Един ден на Иван Денисович

Не е от книгите, които ще те разтърсят из основи…

Няма да остане в историята като литературен шедьовър.

И въпреки това е сред най-важните книги на ХХ век. „Един ден на Иван Денисович“ е доста далеч от сложната, всеобхватна, осъзнаваща историческата си мисия рамка на „Архипелаг ГУЛАГ“, превърнала Александър Солженицин в месия на промяната. Тя е малко, съвсем тясно прозорче към онази реалност, все по-далечно заглъхваща и отдалечаваща се от паметта на съвременниците. В този смисъл е много по-близо до „Колимски разкази“ на Шаламов. И въпреки това, както вече казах – малко, тясно прозорче.

През него можеш само да провреш глава, за да видиш затворническия бит в затънтен лагер, мъничка брънка от зловещата машина на ГУЛАГ. Един ден от общо три хиляди шестотин петдесет и три на Иван Денисович някъде на Север. При това – колко ироничен избор на автора – един щастлив ден. Може би не ви се вярва, че книга за сибирските лагери може да отразява един щастлив ден, но това е самата истина. За Шухов от 104-а бригада това е самата истина. Неговото щастие се изразява в няколко неща – за малко се изплъзва от карцер, на бригадата му се пада сравнително лек обект за работа на минус 20 градуса студ, хапва една каша в повече на обяд, а вечерта успява да изяде цялата порция на друг затворник, великодушно предостъпена му от него.

Солженицин ни позволява да разгледаме в детайли един кратък миг от този мизерен, ужасяващ и безнадежден живот, който са принудени да водят милиони затворници, осъдени на 10-20-25 години лагер и принудени да работят под заплахата на автоматчици в гигантската сибирска империя на Съветския съюз. Робски труд. Осъдени души. Когато си загубил всичко, една допълнителна каша на обяд е истинско съкровище. Можеш да запазиш хляба си за по-късно. Но трябва да го зашиеш в завивката си, иначе може да не го намериш вечерта.

Шухов е от дълги години в лагера. Този живот вече е дал своето отражение върху него, моделирал го е, напаснал го е към жестоките условия. Шухов знае как да се нареди на опашка за столовата, къде да застане на влизане в лагера, как да скрие случайно намерената ножовка от охраната. Знае как се държат новобранците и кой няма да издържи на лагера. Пази се от облизването на паниците, което е сигурен път към второто.

„Един ден на Иван Денисович“ не е „Архипелаг ГУЛАГ“, която осъжда и изобличава кошмарите на съветските лагери. Тя просто разказва за тях без емоция, чрез кратък ден от живота на обикновен затворник. Тя не внушава нищо, но помага да разбереш – да разбереш страданието на съветския човек, стъпкан от ботуша на собствената си държава. Помага да видиш мравуняка от погубени души, впрегнати в хомот из сибирските полета и да си дадеш сметка за цената, която човечеството трябваше да плати за лекомисления експеримент на Маркс и Енгелс.

Публикувано от Жоро