И пак… себепознания


Е, как! Чета толкова много подобна литература, няма начин да не ви споделя, ако попадна на нещо интересно. В случая – „Играта на живота и как да я играем“ от Флорънс Сковъл Шин. Нека обаче започна с авторката,… която е живяла доста отдавна – родена е 1871, а през 1914 вече се развежда, след което променя в основи живота си. Това не е съвременна книга за самопомощ, нито пък наръчник по популярна психология. Това е опитът на Флорънс да ни убеди в божествената промисъл и като цяло – почти се е справила с тази задача. Все пак понякога е лесно да повярваш.

По принцип съм последният човек, който ще седне да ви говори за божествена промисъл. Аз не вярвам в един единствен Бог, вярвам в енергията, в природата и в човека (принципно). Те всичките от време на време дават бъгове, но важното е да вярваш. И така…

Най-хубавата идея, която беше огромна новост за мен, в тази книга, беше, че можеш да вдигнеш ръце от проблемите си и да заявиш: „Аз нямам проблеми, нека божествената промисъл ме отмени в грижата за нещата, за които до този момент се притеснявах.“. Не точно с тези думи, но в този смисъл. И си дадох сметка: не би ли било страхотно да престана да се тръшкам и да преживявам всяко нещо, като просто мога да си кажа, че Вселената ще се погрижи за тези дребни нещица, които ми развалят хармонията. Ако пък не са дребни, защо си мисля, че мога да ги разреша сама? Супер е! Супер е да не носиш отговорност.

И ако ви се струва, че звуча несериозно, то е защото ви съветвам да не приемате тази книга много насериозно, в случай, че я прочетете. Тя се консумира за отрицателно време, изобилства от откровено наивни примери (почти всеки от тях свързан с бързата нужда от 1000 долара на някой човек и как вълшебните думички призовават… божията промисъл), както и с прекалено честа употреба на думата Бог, обаче дори да извлечете само една-едничка полза от нея – заслужавало си е.

За мен тя не донесе някави революционни открития, освен това, за което шеговито ви споделих, но пък ме накара да направя нещо, от което се почувствах по-добре. Заедно с книгата, затворих и една страница в живота си, което не я прави непременно толкова важна (книгата, де), може би дори съвсем случайно съвпаднаха нещата, но със сигурност я прави книга, за която си струваше да ви напиша тези няколко реда. 

Ако пък не обичате такива четива, пожелавам ви да преборите есенните неприятни емоции поне с парченце или две шоколад. И не забравяйте – да е този, който обичате най-много! ;)

Накрая ще ви споделя и едно изречение от Флорънс:

„Ако човек се моли да успее, а се готви за провал,ще постигне това, за което се готви.“ 

Публикувано от Девора

Advertisements
Categories: психология | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: