Преди време ви представих една книга, задължителна за любителите на военната литература и по-специално на подводния флот. „Вълците на адмирала“ е забележително четиво, разказващо историята на германските подводници през Втората световна война от гледната точка на един историк и изследовател.
Непосредствено след нея от изд. „Атика“ пуснаха на пазара спомените на адмирал Дьониц в две части. „10 години и двадесет дни“ е личната гледна точка на човека, създал от нищото могъщия подводен флот на Германия и неговия житейски път от обикновен морски офицер до държавен глава на райха, посочен лично от Хитлер.
Мемоарите излизат за пръв път в Германия през 1958 г., малко след като Дьониц напуска затвора в Шпандау, където излежава 10-годишната си присъда от трибунала в Нюрнберг. Повече от любопитно е какви позиции ще заеме Дьониц по въпросите, свързани с немското командване и методите за водене на война. Ето че и за българския читател книгата вече е факт. Написаното от адмирала е много прецизно премислено и личи колко добре е претеглена всяка дума. Дьониц се стреми да заеме изцяло позицията на военен, избягвайки навлизането в странични въпроси и концентрирайки се основно в тематиката за подводната война.
Разказва подробно, понякога многословно за раждането на „вълчите глутници“ и особено за проблемите, съпътстващи тяхната дейност през цялата война. Недооценяването на ролята на подводниците той вижда като основна причина за загубената битка в Атлантика. Паралелно с това гради образа си на образцов войник, верен на клетвата си и на войнския дълг. В същото време на много места е подчертан опитът му да се дистанцира от престъпленията на нацисткия режим, повтаряйки: „Разбира се, аз тогава нямах ни най-малка представа за извършваните зверства на изток…“.
Донякъде книгите напомнят спомените на щука-пилота Ханс Рудел. Той също пише без никаква нотка на колебание, съжаление, разкаяние за постъпките си и извежда като лайтмотив службата си към родината и дълга на германски войник. И също като него Дьониц е бил сред любимците на Хитлер – човек с безспорен авторитет и ясна представа за ситуациите.
Въпреки това изненадващо дори за самия адмирал идва новината, че сам фюрерът го е избрал за свой наследник преди да се самоубие в бункера. Властта му практически продължава 10 дни и то във финалните моменти на войната, когато фронтът се е сринал тотално, руснаците громят защитата на Берлин, а милиони бежанци бягат на запад, уплашени от съветските войски. Тук са и едни от най-интересните моменти в спомените на Дьониц, тъй като разкриват малко познати сцени от историята – а именно, че пред заплахата да попаднат под съветска окупация милиони хора изоставят домовете си и бягат на запад. С едничката цел да се предадат на американците и англичаните, вместо на ордите на Сталин.
Препоръчително четиво за любителите на военна история и маниаците на тема Втора световна война!
Публикувано от Жоро
* Книгите ни бяха любезно предоставени от издателство „Атика“
–––––––––-
Ако статията ти е харесала, виж още:
Библиотеката 