Преди няколко месеца се натъкнах на тази книга в столичен Старбъкс. С голяма червена лента върху нея, на която пишеше „This book is free! Go ahead, take it!“. Разлистих я и на задната страна на корицата видях надпис : „Поздравления! Току-що откри безплатно копие на моята книга, Romantic Violence: Memoirs of an American Skinhead! Има сто споделени и проследими бройки от нея, пътуващи по цялото земно кълбо. Тъй като обичам да пътувам и да изследвам красотата на различните култури, реших да оставям копие от моите мемоари на различни места, така че другите да научат историята ми и да разберат същите важни уроци, които аз имах късмета да науча по време на дългия си път от омразата към надеждата„. С химикал най-горе видях видях изписан номера на моето копие – 042.
Измъкнах се от Старбъкс с книгата под ръка, без дори да осъзная напълно, че само преди час, два, ден може би, Кристиян Пичолини бе седял вероятно на същата маса в кафето и бе оставил книгата там. Самият той също едва ли е предполагал, че копието ще попадне в книжен блогър, чиято кръв кипва само при мисълта за ОЩЕ ЕДНА книга, особено когато звучи обещаващо като тази.
Е, не я прочетох веднага. Събитията ме завъртяха във водовъртежа си, но наскоро видях, че Romantic Violence ме чака на рафта с непрочетени заглавия и бързо се заех да поправя пропуска си.
Лесно е да потънеш в историята на Кристиян. Син на емигранти от Италия, които започват свой бизнес в Новия свят и посвещават на работата цялото си време, той изживява детството си, лишен от така нужните родителски грижи и внимание. Това донякъде се компенсира от живота в задружната общност от емигранти, от близостта на любящите баба и дядо… До момента, в който родителите не се преместват в по-богат квартал, където разликата между Кристиян и връстниците му започва да създава проблеми. Средата, в която се чувства различен от себеподобните си, както и постоянното отсъствие на родителите, се оказват определящи за неговото подхлъзване по спиралата на омразата. Веднъж набелязан от местния лидер на расистко движение, затъването в блатото на омразата е въпрос на време. Инструментите за превръщането на един младеж в расист са привлекателни – музика, изпълнена с недвусмислени послания; текстове, посочващи яростно кои са враговете; събрания, на които усещането за общност създава примамливо чувство за принадлежност. Отхвърлен и самотен като хлапе, изведнъж Кристиян се озовава в група, част от нещо голямо. Има цел, има мисия – да се бори за спасението на бялата раса, да защитава трудещите се от цветнокожите, които искат да вземат работата им, хляба им.
Виждаме удивителната трансформация, която започва да променя набралия смелост младеж. Пътят му бързо го извежда до лидерски позиции в екстремистките среди – сега вече той не е просто последовател, той е лидер. Агитира, пали искрата у себеподобните си, организира митинги, разпространява литература, музика. Сам създава своя скинхед група и започва да изнася концерти. Сдобива се с оръжие. Бързо става известен на полицията, преследват го… Изолира се от семейството си, алиенизира се. Схемата е много последователна, едното следва другото. Обичайно е така.
Всъщност продължението на тази схема за много от скинхед последователите включва стрелба, затвор или смърт. Кристиян на няколко пъти е близо до тази развръзка, но за негов късмет успява да се осъзнае, преди да се станало твърде късно. Причината, по-скоро катализаторът за тази промяна, е може би предвидима, най-старата на света. Любовта. Любовта и последиците от нея. Семейството и отговорностите. Когато имаш кого да обичаш, когато в ръцете си държиш дете, твоята плът и кръв, когато си незаменим за някого толкова малък и беззащитен, омразата няма място в живота ти.
Греховете обаче трябва да бъдат изкупени. Разбираме тази горчива истина в самия край на книгата. Разбираме, че за делата ни, за собствените ни грешки, понякога плащат хора, които обичаме. И тогава болката е много по-голяма, отколкото ако ние самите бяхме попаднали под ударите на съдбата. Кристиян разкрива душата си докрай и е толкова истински в своята откровеност, че разказът му успява да достигне до сърцето. В последните страници на Romantic Violence усещаш едновременно болката и покрусата от загубата, но и свежия полъх на облекчението от новия живот. Живот след омразата…
Порази ме тази книга. Накара ме да потърся повече за Кристиян Пичолини. Разрових за него в нета и намерих профила му в Инстаграм. Последвах го. Видях снимки от различни места по света и копия на книгата, които оставя къде ли не. Видях и снимки от София. Беше впечатлен от мирното съжителство на православна и католическа църква, джамия и синагога само на метри една от друга в сърцето на столицата. Намерих и публикации в интернет за скорошното му гостуване в България. Идвал е със съдействието на Американското посолство и е изнасял лекции в София, Враца и Монтана. Реших да се свържа с Кристиян и да му разкажа, че книгата му, оставена в Старбъкс, е в мен. Отговори ми веднага. Беше приятно изненадан от факта, че книгата му е попаднала в блогър, който пише ревюта.
„Когато посетих България наскоро, за да говоря пред публика, разбрах че много млади хора започват да се подхлъзват в посока на ултранационалистически разбирания. Това е провокирано от страх и изолация от онези, които те твърдят, че мразят: бежанци, емигранти и др. На тях бих искал да кажа – бил съм на ваше място и знам колко примамливо е да вярваш, че вършиш нещо достойно, като спасяваш нацията или расата си. Но бих казал, че страхът е в голяма степен неоснователен, а героизмът всъщност е слабост. Хората мразят и упражняват насилие срещу онова, което не разбират. Те мразят и заради болката, която чувстват в живота си и която искат да предадат на други, да обвинят други за нея. На тях искам да кажа – търсете в себе си корена на този страх и на тези проблеми, вместо да обвинявате другите за тях. Не се подлъгвайте от хора, които използват реториката на страха, за да изкарат на преден план собствените си егоистични намерения и да ви използват като пионки, за да осъществят користните си цели. Аз успях да приема човеколюбието, когато започнах да общувам с хората, които мислех, че мразя. Истината е, че дотогава просто не ги познавах. Знаех само пропагандата и конспиративните теории, с които бях захранван. Когато започнах да получавам съчувствие от онези, които мразех, и то когато най-малко заслужавах такова, това ми позволи да ги припозная като хора и да осъзная, че имаме нужда един от друг, за да съществуваме заедно и да правим света по-добро място. Припознайте емпатията, свързвайте се един с друг. Само това е начинът да елиминирате омразата“.
Кристиян сподели, че в момента работи върху унгарското издание на Romantic Violence. Имал е контакти с български издатели, но до момента няма договор. А би било прекрасно да видим тази книга на български език. Защото историята на Кристиян може да се случи на всяко място по света. И днес, когато национализмът и речта на омразата са навсякъде около нас, тази книга може да спаси човешки животи. Човешки съдби. Стига да стигне до повече хора. Заслужава го!
Затварям последната страница, слагам отново червената лента с пояснението „Тази книга е безплатна. Вземи я!“ и ще я оставя някъде, където друг може да прочете за трансформацията на един екстремист. И да открие, че има живот след омразата…
Публикувано от Георги
Библиотеката 