книга за нея се превръща в истинско предизвикателство, в жадуван лов. Въпреки това лично за мен не това е най-ценното от романа. Описанието на живота в тоталитарното общество, на хорските съдби, на противоречията между идеологията и обикновените човешки желания, историята с укривания евреин и ужасите, които сполетяват бедняшката германска улица “Химел” в годините на войната неизменно оставят силен отпечатък върху читателя. А, да, пропуснах най-важното – в романа разказва самата Смърт от първо лице. Интригуващо, нали?

Макар да не ме грабна от самото начало, книгата не ме остави на мира до края. А краят е един… от онези, които те стискат здраво за гърлото и те оставят безмълвен с последните думи, сякаш с финала на книгата си изгубил нещо невъзвратимо. Палци горе за “Крадецът на книги”!

Публикувано от Жоро

Други блогъри за „Крадецът на книги“:

В Книголандия

При Nightwish El

Thefaceoftheshadow

В Метаморфози

При Serendipity Strange


12 мнения за “„Крадецът на книги“. Какъв крадец на книги?

  1. Хем Лизел е крадец на книги, хем не се разказвало за никакъв крадец на книги… странно. Това е като някой да недоволства, че няма крадец на праскови, в „Крадецът на праскови“ и че всъщност историята докосва самите праскови само по тангентата, а всъщност става дума за нещо съвсем друго.

  2. То и аз бях метнала един априлски пост за тази книга, а и по принцип за крадящите книги…ама мен кой ли ме чете…
    🙂
    На мен ми хареса именно, че се разказваше за малките неща от живота. Всъщност тези, които са наистина важни.

  3. @Eneya: Обяснил съм защо това ми е направило впечатление, какво недоволстваш и иронизираш ся за спорта? За справка: прочети отново пасажа за пазарно ориентираното заглавие. :Р

    @Nightwish El: Ейх, ами не съм видял твоето писание, чакай, сега ще разровча! Имай предвид, че знам за блога ти отскоро, тъй че съм извинен по всички параграфи :))

  4. тази книга мe връща към топлите летни нощи преди да заспя. хващах я и ми ставаше още по-трудно да заспя. някак думите те обсебваха реално и всичко беше описано трогателно и чувствено и мъничко наивно като че смъртта беше един вид дете. една горчива и истинска атмосфера на страдание и дребни човешки удовоствия като.. една обикновена целувка. и брилянтни персонажи градени от най-незначителния детайл ‘цвят с коса на лимони’ и ‘топли метални очи’ до толкова истински и мечтаещи за добро хора че нямаше как да не им съчувствам в онези мигове когато съдбата ги пречупваше. символиката беше страхотна 🙂

    !!! спойлер !!!

    краят ме смаза. обичах руди ;( имах един цитат който ми хареса „не биха бомбардирали улица носеща името рай“. уви.

    1. Дааа…същите неща ми направиха впечатление и на мен… Улица „Рай“, ех…

  5. Прочетох тази книга за два денa, просто не можех да спра да чета. Силно я препоръчвам!

  6. добре. или българският превод е малоумен, или авторът на този пост не е чел книгата като хората. Крадецът на книги е малката Лизел (не знам как е в българския превод)
    прилагам своя свободен превод на момента, в който се обяснява за „крадецът на книги“:
    Трябва да побързам да призная, че имаше значително разстояние от време между първата открадната книга и втората. Друга точка, която трябва да се отбележи, е, че първата беше открадната от снега, а втората от огъня. Не трябва да пропускаме, че други са ѝ били дадени. Всичко на всичко, тя притежаваше 14 книги, но историята ѝ е създадена от предимно 10 от тях. От тези десет, 6 бяха откраднати, една се появи на една кухненска маса, две бяха направени за нея от един скрит евреин и една беше донесена от мек следобед облечен в жълто.
    защо да е пазарен трик? какви са тия глупости. заглавието на книгата си е съвсем на мястото.

  7. Докато четох този пост си мислих същите неща, дето по-долу вече бяха казани от други блогъри. Кое не му е наред на заглавието? Или просто още един от ония хора, дето за да са оригинални, непременно търсят контрадикция.

  8. Странно ми е само защо, след като си имаме „крадла“ и в немския оригинал думата е в женски род, на български е станало „Крадец“. Излишно според мен. Горещо препоръчвам и прекрасния филм по книгата!

  9. Четох книгата на немски, което явно ми е спестило объркването от заглавието, защото, както бе споменато по-горе, на немски „крадец“ е в женски род.
    Най-силно ме впечатли позицията и отношението на разказвача към персонажите, спокойствието и обичта, с които те изпълва разказът му, въпреки събитията (признавам, изненадващо добро хрумване е разказвач да бъде самата Смърт).
    Последното, което искам да споделя е, че прочетох книгата след като бях гледала филма. Не казвам, че филмът е по-добър, но не е за пренебрегване (подобно нещо мога да кажа едва за няколко сполучливи филма, правени по добри романи, като „полет над кукувиче гнездо“ например).

    1. Аз я четох преди доста години, уви, може би сега бих имал различен поглед над нея. Поздрави!

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.