В търсене на Нова Земя след Аварията

Преди името Тихомир Димитров да ми проговори нещо, беше просто Тишо. Писателският блог на Тишо съществува от времето, когато блогосферата у нас наброяваше шепа народ, и много преди цяла армия момиченца и момченца, заченати еуфорично покрай Световното в САЩ, да се обявят за „стари блогъри“. Та тогава Тишо споделяше лично творчество в блога си, а после извървя и Пътя Камино, за което също разказа там. Беше пуснал втората си книга „Душа назаем“ безплатно за четене в блога и като цяло бе от популярните лица в Блогосферата в онези времена, когато „блогосфера“ буквално бе агрегаторът на „Дневник“ и нищо повече от това.

Наскоро разбрах със задоволство, че Тишо не само не е зарязал блога си, както много други негови „братя по клавиатура“ от онези години, но и продължава да твори с хъс. Затова, когато ми писа с информация за новата си книга, по-точно новите две книги, нямаше как да не проявя интерес. И ето ме с „Аварията“ и „Ново небе и нова Земя“ в ръце – спретнато томче с доста нестандартно оформление. Два романа в едно книжно тяло, а всяка корица е предна. Как ви се струва това, а? Мен ме обърка в началото, докато не осъзнах колко свързани в действителност са двата романа и как трудно можем да говорим за тях самостоятелно. Историята е една, затова и „опаковката“ е съвсем логична. Като стана дума за „опаковката“, книгата впечатлява с художественото решение за двете корици – твърде рядко срещано при български автори, разчитащи на себе си и без сериозен издателски гръб.

Жанрово „Аварията“ и „Ново небе и нова Земя“ смесват постапокалиптичното с фантастиката – в тази последователност. „Аварията“ ни среща с Адам, който е на път да сключи доста изгоден брак с дългогодишната си приятелка, заможно момиче от богата фамилия. Когато обаче случайно се появява друга жена, той бързо разбира, че ще трябва да направи избор: да действа „от позицията на страха или от позицията на любовта“. Подкрепен от най-добрия си приятел, доста пропадналия Николай, Адам дръзко избира любовта и загърбва перспективата на охолния живот. Следващите месеци са изпълнени със страст, но и с мизерия, докато в един момент младият мъж осъзнава, че в любимата му е настъпила промяна. Един ден тя просто изчезва, а изтерзаният Адам решава да сложи край на живота си. Само че в същото време се случва един доста по-съществен край – този на цивилизацията във вида, в който я познаваме. Апокалипсисът идва под формата на слънчево изригване, което убива по-голямата част от населението и въвежда нови правила. Неуспешният самоубиец попада в налудничавия свят на един военен лагер, където важат законите на смахнатия началник, някой си полковник Саздов. Докато проследявате опита му да избяга от кошмарите на военните порядки, ще приближите подозрително бързо края на „Аварията“. И наистина, затворена в по-малко от 150 страници, книгата оставя усещане за набързо разказана история. Сякаш авторът е подготвял нещо по-голямо, но не е успял да разгърне повествованието. След последните страници остават и редица неизяснени неща, както и много въпроси.

Всичко обаче си идва на мястото, когато обърнете книгата и отворите продължението „Ново небе и нова Земя“. Там именно постапокалиптичните пейзажи отстъпват място на чистата фантастика и идеята на Тишо блясва с пълна сила. Сигурно ще се изненадате да разберете, че цялото преживяване на Адам, краят на света и ужасите на военния лагер са само сценарий на симулатор – една от стотиците игри, с които безсмъртните хора от бъдещето се развличат, докато живеят в орбита около Земята. Зелената планета е опустошена от ядрена зима, а малцината оцелели в бункерите под повърхността водят борба за оцеляване с мутирали гризачи.

Въображението на Тишо е сътворило удивителен свят, в който читателят навлиза постепенно, заедно със самия Адам – излизайки от симулацията, той временно е загубил паметта си и е подложен на специална „терапия“, която да го върне в обичайния му живот. Заедно с него научаваме всичко – и за катастрофата, опустошила Земята, и за напредъка в технологиите, позволил на хората да потърсят ново убежище далеч от нашата планета.

Резултатът е една доста грабваща история, която разпалва въображението с оригиналните хрумвания на автора. И тук обаче обемът се оказва твърде малък за подобна мащабна картина. Сигурен съм, че „Ново небе и нова Земя“ би могла да се разгърне още, с повече детайли и действия, които да изпълнят със съдържание безспорно впечатляващия фантастичен свят, създаден от Тишо. Но кой знае, може пък скоро да видим и нейното продължение. Аз лично бих чел с интерес!

Публикувано от Георги